Решение №224 от 42471 по търг. дело №19/19 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 224

гр. София, 11.04.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №19 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу решение № 788 от 25.04.2014г. по т.д. №4462/2012г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, в частта, с която е отменено решение от 09.07.2012г. по т.д. №3292/2011г. на СГС, ТО, VІ-7 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Република България, чрез министъра на финансите, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждането на държавата да заплати сумата от 127 014 лева, като вместо това е осъдена Република България, чрез министъра на финансите, да заплати по иска с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД на [фирма] сумата от 127 014 лева, с която неоснователно се е обогатила за сметка на [фирма], вследствие на извършен ремонт на сграда, находяща се на [улица] [населено място].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд необосновано е приел в решението си, че исковете са предявени срещу държавата. Касаторът счита,че този извод не отговаря на действителното положение, защото в петитума на исковата молба и на допълнителната искова молба като ответници са посочени Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като главен ответник и Министерство на правосъдието и Прокуратурата на Република България, като евентуални ответници. Поддържа,че като е конституирал служебно, едва във въззивното производство, държавата като ответник по делото, без да има такова искане от страна на ищеца и без да има съгласие на така конституирания ответник и без последният да притежава материалноправна легитимация, въззивният съд е нарушил диспозитивното начало в исковото производство и е постановил недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване. Поддържа също, че въззивният съд е допуснал и нарушение на материалния закон, като е постановил осъдително решение срещу държавата, въпреки направените възражения за изтекла погасителна давност. Излага доводи,че началният момент за погасителната давност при вземания за извършени подобрения в чужд имот, започва да тече от момента на извършването им, а не от по – късен момент. Твърди, че исковата молба е предявена на 17.08.2011г., а моментът на извършването на подобренията от ищеца предхожда датата 25.08.2006г., на която според ищеца вземането му е станало ликвидно и изискуемо.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Третото лице помагач на страната на касатора – Висш съдебен съвет, не изразява становище по касационната жалба.
С определение №643/28.07.2015г. по настоящото дело на основание чл.288 от ГПК и с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, решението на Софийски апелативен съд е допуснато до касационен контрол в обжалваната му част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Касационната жалба е основателна.
Основателни са доводите на касационния жалбоподател, че постановеното от Софийски апелативен съд решение се явява процесуално недопустимо, като постановено срещу ненадлежна страна. В исковата молба ищецът [фирма] е изложил твърдения, че на 12.08.2005г. е сключил договор с Висшия съдебен съвет въз основа на проведена процедура по възлагане на обществена поръчка с идентификационен номер на договора при В. № 45-06-003 и при [фирма] № 05-00-0039. Предметът на поръчката бил реконструкция и преустройство на административна сграда, находяща се в [населено място], [улица] за нуждите на Прокуратурата на Република България, като видовете и количествата СМР били определени в количествено стойностната сметка към проекта. С цел цялостно довършване на обекта, [фирма] извършило допълнителни СМР, които били приети, ведно с останалите СМР, предмет на договора чрез двустранни протоколи – акт обр. 19. В текста на протоколите изрично било отбелязано кои СМР са допълнително възникнали по смисъла на чл. 7 ал.1 и 2 от договора. За тези допълнителни работи [фирма] издало фактура №[ЕГН]/03.10.2006г., която също била подписана от представител на Висшия съдебен съвет. С фактурата бил начислен и внесен в бюджета ДДС в размер на 30 229,75 лв. за който ответникът В. ползвал данъчен кредит. Извършените, приети и неплатени до момента видове СМР, които са извън предмета на договора били на обща стойност 151147,99 лв., без ДДС. За тези СМР, ведно с начисленото ДДС [фирма] предявило пред СГС иск на договорно основание, въз основа на горепосочения договор от 12.08.2005г., който бил отхвърлен с влязло в сила решение поради това, че по отношение на извършените допълнителни СМР между страните не са били налице договорни отношения. [фирма] предявил и втори иск срещу Висшия съдебен съвет, с твърдения, че има вземане за водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60 от ЗЗД, при хипотезата на чл.61 ал.1 от ЗЗД, даваща възможност да се претендира повишената стойност – необходими, полезни разноски и лихви. Този иск също бил отхвърлен като неоснователен с мотивите, че имуществото, чиято стойност се е увеличила, не принадлежи на ответника Висш съдебен съвет.
В настоящия процес ищецът сочи като основен ответник Министерството на регионалното развитие и благоустройството като поддържа, че съгласно чл.31 ал.2 от ГПК по дела, които се отнасят до недвижими имоти – държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Поддържа, че макар и да се касае за облигационно вземане, а не вещноправен спор, в основата на казуса е защита интереса на държавата, като собственик на сградата на [улица]. На следващо място като евентуален ответник се сочи и Прокуратурата на Република България като основанието за това е, че съгласно Акта за държавна собственост именно на нея са предоставени правата за управление на имота публична държавна собственост, а съгл. чл.12 ал.1 от ППЗДС „Управлението върху имоти и вещи държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност”. Като евентуален ответник се сочи и Министерство на правосъдието като основанието за това е чл.130а т.2 от Конституцията на Република България, съгласно която разпоредба „Министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт”, както и разпоредбата на чл.388, ал.2 от ЗСВ, съгласно която средствата за строителство и основен ремонт на недвижимите имоти, предоставени за съдебната власт, се осигуряват от Министерството на правосъдието.
Предвид изложеното по-горе и на осн. чл.61 ал.1 от ЗЗД ищецът [фирма] е поискал да бъде постановено решение, с което предпочитаният ответник Министерство на регионалното развитие и благоустройството да бъде осъден да заплати за извършената без натоварване чужда работа, приета с Акт – обр.15 сумата 181 377,58 лева, включваща и претендирано от ищеца ДДС, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност в случай, че съдът счете, че не е налице гестия по см. на чл.60 от ЗЗД моли съда да се произнесе с решение, с което на основание чл.59 от ЗЗД да се осъди ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на [фирма] сумата от 136 033 лева, представляваща това, с което държавата като собственик на сградата се е обогатила до размера на обедняването на [фирма]. Същите искове е предявил при условията на евентуалност и срещу Прокуратурата на Република България и Министерството на правосъдието.
С решение №1280 от 09.07.2012г. по т.д. №3292/2011г., Софийски градски съд е отхвърлил предявените от [фирма], [населено място], срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на правосъдието и Прокуратурата на Република България, обективно съединени искове с правно основание чл. 61 ал.1 от ЗЗД за сумата 181 377,58 лева, както и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 136 033 лева, като неоснователни. Решението е постановено при участието на Висш съдебен съвет, като трето лице помагач на страната на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца [фирма], [населено място].
С определение от 09.08.2013г. по т.д.№4462/2012г. Софийски апелативен съд, 5 състав, е приел, че главен ответник по делото е държавата, която неправилно е била представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Посочил е, че предявените искове са за облигационни притезания, а не за защита на вещни права, поради което държавата следва да бъде представлявана от министъра на финансите. Поради това съдът е отменил дадения ход по същество на делото и е разпоредил за новото съдебно заседание да бъде призована като ответник държавата чрез министъра на финансите.
Правилен е изводът на въззивния съд, че държавата е предпочитаният ответник по главния иск с правно основание чл. 61 ал.1 от ЗЗД за сумата 181 377,58 лева, както и по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 136 033 лева. Въззивният съд обаче не е съобразил обстоятелството, че държавата изобщо не е участвала в първоинстанционното производство. Като ответник в петитума на исковата молба е посочено Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което е самостоятелно юридическо лице, а не министъра на регионалното развитие и благоустройството, като представител на държавата, макар и в обстоятелствената част на иска да се обосновава правен интерес от насочване на исковете срещу държавата. Съответно за проведените по делото съдебни заседания е било призовавано министерството, като същото фигурира и като страна в постановеното от първоинстанционния съд решение. Вследствие на това обжалваното въззивно решение е постановено срещу ответник, който не е участвал в първоинстанционното производство и не е посочен като страна в диспозитива на постановеното първоинстанционно решение.
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, а при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено – ТР №1 от 30.03.2012г. по т.д. №1/2010г. на ОСГК на ВКС. Когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума не е била отстранена, а делото е било разгледано и е постановено решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, постановеното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция Съгласно задължителните разяснения в т.5 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако този порок се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. Когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като постановките на т. 4 от ТР №1/2001г. от 17.07.2001г. по гр. д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС в посочената хипотеза не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.
В случая делото следва да се върне на Софийски градски съд, който следва да конституира държавата като ответник в производството, доколкото от обстоятелствената част на исковата молба е видно, че волята на ищеца е да ангажира отговорността на държавата, а Министерството на регионалното развитие и благоустройството погрешно е посочено като неин представител. Производството по делото с надлежния ответник трябва да започне с връчване на препис от исковата молба и предоставяне на срок за отговор. Съгласно задължителната за съдилищата практика, обективирана в постановеното по чл.290 от ГПК решение №46 от 28.03.2014г. по т. д. № 2048/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., представителната власт на министъра на регионалното развитие и благоустройството по отношение на държавата се отнася до вещните искове, исковете за граници, както и такива за защита на владение. По всички останали производства държавата се представлява от министъра на финансите, като представителството на държавата от министъра на финансите е изключено в само в случаите, когато в закон е предвидено друго. Такова „друго“ уреждане на представителство на държавата не е налице в настоящата хипотеза, поради което същата следва да бъде представлявана от министъра на финансите, както правилно е приел и въззивният съд.
Въпреки висящността на производството по главния иск, производството по отношение на предявените евентуални искове срещу ответниците Прокуратура на Република България и Министерство на правосъдието е приключило с влязло в сила решение. Първоинстанционният съд е отхвърлил всички предявени искове, а въззивният съд след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважил евентуалния иск с правно основание чл.59 от ЗЗД до размера от 127 014 лева срещу предпочитания ответник. В този случай същият е следвало да отмени първоинстанционното решение и в частта по евентуалните искове, като остави същите без разглеждане, като потвърди решението само в частта, с която е отхвърлен главният иск по чл.61 ал.1 от ЗЗД срещу предпочитания ответник и евентуалният иск по чл.59 от ЗЗД срещу този ответник за разликата над 127 014 лева до пълния му предявен размер. Вместо това въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което тези евентуални искове са отхвърлени. Следователно по предявените евентуални искове е налице произнасяне по същество от въззивния съд, срещу което не е постъпила въззивна жалба от ищеца. Поради това в частта, с която въззивният съд е потвърдил решение от 09.07.2012г. по т.д. №3292/2011г. на СГС, ТО, VІ-7 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Министерство на правосъдието и Прокуратурата на Република България, обективно съединени искове с правно основание чл.61 ал.1 от ЗЗД за сумата 181 377, 58 лева, както и предявените срещу тези ответници при условията на евентуалност искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 136 033 лева, а също и предявеният срещу Министерство на регионалното развитие иск с правно основание чл.61 ал.1 от ЗЗД за сумата 181 377,58 лева, решението на САС не е обжалвано и е влязло в сила.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 788 от 25.04.2014г. по т.д. №4462/2012г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, в обжалвана част, с която е отменено решение от 09.07.2012г. по т.д. №3292/2011г. на СГС, ТО, VІ-7 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Република България, чрез министъра на финансите, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждането на държавата да заплати сумата от 127 014 лева, като вместо това е осъдена Република България, чрез министъра на финансите, да заплати по иска с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД на [фирма] сумата от 127 014 лева, с която неоснователно се е обогатила за сметка на [фирма], вследствие на извършен ремонт на сграда, находяща се на [улица] [населено място].
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на производството по предявения от [фирма] срещу Република България, чрез министъра на финансите, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД в обезсилената част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.