Решение №245 от 40311 по гр. дело №291/291 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е
 
№ 245
 
София,13.05.2010 година
 
В  ИМЕТО  НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година,в състав:
 
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
                                                            ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
                                                                   Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 291 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. М., С. М. М.,Ц. С. К.,Т. С. Х., С. Д. С.,В. А. Е.,Д. А. Е.,В. А. Е.,Е. Е. Б., М. П. К.,И. П. К.,Т. С. Д. ,П. С. Н.,Б. Н. Й., К. Н. Й.,Л. Д. С. и В. И. М. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 02.12.2008г. по гр.д. №2424/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от наследниците на Т. К. В. /Михайлова/ иск с правно основание чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване право на възстановяване на собственост върху гора от 1 дка в м.”К”,землището на Г.
С определение №380/22.05.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за писмените доказателства,посредством които в производство по чл.13,ал.2 ЗВСГВГФ е допустимо установяване принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване гори към патримониума на наследодателя и по-специално по въпроса представлява ли записването в емлячен регистър ,което не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такова писмено доказателство,т.е. необходимо ли е посредством изброените в чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ доказателства да бъде установено осъществяването и на конкретен придобивен способ.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че представените по делото извлечение от емлячен регистър от 1949г. и декларация за притежавани непокрити земеделски имоти не установяват наследодателката да е притежавала заявените за възстановяване имоти към момента на одържавяването. Поддържа,че по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ тези писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на наследодателката,въпреки че същите удостоверяват само изявлението на лицето,че записаните имоти са негова собственост,тъй като законът изрично постановява,че извършените в емлячния регистър записвания легитимират лицето като собственик.
Ответниците по касационна жалба О. с. “З” О. купел,Д. г. с.-гр. София и Р. д. по горите-гр. София не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ наследниците на Т. К. В. /Михайлова/ са предявили иск за признаване право на възстановяване върху гора в землището на Г.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че представеният по делото препис-извлечение от емлячен регистър не доказва,че наследодателката е била собственик на претендирания имот към момента на одържавяването му,тъй като не се установява наличие на първичен или производен способ за придобиване на собствеността.
По въпроса за доказателственото значение на препис-извлечението от емлячен регистър като писмено доказателство, съдържащо данни за принадлежността на правото на собственост върху гори без в същото да е посочено и основанието за придобиване на собствеността в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика .
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на Софийски окръжен съд,постановено на 23.10.2007г. по гр.д. №504/2007г. е прието,че щом ЗВСГЗГФ постановява,че записванията в емлячните регистри легитимират посоченото в тях лице като собственик,на последното не може да се отрече правото,което законът му предоставя, въпреки че емлячният регистър като официален документ удостоверява единствено изявлението на лицето,че записаните имоти са негова собственост.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираното решение и в постановеното от Софийски градски съд по поставения въпрос,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището,изразено в решението на Софийски окръжен съд,постановено на 23.10.2007г. по гр.д. №504/2007г. като съображенията за това са следните:
По реда на ЗВСГЗГФ правото на собственост върху гори и земи, включени в горския фонд може да бъде възстановено само ако се установи, че лицето,което е заявило имотите за възстановяване или неговият наследодател са притежавали правото на собственост върху тези имоти преди одържавяването им. Разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ изрично предвижда, че принадлежността на правото на собственост върху г. и земите,включени в горския фонд към патримониума на определено лице се доказва не само с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори,вписани протоколи за делба и съдебни актове,но и с емлячни и данъчни регистри,протоколи от комисиите по трудово-поземлената собственост,удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях,както и с други писмени доказателства, допустими по ГПК. Принадлежността на правото на собственост с оглед нуждите на ЗВСЗГВФ следователно е допустимо да бъде установена на първо място чрез доказателства,удостоверяващи факта на придобиване на право на собственост посредством определен придобивен способ, извършено в предвидената в закона форма за действителност /нотариални актове и крепостни актове,вписани протоколи за делба и съдебни актове/. На второ място изрично е предвидено,че принадлежността на правото на собственост може да бъде установена и посредством съставени по предвидения в закона ред документи /официални и частни/, удостоверяващи отбелязвания за принадлежността на правото на собственост върху имота,извършени преди одържавяването /емлячни и данъчни регистри,протоколи на ТПС комисии,удостоверения за дялово участие в кооперации,стопански карти и списъците към тях/,които създават обосновано предположение за принадлежност на правото на собственост,което законодателят е счел за достатъчно с оглед характера на производството по възстановяване на собствеността. Втората група доказателства не съдържа данни и не удостоверява по категоричен начин придобивния способ, посредством който наследодателят е придобил правото на собственост и доколкото в закона изрично е предвидено,че същите удостоверяват принадлежността на правото на собственост към релевантния момент без да е необходимо да бъдат представяни и други доказателства за същия факт,то следва да се приеме,че установяването на придобивното основание в производството по чл.13,ал.2 ЗВСГВГФ не представлява предпоставка за признаване правото на възстановяване на собствеността. Законът допуска установяване правото на собственост и чрез извлечение от емлячен регистър,т.е. чрез отбелязване,удостоверяващо факта на деклариране на имота и записването му на името на определено лице независимо от момента на придобиване на собствеността и основанието за това,поради което следва да се приеме,че препис-извлечението от емлячен регистър е достатъчно доказателство за установяване принадлежността на правото на собственост върху имота преди одържавяването.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
За да се приеме,че предявената по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ претенция е основателна,по делото следва да бъде установено,че лицето,в чиято полза се претендира признаване правото на възстановяване на собствеността, е притежавало правото на собственост върху имота към момента на одържавяването, като принадлежността на правото на собственост се доказва чрез изброените в разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГВГФ писмени доказателства. В случая по делото е представен препис-извлечение от емлячен регистър-декларация на Т. К. М. от 1949г.,в които е вписан имот в м. Кънина кор от 1 дка като наследствен,както и декларация за притежаваните непокрити имоти,в която този имот също е посочен. Емлячният регистър представлява писмено доказателство, годно да удостовери факта на притежаване на право на собственост по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ. С оглед характера на това доказателство и на обстоятелството,че в закона изрично е предвидено,че същото е достатъчно за установяване на релевантния факт на принадлежност на правото на собственост в производството по възстановяване на собствеността, неправилно въззивният съд е приел,че наред с това доказателство следва да се установява и правното основание, по силата на което наследодателката е придобила правото на собственост върху имота.
Описаният в исковата молба имот не е заявяван за възстановяване по реда на чл.13,ал.1 ЗВСГЗГФ и принадлежността на правото на собственост е установена чрез изброените в чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ доказателства,поради което неправилно въззивният съд е приел,че предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността не са налице само по причина недоказаност на основанието,на което е придобита собствеността. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. По реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ в полза на наследниците на Т. К. В. /Михайлова/.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
 
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд,ВК,ІV-то “Д” отделение, постановено на 02.12.2008г. по гр.д. № 2424/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. “З”- О. купел,Д. г. с.-гр. София и Р. д. по горите-гр. София,че наследниците на Т. К. В. /Михайлова/, починала на 06.08.1968г.,имат право да им бъде възстановено по реда на ЗВСГЗГФ правото на собственост върху гора от 1 дка в м.”К”,в землището на Г. ,при съседи:изток-дере,запад-гора на наследници на Р. К. №69 и гора на наследници на М. М. №86,север-гора на наследници на М. М. №68 и юг-гора на наследниците на А. М. №62.
П.
 
Членове:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.