Р Е Ш Е Н И Е
№ 263
гр. София, 14 юни 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева
2. Жанина Начева
при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 786 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдената Р. С. С. за възобновяване на н. о. х. д. № 1369/2011 г. на Районния съд – Ловеч и отмяна на присъдата, потвърдена с въззивното решение. Искането се основава на съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Осъдената счита, че съдът е пренебрегнал концентрацията на алкохол в кръвта – 1,2 на хиляда, установена по надлежния ред при химическия анализ на взетата кръвна проба по реда на Наредба № 30 от 2001 г., поради което е осъдена за деяние, което е несъставомерно. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимата.
В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдената е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:
С присъда № 10 от 1.02.2012 г. по н. о. х. д. № 1369/2011 г. на Ловешкия районен съд, подсъдимата Р. С. С. е била призната за виновна в това, на 8.05.2011 г. в гр.Л. да е управлявала моторно превозно средство – л. а. „Опел А.” с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда – 1,52 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство, протокол за медицинско изследване и съдебномедицинска експертиза, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 НК е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК съдът е лишил подсъдимата от право да управлява моторно превозно средство за срок от десет месеца. В нейна тежест е възложил разноските по делото.
С въззивно решение № 40 от 27.03.2012 г. по в. н. о. х. д. № 49/2012 г. на Ловешкия окръжен съд присъдата е потвърдена.
Процесуално допустимото искане на осъдената е ОСНОВАТЕЛНО.
Основният довод е насочен срещу решението на съда да изведе съставомерните признаци по чл. 343б, ал. 1 НК, използвайки заключението на медицинска експертиза вместо на установената концентрация на алкохол чрез химическия анализ на кръвта, извършен съгласно изискванията на Наредба № 30 от 2001 г.
Аргументите по сходен начин са били представени на вниманието на въззивния съд, който ги е отхвърлил, развивайки като цяло съображения, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача следва да бъде установена към момента на управлението на моторното превозно средство, а това може да бъде постигнато чрез използване на всички допустими доказателствени средства. Затова се е позовал на повторната съдебномедицинска експертиза, която е счел, че потвърждава показанията на техническото средство.
Тезата на съда е неприемлива.
От фактическа страна въззивният съд е счел за доказано, че подсъдимата С. е била проверена за употребата на алкохол посредством техническо средство „Дрегер Алкотест 7410+” и на същата е бил връчен талон за медицинско и лабораторно изследване. В рамките на посоченото време (съответно и на изискванията по наредбата) тя се е явила в здравното заведение, където е била надлежно взета кръвна проба. При анализа по метода на В. в специализираната химическа лаборатория се е установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата е 1,2 на хиляда.
Поначало за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 1 НК е необходимо концентрацията на алкохол в кръвта на водача на моторното превозно средство да бъде установена по надлежния ред. Това е редът по Наредба № 30 от 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства – посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания (чл. 1, ал. 2).
При положение, че в разглеждания случай употребата на алкохол е била установена по надлежния ред, предвиден в Наредба № 30/2001 г. и нейните предписания са били стриктно съблюдавани, точната величина на алкохолната концентрация от химическия анализ на кръвната проба е била незаконосъобразно заменена от съда със заключението на медицинска експертиза. В тази връзка може само да се отбележи, че отговаряйки на формулираните им задачи, вещите лица са боравили със средни стойности за елиминация на алкохола в човешкия организъм, както и с показанията на св. К. относно субективните й възприятия за теглото на подсъдимата.
Ловешкият окръжен съд очевидно е имал предвид съображенията по т. 4, б. „д” от Постановление № 1/83 г. на Пл.ВС на РБългария, но дори и в тях изрично е отбелязано, че пияното състояние на дееца може да се установява „с медицинска експертиза за алкохолната концентрация в кръвта и урината, когато не е направено химическо изследване…”. В случая съдът е приел, че химическо изследване за алкохол е било извършено съгласно изискванията на Наредба № 30/2001 г., т. е. алкохолната концентрация в кръвта е била установена по надлежния ред на 1,2 на хиляда. Следователно в рамките на приетите за установени по делото факти деянието е несъставомерно, тъй като за наличието на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК се изисква концентрацията на алкохол в кръвта, установена по надлежния ред да бъде над 1,2 на хиляда. С оглед на посоченото и съобразно правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК допуснатото нарушение на закона може да бъде отстранено и от Върховния касационен съд, като се отмени въззивното решение по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, и подсъдимата Р. С. С. бъде оправдана по обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, въззивно решение № 40 от 27.03.2012 г. по в. н. о. х. д. № 49/2012 г. на Ловешкия окръжен съд и оправдава подсъдимата Р. С. С. по обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: