Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
гр. София, 17.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 685 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия А. М. против въззивно решение № 122/28.02.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, НК, постановено по ВНОХД № 474/2014 г., с което е била потвърдена присъда № 46/29.10.2013 г. на Хасковския окръжен съд по НОХД № 384/2013 г.
С тази присъда подсъдимият А. М. (гръцки и руски гражданин) е бил признат за виновен в извършването на две престъпления в реална съвкупност, както следва:
– по чл. 242 ал. 1, б. „д”, пр. 1 от НК – за това, че на 13.04.2011 г., на ГКПП „Капитан Андреево”, община Свиленград, област Хасково, пренесъл през границата на страната от Р Турция без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери (74 270 лв.), за което във връзка с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв.
– по чл. 172б ал. 1 от НК – за това, че на същата дата и място, без съгласието на притежателите на изключителни права, използвал при търговската си дейност (внос) марки, обект на изключителни права, без правно основание, поради което и във връзка с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв., като същият е бил оправдан по обвинението по чл. 172б ал. 2 от НК с деянието да са причинени значителни вредни последици.
На основание чл. 23 ал. 3 от НК на подсъдимия е било наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за 5 години. Съгласно чл. 23 ал. 3 от НК е било присъединено наказанието глоба в размер на 20 000 лв.
Предметът на контрабандата е бил отнет в полза на държавата, както и в тежест на подсъдимия са били присъдени направените по делото разноски.
В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от служебния защитник на подсъдимия, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че същият е бил осъден задочно в нарушение на процесуалните правила – подсъдимият не е било уведомен за обвинението, по което бил осъден нито на досъдебното, нито в хода на съдебното производство. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.
Прокурорът от ВКП изразява становище за основателност на жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е основателна.
Доводите за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в разглеждане на съдебното производство в отсъствие на подсъдимия, без същият да е бил уведомен по надлежен начин за наказателното обвинение, са основателни.
От материалите по делото е видно, че подсъдимият М. е бил привлечен като обвиняем с Постановление на прокурора от 22.12.2011 г. за престъпления по чл. 242 ал. 1, б. „д” и по чл. 172б, ал. 2, пр. 2 от НК. Това е станало лично и в присъствие на неговия упълномощен защитник с участието на преводач. Взета му е била мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000 лв. В постановлението за привличане и в протокола за разпит като адрес на подсъдимия е посочен Р Гърция, гр. Ат., [улица], а в България – гр.Св., [улица]. На същата дата – 22.12.2011 г. материалите по делото са му били предявени.
Впоследствие прокурорът е указал на разследващите отново да повдигнат обвинение на М.. Същият не е бил намерен на адреса в България и е бил обявен за издирване. Направен е опит за уведомяване в Р Гърция чрез D., като видно от приложените документи и писмо (л. 208, л. 218 от ДП) пратката е адресирана до A. M., A. L. 30, A.,101 73, GR, имало е два опита за доставка, като получателят не е бил открит на посочения адрес. Последвали са две привличания като обвиняем в отсъствие на М. при участие на служебно назначен защитник – на 19.12.2012 г.(л. 199) и на 19.02.2013 г.(л. 215).
Обвинителният акт с обвинение за извършени престъпления по чл. 242 ал. 1, б. „д” и по чл. 172б, ал. 2, пр. 2 от НК е бил внесен в Окръжен съд – Хасково на 04.06.2013 г. С разпореждане от 06.06.2013 г. съдията-докладчик е указал връчването на обвинителния акт и призоваването на подсъдимия, наред с предупреждението, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие по реда на чл. 269 от НПК, да се осъществи на известните по делото адреси, вкл. в Р Гърция. В с. з. на 11.07.2013 г. подсъдимият не е бил призован на нито един от тези адреси, мярката му за неотклонение е бил изменена в задържане, както и същият е бил обявен за общодържавно издирване. То не е дало резултат, като подсъдимият е бил търсен паралелно в местата за лишаване от свобода, където не е бил намерен. Изпращани са и книжа по стандартен пощенски път, както и чрез D. на адрес A. L. 30, A.,101 73, GR (л. 86-87, л. 90). В с. з. на 12.09.2013 г. съдът е дал ход на делото, приемайки че са налице условията по чл. 269 ал. 3, т. 1, 2 и 4, б. „а” от НПК, като същото е приключило на първа инстанция в с. з. на 29.10.2013 г., когато е била постановена присъдата. Същата е била обжалвана от служебния защитник на подсъдимия, като относно неговото призоваване е била изпратена молба за правна помощ до Прокуратурата в Атина (чрез пощенско известие), която не е известно дали е била получена. В с. з. на 10.02.2014 г. въззивният състав е дал ход на делото (без да докладва дали подсъдимия е редовно призован или не и по какви причини) в присъствие на служебния защитник и е приключил същото, след което е постановил обжалваното понастоящем въззивно решение, с което присъдата е била потвърдена.
Изложеното дотук ясно информира, че първата инстанция грубо е нарушила процесуалните права на подсъдимия, като в отклонение на задълженията си да изпълни качествено (а не само формално) процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК, не е сторила това, като в резултат подсъдимият не е бил информиран за започналото съдебно производство (обвинителният акт не му е бил връчен), нито той е бил призован по надлежен ред за първото по делото съдебно заседание, а и за следващите. Съответно, той не е бил и предупреден, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията по чл. 269 от НК, за да е възможно да се преценява дали по свой избор е решил да не присъства или че е възнамерявал да се укрие.
Материалите по делото свидетелстват, че подсъдимият е гръцки гражданин с постоянно местоживеене в Р Гърция. Посочил е адрес, вписан в постановлението за привличане, гр.А., ул. . „А. А.” № …. . По какви причини са изпращани книжа на друг адрес чрез D. (A. L. 30, A.,101 73, GR), както на ДП, така и в съдебната фаза, изобщо не е ясно по делото, освен това, че те не са достигнали до М.. Уведомяване не е било постигнато и чрез механизма за правна помощ, опит за което е направен от Пловдивския апелативен съд, без обаче да се изчака резултата от изготвената по този повод съдебна поръчка.
Допуснатото от първата инстанция нарушение, неотстранено от въвзивната, е съществено по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като е довело до ограничаване на процесуалното право на подсъдимия да бъде надлежно информиран за наказателното обвинение и призован за неговото съдебно разглеждане, както и съответно да бъде предупреден за последиците при неявяване, за да е възможно да направи информиран и недвусмислен избор по какъв начин да упражни правото си на лично участие и защита. Това налага отмяна на въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Хасковския окръжен съд от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, с оглед изпълнение на разпоредбите на чл. 254, 155 и сл. от НПК.
При новото разглеждане първостепенният съд следва да се съобрази с изискванията по чл. 5, т. 2, 3 и 4, както и чл. 6 от Конвенция съставена от Съвета (на Евройпейския съюз) в съответствие с чл. 34 от Договора за европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз (съставена в Брюксел на 29.05.2000 г., ратифицирана със закон от 40-то НС на 05.07.2007 г., ДВ, бр. 58/17.07.2007 г., издадена от МП, обн. ДВ, бр. 23/29.02.2008 г., в сила за Р България от 01.12.2007 г.). Особеностите, свързани с адреса на подсъдимия, който видно от материалите е различен, а поради това и несигурен, са основателна причина да се счита, че връчването по пощенски път ще е неподходящо и неефективно, като отделно от това процесуалното право на Р България очевидно изисква доказателство за връчване на обвинителния акт и призовките, което е различно от получаваното по пощенски път. Затова е необходимо изискуемите документи да бъдат изпратени чрез молба за взаимопомощ по реда, предвиден в чл. 6 от цитираната по-горе Конвенция, допълващ режима на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20.04.1959 г. Преводът на процесуалните материали на гръцки език е задължително, тъй като по делото е имало данни, че това е езикът, който подсъдимия владее. Не следва да се пренебрегва и изискването по чл. 5, т. 4 от Конвенцията за вазимопомощ от 2000 г.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 122/28.02.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, НК, постановено по ВНОХД № 474/2013 г. и потвърдената с него присъда № 46/29.10.2013 г. на Хасковския окръжен съд по НОХД № 384/2013 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание (гл. ХХІХ, раздел ІІ, чл. 254 и сл. от НПК).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.