2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№243
С., 17.04.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 279 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. С. Д., чрез пълномощника му адвокат Ц. М., против решение № 222 от 27.12.2011 г., постановено по гр.д. № 305 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Ямбол, с което е отменено решение № 305 от 11.05.2011 г. по гр.д. № 506/2011 г. на Районен съд-Ямбол и е постановено друго за уважаване на предявения от Е. Г. М. против Д. С. Д. установителен иск за собственост въз основа на саморъчно завещание от 20.12.2007 г., направено от С. Д. Т., поч.1.02.2008 г. на апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица][жилищен адрес].
Ответникът по касационната жалба Е. Г. М. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение констатира:
Ищцата е основала правата си на саморъчното завещание, което в отговора на исковата молба ответникът е оспорил с твърдения, че същото е нищожно, поради неспазване на формата – датата е изписана след подписа, както и че заветът е отменен чрез последваща разпоредителна сделка. Ямболският окръжен съд е приел, че завещанието не е нищожно, тъй като за действителността на разглежданото завещание е достатъчен факта на изписването на датата в началото на документа, а последващото вписване на същата дата в края на документа, макар и след подписа, не влияе върху действителността на волеизявлението. За неоснователно е прието и възръжението, че не легитимира М. като собственик на апартамента, защото месец по-късно завещателят се е разпоредил със същия имот в полза на заветника, сключвайки договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане. С влязло в сила съдебно решение № 676/17.11.2009 г. постановено по гр.д. № 1344/2008 г. по описа на Я. прехвърлителната сделка е прогласена за нищожна на основание чл.26 ал.2 ЗЗД – поради липса на основание. Липсата на правно действие на нищожната сделка означава, че не е настъпило разместване на престации между договарящите се – няма прехвърляне на собственост върху процесния апартамент, предмет на завещанието, от което следва, че заветът не е отменен чрез отчуждаването на завещаната вещ /Р..№712/05.12.2003 г. по гр.д.№ 212/2003 г., ВКС, І г.о./, а съответно към момента на смъртта си Т. е бил собственик на завещания имот, поради което е могъл да се разпореди валидно с него с разглежданото саморъчно завещание, което легитимира ищцата като собственик, по силата на направен в нейна полза завет, на процесния апартамент и предявеният с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.16 ЗН иск се явява основателен.
К. поставя въпроса „прогласената за нищожна поради липса на основание възмездна сделка, извършена в полза на заветника срещу бъдещи издръжка и гледане отменя ли направения в негова полза завет на същия имот, в който като основен мотив за извършването му е посочена миналата издръжка и гледане”, като счита, че изводите на въззивния съд противоречат на приложените съдебни решения. В решение № 712 от 5.12.2003 г. по гр.д. № 212/2003 г., ВКС, І г.о. е прието, че отмяната на завещателните разпореждания е строго формален акт и поради това не е достатъчно само изявена несъмнена воля на завещателя, а е необходимо да е спазена предвидената форма в чл.38 и чл.39 ЗН и отмяната да е извършена с ново завещание или нотариален акт, в което се съдържат разпоредби, несъвместими със старите, а в решение № 194 от 28.01.1958 г. по гр.д. № 7823/58 г., ІІ г.о. – че когато със следващия акт на отчуждение завещателят само е целил да обезпечи по свое разбиране сигурното настъпване на последиците от завещанието, не може да се счита, че това завещание е отменено, а такъв е случаят, когато завещателят пак по безвъзмезден начин с унищожения акт е целел преминаването на собствеността върху същия заветник, в чиято полза е било направено завещанието. В мотивите на въззивния съд липсват съображения доколко разпоредбите в нотариалния акт по прогласения за нищожен договор за издръжка и гледане са съвместими с тези по предхождащия го завет, поради което изводите му противоречат на посочената съдебна практика и е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222 от 27.12.2011 г., постановено по гр.д. № 305 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Ямбол.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи по делото доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 280.20 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: