О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
Гр.София, 14.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1776 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.616/18.11.14г. по г.д.№.4726/14 на ВКС, І ГО, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №.2116/27.03.14 по г.д.№.384/14 на СГС по жалба на Р. И. С., последният е осъден да плати 200лв. разноски за касационната инстанция на ответниците по касационната жалба Й. Б. и В. Б. и делото е върнато на СГС за произнасяне по чл.248 ГПК по отношение на разноските за въззивното производство.
Постъпила е частна жалба от Й. Б. и В. Б. с искане за отмяна на горното определение в частта за разноските и в частта, с която делото е върнато на СГС за произнасяне по реда на чл.248 ГПК. Поддържа се, че пресъденият адвокатски хонорар при условията на чл.78 ал.5 ГПК е определен неправилно – в нарушение на приложимите разпоредби от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а връщането на делото на СГС е недопустимо.
Ответната страна Р. И. С. не взема становище.
В частта, с която жалбоподателите възразяват срещу размера на пресъдените им от ВКС, І ГО, по г.д.№.4726/14 разноски, частната жалба съставлява молба за изменение на определение №.616/18.11.14г. в частта му за разноските по реда на чл.248 ГПК. Поради това и по нейната допустимост и основателност следва да се произнесе съставът, постановил определението.
Определението в частта за връщане на делото на СГС за произнасяне по искане по чл.248 ГПК съставлява не акт, който подлежи на самостоятелно обжалване съобразно чл.274 ал.1 и ал.2 ГПК и на инстанционен контрол – а разпореждане по администриране на подадена до ненадлежен орган молба – за изпращането й на надлежния такъв. При ненадлежно упражняване на съответно право и подаване на молба до съд, който не е компетентен да я разгледа по правилата на функционалната подсъдност, по аргумент от чл.118 ал.2 ГПК този орган е длъжен да изпрати делото по подсъдност на компетентния съд за преценка допустимостта и основателността на молбата – както и е процедирал съставът на ВКС.
С оглед на изложеното по-горе, ВКС, ІІІ ГО
О П Р Е Д Е Л И :
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на състава, постановил определение №.616/18.11.14г. по г.д.№.4726/14 по описа на ВКС, за произнасяне по искането за изменението му в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: