Решение №237 от 43476 по търг. дело №2687/2687 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

7

Р Е Ш Е Н И Е
№ 237
Гр.София, 11.01.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2687 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Авамед“ ЕООД (с предишно наименование „Мадара – МСИ“ ЕООД), гр. София срещу решение № 1445/22.06.2017г. по в.т.д. № 1878/2017г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1652/27.09.2016г. по т.д. № 6428/2015г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на „Софпартнерс груп “ ООД, гр. София на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата от 38 512 лв., получена по развален договор от 27.09.2013г., както и в частта за отхвърляне на иска на „Авамед“ ЕООД срещу „Софпартнерс груп“ ООД с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за сумата от 5 768 лв., представляваща неизплатена част от цената на апарат за измерване на костна плътност и на иска с правно основание чл.309а ТЗ, във вр. с чл.86 ЗЗД за сумата от 1 159,11 лв. – законна лихва за периода от 19.11.2013г. до 10.11.2015г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено, като се отхвърли предявеният от „Софпартнерс груп “ ООД иск за връщане на даденото по развален договор и се уважи насрещният иск за заплащане на цената на предадената вещ, както и да му се присъдят разноските по делото. Алтернативно моли въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от Софийския градски съд.
Ответникът оспорва жалбата. Моли решението да се остави в сила. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за покупко-продажба от 27.09.2013г. Продавачът – „Авамед“ ЕООД се е задължил да достави и монтира апарат за измерване на костна плътност, както и да обучи персонала на купувача – „Софпартнерс груп“ ООД. Според състава на апелативния съд купувачът е доказал, че е превел на продавача авансово сумата от 38 512 лв., както и е приел, че с нотариална покана от 16.07.2015г., връчена на „Авамед” ЕООД, „Софпартнерс груп “ ООД е развалил процесния договор поради неизпълнение на задължението на продавача да достави апарата в срок.
Софийският апелативен съд е счел за неоснователно възражението на въззивника за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 301 ТЗ. С приемно-предавателен протокол от 05.11.2013г. търговският пълномощник на продавача е предал срещу подпис на неизвестно лице процесния апарат. В протокола липсвало името на лице, което се е подписало за „Софпартнерс груп“ ООД, и не бил посочен адрес на доставката. С писмо от 22.05.2015г. по телепоща „Авамед” ЕООД е поканило „Софпартнерс груп“ ООД да заплати остатъка от цената ведно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, но в същата не било посочено конкретното лице, което е получило доставката и е подписало протокола, както и мястото на доставката. По тези съображения въззивният съд е приел, че не е установено търговецът да е потвърдил извършените без представителна власт действия.
Според въззивния съд първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест, като „Авамед“ ЕООД следвало да докаже, че доставката е била предназначена за д-р К. (получил апарата) и той е бил овластено лице по смисъла на чл.4.1 от процесния договор с „Софпартнерс груп“ ООД. Косвеното доказване не било достатъчно, тъй като д-р К. също имал договор за покупка на същата апаратура, за същата цена и същото място за доставка, а по делото не било установено по кой от двата договора престира „Авамед“ ЕООД.

С определение № 249/18.05.2018г. ВКС допусна касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗД при уговорено в договора място на изпълнение.
Съставът на ВКС излага следните съображения по поставения въпрос:
Изпълнението на поети с договор задължения трябва да се направи точно и добросъвестно съгласно чл.63 ЗЗД. Мястото на изпълнение може да се уговори в договора, в който случай не се прилагат правилата по чл.68, б.б. „а”, „б” и „в” ЗЗД. Изпълнението е добросъвестно и длъжникът се освобождава от отговорност, ако е изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението – чл.75, ал.2, изр.1 ЗЗД. Нормата на чл.75, ал.2 ЗЗД въвежда изключение от правилото за точно изпълнение, когато длъжникът е престирал на кредитора или на друго лице, овластено съгласно чл.75, ал.1 ЗЗД. Добросъвестността на длъжника по смисъла на чл.75, ал.2, изр.1 ЗЗД произтича от недвусмислеността на обстоятелствата за овластяване на лицето, приело изпълнението. Съпоставянето на правилата за точно изпълнение на задълженията – за мястото на изпълнение, когато е изрично уговорено в договора (чл.68, пр.2 ЗЗД), и за лицето, което приема изпълнението (чл.75, ал.2, изр.1 ЗЗД), обосновават извод, че при предложено от длъжника изпълнение на уговореното място, би могло да се предположи, че лицето, приело изпълнението на това място е било овластено да го получи и съответно длъжникът да се освободи от отговорност. Преценката за недвусмисленост на обстоятелствата по изпълнението се извършва във всеки конкретен случай. Обстоятелствата се обсъждат в тяхната съвкупност и от значение е не само уговорката за място на изпълнение, но може да е от значение и дали тази уговорка е свързана с естеството на задължението; с особени характеристики на вещта, предмет на договора; със специални изисквания на кредитора; с начина на легитимация на лицето, приело изпълнението, или други факти. При изпълнение в хипотезата на чл.75, ал.2, изр.1 ЗЗД възниква право на иск на истинския кредитор срещу лицето, получило изпълнението – чл.75, ал.2, изр.2 ЗЗД, но длъжникът се освобождава от отговорност.

