3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
гр. София, 18.07.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи юни двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ЧАНАЧЕВ
Е. Т.
при участието на секретаря Р. И.
изслуша докладваното от съдията С. ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1180/2010 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Л. К. Д. чрез пълномощника си, адвокат Р. В. Н. е подала касационна жалба против решението от 02.06.2010 г. по гр. дело № 10778/2009 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-а въвзивен състав.
Жалбоподателката е поддържала оплаквания за нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. По – конкретно е изложила разбирането си за неправилност на решението, с оглед мотивите на въззивния съд, че ответното дружество не е собственик на процесния недвижим имот, както и предвид необсъждане от съда на обстоятелството, че е продадено право на строеж, след като сградата е завършена.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] чрез пълномощника си, адвокат М. Д. П. е на становище, че въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение /ІІІ г.о./, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 298 от 01.03.2012 г. по настоящето дело на ВКС, ІІІ г.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед преценка за допустимостта на постановения съдебен акт, предвид служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение и по – конкретно съобразяване родовата подсъдност на предявения иск.
В. съд е бил сезиран с иск, предявен от Л. К. Д. против [фирма], [населено място] с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения на 12.08.1998 г. между страните предварителен договор за покупко – продажба, по който ищцата е купувач на офис № 1, находящ се на партерния етаж на жилищна сграда, която следвало да бъде построена в парцел V-5,6 по плана на [населено място], при граници, подробно описани в договора, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, със застроена площ от 175.74 кв.м. в [населено място], [улица]- 24 срещу цена 79083 щатски долара /щ.д./. След построяване на сградата, на 04.03.2007 г., управителят на дружеството при среща с ищцата заявил, че няма да прехвърли собствеността, тъй като цените са се променили, имота струвал 180000 евро и имало желаещ да го закупи на тази цена. Окръжният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като към момента на предявяването му, имотът е съществувал като обект – бил е изграден, но към същият този момент правото на собственост върху процесния имот не е принадлежало на продавача. С нотариален акт № 82/13.06.2002 г., правото на строеж за изграждане на процесния офис № 1 било валидно прехвърлено на трето лице, което било осъществено преди датата на вписване на исковата молба – 26.10.2007 г. За това въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 298, ал. 1 ГПК за обявяване на предварителния договор за окончателен, поради което е отхвърлил иска. Спорът е бил разгледан от районния съд, като първа инстанция, който е отхвърлил иска, а по жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение от 10.11.2008 г. по гр. дело № 17201/2007 г. на Софийски районен съд, ГО, 26 състав е било образувано гр. дело № 10778/2009 г. на Софийски градски съд, по което състав на същия съд е постановил решение за потвърждаване на първоинстанционото решение.
Настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, приложима в разглеждания случай на основание § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с цена над 10000 лв. е подсъден на окръжния съд като първа инстанция. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и решението, постановено при липсата й е процесуално недопустимо, поради което подлежи на обезсилване.
Цената на иска, по който е образувано гр. дело № 17201/2007 г. на Софийски районен съд, определена съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ и при установена данъчна оценка на процесния недвижим имот – офис в размер на 176367.40 лв. , е 44091.85 лв. /виж писмо на Столична община, Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси, отдел „Местни данъци и такси С./Т.” до Софийски районен съд/. Следователно цената на предявения иск е над 10000 лв. и по правилата на родовата подсъдност, компетентен да се произнесе по претенцията, като първа инстанция е Софийски градски съд. В нарушение на посочените правила за родова подсъдност като първа инстанция се е произнесъл Софийски районен съд. Софийски градски съд вместо да обезсили първоинстанционното решение се е произнесъл като въззивна инстанция. Поради това неговото решение е недопустимо и следва да се обезсили. При това положение обезсилващият ефект ще се отрази и върху първоинстанционното решение, което следва да се обезсили, като делото ще следва да се изпрати на компетентния първоинстанционен съд, който в случая е Софийски градски съд, за да разгледа спора като първа съдебна инстанция.
По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решението от 02.06.2010 г. по гр. дело № 10778/2009 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-а въззивен състав и оставеното с него в сила решение от 10.11.2008 г. по гр. дело № 17201/2007 г. на Софийски районен съд, ГО, 26 състав.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Софийски градски съд, като първа съдебна инстанция от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: