Р Е Ш Е Н И Е
N 222
С. , 18.07..2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи юни………………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: С. ЧАНАЧЕВ
Е. ТОМОВ
при секретаря Р. И……………….….…………………………………………………..в присъствието на прокурора …………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 1186/2011 година.
Производство по чл.290 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от И. С. В. от [населено място], чрез пълномощника й адв. А. Д. от АК-В., срещу решение № 520 от 21.04.2011 година по гр.д. N 2031/2010 година на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2923 от 27.02.2010 г. по гр.д. № 12126/2009 г. на Варненския районен съд, ХХV състав. Вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касаторката срещу Д. Д. Й. от [населено място], за заплащане на сумата 6 000 евро, която представлява договорена неустойка по предварителен договор от 21.05.2009 г. за покупка на недвижим имот – иск с правно основание чл.415 във вр. с чл.92 ЗЗД. К. развива доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Претендира разноски за производството.
Ответникът Д. Д. Й. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Р. от АК-В., оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева
С определение № 327 от 05.03.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по два въпроса – процесуалноправен във връзка с приложението на чл.269 ГПК, а именно може ли съдът да се произнася по въпроси, свързани с правилността на решението, когато те не са посочени във въззивната жалба и материалноправен – може ли да се обоснове липса на изискуемост на задължение поради съмнение за годност на проекта при положение, че изпълнителят не е направил предупреждение за това обстоятелство в срока и по реда на чл.260 ЗЗД. Поддържаното допълнително основание е било подкрепено с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които са посочени в определението.
На поставените въпроси следва да се дадат отговорите, които се съдържат в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. В. съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на тези правомощия е в нарушение на чл.269 ГПК /р. № 176 от 8.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; р. № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/2010 г. на ІV г.о.; р. № 764 от 19.01.2011 г. по гр.д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.; р.№ 702 от 05.01.2011 г. по гр.д. № 1036/2009 г. на ІV г.о.; р.№ 643 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1246/2009 г. на ІV г.о.; р.№ 325 от 22.07.2011 г. по гр.д. № 954/2010 г. на ІV г.о. и др./.
По материалноправния въпрос трябва да се имат предвид отговорите, дадени в цитираните в определението по допускане на обжалването решения на ВКС – № 361 по гр.д. № 1471/2009 г. на ІV г.о., № 9 от 10.09.2010 г. по т.д. № 150/2009 г. на ІІ т.о., р. № 512 от 16.02.2009 г. по т.д. № 409/2009г. на І т.о., всички постановени по реда на чл.290 ГПК и др. Съгласно чл.260 ЗЗД изпълнителят по договор за изработка има задължение за незабавно предупреждение на възложителя, ако даденият му проект или доставеният му материал е „неподходящ за правилното изпълнение на работата”. Липсата на такова предупреждение има за последица ангажиране отговорността на изпълнителя за причинени вреди на възложителя. Възникващото в тежест на изпълнителя по договор за изработка задължение за „изработване на нещо, съгласно поръчката на другата страна”, е да стори това „на свой риск” – чл.258 ЗЗД. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.63 ЗЗД, която императивно изисква длъжникът по сделката да полага грижата на „добър стопанин”. И още – в тежест на изпълнителя е да уведоми поръчващия за негодността на проекта, при констатирано несъответствие между даденото задание и очаквания от последния резултат от изработеното, поради което само простото констатиране на дефект във възложеното задание е правно ирелевантно и не обуславя освобождаване на длъжника от отговорност.
За да отмени първоинстанционното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли иска на И. С. В. от [населено място] срещу Д. Д. Й. от [населено място] за сумата 6000 евро, представляваща договорена неустойка по предварителен договор от 21.05.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот и за сумата 626, 70 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство, за което е издадена заповед № 5239/26.09.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9835/2009 г. на Варненския районен съд съставът на въззивния съд е приел, че ответникът е изправна страна по договора между страните. От негова страна не е налице неизпълнение на задължение за конструктивна промяна на проекта, доколкото то не е обвързано със срок. За да бъде изпълнено задължението за конструктивна промяна, то трябва да е обективно възможно. Продавачът – изпълнител на конструктивната промяна не би могъл да изпълни, ако тя не е допустима и разрешена по съответния ред съобразно нормите на ЗУТ и щом застрашава целостта на сградата.
При така дадените отговори на поставените въпроси следва да се имат предвид следните данни от фактическа страна, които са безспорно установени: Страните са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот. В него е включена клауза за изработка, по силата на която продавачът е трябвало да извърши констуктивна промяна на тераса с цел осигуряване на подход, както е отбелязано с червен цвят на приложение №2 – неразделна част от договора /чл.7/. Поели са задължение да сключат окончателен договор в деня на изплащане на сумата по чл.2.2 от договора, което е уговорено да стане не по-късно от 03.07.2009 г.
С нотариална покана, която няма дата на връчване, ищцата – купувач по договора, е направила изявление за развалянето му поради неизпълнение на задължението по чл.7 от договора, а именно изработване на конструктивна промяна на терасата с цел осигуряването на подход, съобразно заданието в Приложение №2, неразделна част от договора. Предявила е претенция за заплащане на уговорената неустойка в 7-мо дневен срок от получаване на уведомлението за прекратяване. С нотариален отговор на тази покана, депозиран пред нотариус Тикова на 04.09.2009 г., продавачът-обещател Д. Й. е оспорил дължимостта на неустойката, но не е оспорил неизпълнението на задължението за преустройство /този въпрос не е засегнат в отговора му/. Последното обстоятелство е установено и от данните по делото, включително чрез прието неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочило също така, че уговорената конструктивна промяна чрез уширение на покривната тераса и с изпълнение на дървена платформа при наклон на покрива 45 градуса, променя силуета на сградата, създава опасност за експлоатацията на терасата и би могла да застраши живота и здравето на обитателите на апартамента. Няма спор и за това, че продавачът-обещател се е разпоредил с процесния имот в полза на трето лице.
От правна страна: С въззивната жалба Д. Й., чрез пълномощника си адв. В. Р., е поддържал оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като е изправна страна по договора. Обосновал е становището си с липсата на срок за изпълнение на задължението за изработка на конструктивната промяна, с извършването на промяната, както и с нищожност на клаузата, която противоречи на закона /разпоредбите на ЗУТ/ и добрите нрави /създаваща опасност за здравето и живота на обитателите на този апартамент/. Направил е възражение и за разпределението на доказателствената тежест в процеса, както и евентуално възражение за прекомерност на уговорената неустойка.
В разрез с така определения предмет на въззивно разглеждане съдът е отменил първоинстанционното решение и отхвърлил иска по съображения, които не са въведени в производството и без да съобрази ограничението на чл.269 ГПК. Както се посочи по-горе решителните му мотиви са свързани с невъзможността на изпълнителя да реализира конструктивната промяна, щом тя не е допустима и разрешена по съответния ред съобразно нормите на ЗУТ и щом застрашава целостта на сградата, а от тук и с началото на срока за това изпълнение.
Независимо от това решението е неправилно и по съществото му. Изпълнението на клаузата за преустройство на терасата е в рамките на срока, уговорен за сключване на окончателния договор – не по-късно от 03.07.2009 г. Изпълнителят е бил длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект е неподходящ за правилното изпълнение на работата и да иска извършване на нужните промени в проекта. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. Ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените й вреди – чл.260 ЗЗД. В случая не се твърди и няма доказателства изпълнителят да е предупредил за негодността на проекта, поради което отговорността за неизпълнението ще тежи върху него. Клаузата за изработка е съществен елемент от предварителния договор и това следва както от текста на договора, така и от изричното заявление на купувача за развалянето му на това основание, което е направено след изтичането на срока за сключване на окончателния договор. Развалил е договора по предвидения в закона и чл.12 от договора ред /без предизвестие/, което е допустимо с оглед диспозитивния характер на чл.87, ал.1 ЗЗД.
Поради изложеното следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно и следва да се отмени. Върховният касационен съд ще постанови друго по съществото на спора, с което ще уважи установителния иск на И. С. В. срещу Д. Д. Й. за сумата 6000 евро, която представлява неустойка по т.12 от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.05.2009 г., както и разноските за заповедното производство в размер на 626, 70 лева, за които е издадена заповед 5239 от 26.09.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9835/2009 г. на Варненския районен съд, 9 състав. Дължат се и всички разноски за настоящото дело.
Възприетият резултат налага да се обсъди възражението на ответника за прекомерност на неустойката – чл. 92, ал.2 ЗЗД. Същата е уговорена в обичайния размер – съответства на размера на задатъка /капаро/, платен от купувача-ищец при сключването на договора – също 6000 евро. Касае се за пълно неизпълнение на договорно задължение, което е в разрез с изискванията за добросъвестност и дължима грижа по чл.63 ЗЗД. Неизпълнението касае клаузата за изработка, но е имало за последица развалянето на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот на стойност 53 000 евро, като цяло. Не може да се приеме, че така определеното от страните неустоечно задължение накърнява правилата на добросъвестността и морала, нито че е прекомерно и има за последица неоснователно обогатяване на другата страна.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд – състав на III г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 520 от 21.04.2011 година по гр.д. N 2031/2010 година на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Д. Й. от [населено място], ЕГН [ЕГН], че ДЪЛЖИ на И. С. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата 6000 евро /шест хиляди евро/, представляваща договорена неустойка за неизпълнение на задължение по развален предварителен договор от 21.05.2009 г. на стойност 53 000 евро, както и сумата 626, 70 лева /шестстотин двадесет и шест лева и 70 ст./ разноски за заповедното производство, за които суми е издадена заповед № 5239 от 26.09.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9835/2009 г. на Варненския районен съд, 9 състав.
ОСЪЖДА Д. Д. Й. от [населено място], ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на И. С. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата 2139, 40 лева /две хиляди сто тридесет и девет лева и 40 ст./,
съставляваща разноски за настоящото производство пред всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.