По същество на касационната жалба.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон – не е приложена презумпцията по чл.301 ТЗ; нарушения на процесуалните правила – оставени са без уважение доказателствени искания, които са заявени своевременно и въззивният съд не се е произнесъл по въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, както и не е обсъдил всички доказателства по делото и е основал решението си на предположения, вследствие на което обжалваният акт е необоснован.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че е налице основанието по чл.281, т.3, пр.2 ГПК за отмяна на въззивното решение.
Във въззивната жалба са въведени твърдения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила – неправилно разпределена доказателствена тежест; не е допуснато събирането на гласни доказателства за установяване на изпълнението по сделката и за местонахождението на апарата; липсва произнасяне по доказателственото искане за извършване на оглед по реда на чл.204 ГПК; допусната е съдебно – счетоводна експертиза за установяване на обстоятелството, че не е извършена доставка, като не са допуснати допълнителни въпроси; приложената по делото експертиза е изготвена по друго дело; не са обсъдени всички доказателства, включително непреките, които са от значение за установяване на предаването на вещта и не е обсъждана уговорката за място на изпълнение, различно от местоседалището на приемащия доставката.
С разпореждане от 27.04.2017г. САС е дал указания на въззивника да уточни в едноседмичен срок искането си „въззивния съд да се произнесе по допуснатите процесуални нарушения”. В изпълнението на това разпореждане с молба от 18.05.2017г. е направено уточнение в седем точки, които хронологично следват и възпроизвеждат оплакванията във въззивната жалба.
Въззивният съд е оставил без уважение доказателствените искания на въззивника – настоящ касатор по съображения, че същите са направени с допълнителна молба след изтичане на законоустановения срок за обжалване на първоинстанционното решение. Според състава на САС доводите за неправилност на решението и свързаните с тях доказателствени искания, заявени след изтичане на срока за въззивно обжалване, не следва да се разглеждат, тъй като въззивната жалба не би могла да се допълва с такива доводи.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата основания за неправилност на въззивното решение. По силата на чл.266, ал.3 ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.
В случая, всички уточнения, направени в изпълнение на разпореждане на съдията – докладчик от 27.04.2017г., представляват повторение на основанията за отмяна, изложени във въззивната жалба, поради което е неправилен изводът на Софийския апелативен съд, че са заявени нови доводи, които не следва да се обсъждат и съответно не са допуснати свързаните с тях доказателствени искания.
По т.ІІІ.1 на въззивната жалба е посочено, че със свидетелски показания може да бъде установено, че апаратът се намира и работи на адреса, на който е доставен, във връзка с представеното с отговора на исковата молба доказателство за извършена на 26.10.2015г. остеметрия. Въведеното твърдение е във връзка с оплакването, че според разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд въззивникът е следвало да доказва какви са вътрешните отношения между купувача и лицето, приело апарата. В т.1 на молбата от 18.05.2017г. след повтаряне на доводите по жалбата изрично е заявено доказателствено искане за разпит на свидетел. По т.ІІІ.2 от въззивната жалба е посочено, че не са допуснати поисканите с отговора на исковата молба гласни доказателства и в т.2 на молбата от 18.05.2017г. е уточнено искането за допускане на разпит на трима свидетели.
Съставът на ВКС приема, че с молбата от 18.05.2017г. не са въведени нови доводи, незаявени във въззивната жалба, поради което същите следва да се обсъдят от въззивния съд, който дължи произнасяне и по направените доказателствени искания. Заявеното от въззивника твърдение за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила във връзка със събирането на доказателствата, следва да се разглежда и като искане за събирането им от въззивния съд. В този смисъл и съдията – докладчик е дал указания на въззивника с разпореждането от 27.04.2017г., поради което на основание чл.266, ал.3 ГПК въззивният съд е следвало да се произнесе по исканията за събиране на доказателства. Направените доказателствени искания са свързани с твърдения и възражения на страната, че апаратът е доставен на адреса, посочен в договора и че лицето, което го е приело, е подписало приемо-предавателния протокол от името на купувача. Първоинстанционният съд е обсъждал хипотезата по чл.75, ал.1 ЗЗД за оправомощаване на лицето да приеме изпълнението. Обстоятелствата, свързани с изпълнението, така както се твърдят от продавача, са от значение за спора с оглед и на изложените съображения от състава на ВКС по въпроса, по който бе допуснато касационно обжалване.
По т.ІІІ.3 на въззивната жалба е направено оплакване за липса на произнасяне от първоинстанционния съд за извършване на оглед по чл.204 ГПК. В т.3 на молбата от 18.05.2017г. е заявено доказателственото искане за оглед. По този довод въззивният съд се е произнесъл с определение в откритото съдебно заседание на 13.06.2017г. Искането е оставено без уважение с оглед на уговорката в договора, че приемането на доставката се удостоверява с подписан от двете страни приемо – предавателен протокол, както и предвид допуснатия от първоинстанционния съд свидетел и съдебно – техническа експертиза. Допълнителните съображения са, че огледът може евентуално да установи дали към момента на извършването му апаратът е на твърдяното място, но не и кога и от кого е доставен там. В този смисъл въззивният съд се е произнесъл по направеното искане, но впоследствие с решението е посочил, че експертизата неправилно е приобщена към доказателствата по делото. Съставът на ВКС намира, че доказателственото искане е свързано и с исканията по т.ІІІ.1 и т.ІІІ.2 от въззивната жалба и с доводите, заявени във връзка с възраженията на насрещната страна, че задължението за предаване на вещта не е изпълнено, както и предвид оспорването на приемо-предавателния протокол и изявлението на купувача относно лицето, което е приело апарата. В случая характеристиките на апарата (обем, особености на монтажа, данни да които се съдържат в събраните свидетелски показания) позволяват при установяване на мястото, където той се намира, да се формират евентуално изводи относно изпълнението на задълженията на купувача в хипотезата на чл.75, ал.2 ЗЗД.
По т.ІІІ.4 и т.ІІІ.5 на въззивната жалба е направено оплакване във връзка с допуснатата счетоводна експертиза и недопуснатите допълнителни въпроси, като в т.4 и т.5 на молбата от 18.05.2017г. е заявено искането за допускане на допълнителни задачи на счетоводната експертиза. По тези искания въззивният съд не се е произнесъл при доклада на жалбата.
По т.ІІІ.6 на въззивната жалба е направено оплакване за прилагане на заключение по друго дело и съответно в т.6 на молбата от 18.05.2017г. искането е същото да се изключи от доказателствата по делото. По този довод въззивният съд се е произнесъл в мотивите на решението, като същият е следвало да се разгледа и във връзка с искането по чл.204 ГПК.
По т.ІІІ.7 от въззивната жалба е направено оплакването за необсъждане на доказателствата по делото и съответно в т.7 на молбата от 18.05.2017г. искането е за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните по делото. Посочените доводи са свързани с въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване и следва да се обсъдят от въззивния съд.
Основанието за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.3 ГПК е изведено от касатора с оглед основаването от страна на въззивния съд на предположения за възникнало паралелно правоотношение между касатора и трето лице. По делото са ангажирани доказателства за съществуването на такова правоотношение и за развалянето на сключения между тези лица договор, като от значение за спора е в какво качество лицето К. е приело апарата. Посоченото обстоятелство е останало неизяснено по делото предвид на допуснатите нарушения при събирането на доказателствата. Основанието за отмяна по чл.281, т.3, пр.1 ГПК не следва да се обсъжда предвид констатираните от състава на ВКС процесуални нарушения. Прилагането на презумпцията по чл.301 ТЗ е поставено в зависимост от разрешението от фактическа страна дали длъжникът е изпълнил задължението да предаде вещта, след което да се прецени дали апаратът е получен от лице, което се е явило овластено да го получи или е извършено от името на търговеца действие без представителна власт, което би могло да се потвърди, евентуално, че продавачът е престирал по друг договор.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе по доказателствените искания, заявени с въззивната жалба и съобразно мотивите на ВКС, и да постанови решение по съществото на спора след обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1445/22.06.2017г. по в.т.д. № 1878/2017г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1652/27.09.2016г. по т.д. № 6428/2015г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на „Софпартнерс груп “ ООД, гр. София на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата от 38 512 лв., получена по развален договор от 27.09.2013г., както и в частта за отхвърляне на иска на „Авамед“ ЕООД срещу „Софпартнерс груп“ ООД с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за сумата от 5 768 лв., представляваща неизплатена част от цената на апарат за измерване на костна плътност и на иска с правно основание чл.309а ТЗ, във вр. с чл.86 ЗЗД за сумата от 1 159,11 лв. – законна лихва за периода от 19.11.2013г. до 10.11.2015г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.