2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1423/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№255
София, 23.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1423/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решението, постановено на 03.12.2013 год. по в.гр.дело № 3008/2013 год. по описа на Варненския окръжен съд
за отменяне решение № 3903 от 05.08.2013 год. по гр.дело № 12229/2011 год. на Варненския районен съд, десети състав, като вместо него е постановено друго
за приемане за установено по иска на И. П. К., ЕГН [ЕГН] и С. Г. К., ЕГН [ЕГН] против М. с адрес [населено място], [улица] Държавата, представлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че И. П. К., ЕГН [ЕГН] и С. Г. К., ЕГН [ЕГН] са собственици на недвижим имот, обхващащ реална част с площ от 500.6 кв.м. от ПИ 10135.2552.2323; реална част с площ от 351.4 кв.м. от ПИ 10135.2525.2324, реална част с площ от 272.5 кв.м. от ПИ10135.2525.2329, по КК на район „Приморски” в [населено място],[жк], заключен между точките А,Б,В и Г, така както е посочено на скица по гр.дело № 12229/2011 год., по описа на Варненския районен съд, приложена на л.113 и която приподписана от съда, представлява неразделна част от съдебното решение, по силата на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 49, т.ІІІ, рег.№ 5118, н.дело № 387/2005 год. на нотариус П. С., с правно основание чл.124 от ГПК.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Об. [населено място], представляван от юрисконсулт С. Г. В., който в срока по чл.283 ГПК е депозирал касационна жалба с вх.№ 38303 от 27.12.2013 год., в изложението към която поддържа, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса: при възстановяване собствеността върху одържавен недвижим имот по смисъла на чл.2 ЗВСОНИ, следва ли да се възстановява собственост върху част от имот, при положение, че мероприятието, за което е отчужден теренът, е реализирано и въпреки че е останала незастроена част, имотът не съществува реално до размерите, в които е отчужден, каквото е изискването на чл.2, ал.3 ЗВСОНИ?
Постъпила е и втора касационна жалба с вх.№ 1018 от 14.01.2014 год., подадена от М.(МО), [населено място], представлявано от държавен експерт-юрист Е. П. Н., което го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че противоречи на практиката на Върховния касационен съд с оглед тълкуването на нормата на чл.7, ал.4 З. относно реституирането на имоти – публична държавна собственост, както и за тълкуването на нормата на чл.2 ЗВСОНИ, когато е проведено мероприятие на държавата, което не засяга целия отчужден имот.
От ответниците по касация И. П. К. и С. Г. К., представлявани от адвокат Р. А. М. са постъпили писмени отговори на жалбите по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.2 ЗВСНОНИ по ЗТСУ и други закони процесният имот да бъде реституиран тъй като е отчужден на основание чл.95 ЗТСУ/отм./ в полза на държавата за предвиденото по ЗРП мероприятие „Военноморска болница” от наследници на А. К. Ч.-А. С. Ч., за построяването върху него на два самостоятелни различни обекта, фактически е построен само един от двата обекта, а незасегнатата част от 1200 кв.м. от строителството може да бъде обособена извън оградата на ВМБ като самостоятелен парцел съобразно регулационния план и за това правилно е възстановен, респ. установителния иск за собственост е неоснователен и недоказан.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост в касационните жалби следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите:
1. За осъществяване на реституционния способ на чл.2 ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. закони има ли значение обстоятелството, че имотът е публична държавна собственост?
2. За осъществяване на реституционния способ на чл.2 ЗВСВОНИ и др. закони има ли значение обстоятелството, че фактическото строителство засяга само част от имота, отчужден като незастроен до 21.04.1990 год. по ЗТСУ?
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, постановено на 03.12.2013 год. по в.гр.дело № 3008/2013 год.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