Решение №263 от 42451 по гр. дело №3165/3165 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 263

гр. София, 22.03.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2063 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. П. срещу решение №394 от 25.02.2015г. по т.д. №3956/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав. С него е потвърдено решение №4074/06.06.2014г. по гр.д. №15781/2012г. на Софийски градски съд, ГО, І – 21 състав, с което е отхвърлен като недоказан искът на А. Т. П. против [фирма], [населено място], за сумата 146 669,56 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неизпълнено задължение на [фирма], [населено място], за осигуряване на неприкосновеност на банкова касета по договор за наем на сейф №122 от 14.04.2011г.
В касационната жалба се сочи, че при постановяване на обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до неправилност на решението. Касационната жалбоподателка счита за неправилни изводите на съда, че тя не е ангажирала необходимите доказателства, установяващи по несъмнен начин съдържанието на сейфа към момента на обира. Поддържа, че многократно в хода на съдебните производства пред първата и пред въззивната инстанция, е заявявала доказателствени искания в тази връзка, но в противоречие с процесуалните правила, те не са били допуснати от съда. Изтъква,че още в исковата молба е поискала да й бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от СРП със събраните в наказателното производство доказателства относно процесния обир на банков трезор. Твърди, че тези доказателства са й били необходими, за да формулира задачи за експертиза за установяване съдържанието на сейфа.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Касационната жалбоподателка поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Могат ли да се ценят от гражданския съд събраните в наказателното производство косвени доказателствени средства, в случаите на противоправно /престъпно/ проникване и обир на сейф, когато наказателното производство не е приключило, но има висящо пред гражданския съд дело за вреди, причинени от това престъпление? 2.При заявено от увредения доказателствено искане, следва ли съдът да допусне тези косвени доказателствени средства, между които и записите от охранителните камери на банката? 3.Когато естеството на правоотношението изключва доказване с помощта на писмени доказателства и в същото време няма как да бъдат ангажирани преки и непосредствени свидетелски показания за съдържанието на обрания банков сейф, не следва ли съдът да определи по своя преценка размера на вредите, съобразно разпоредбата на чл.162 от ГПК? Твърди, че първите два въпроса са решавани противоречиво от съдилищата, като се позовава на влязлото в сила решение №1825 от 19.11.2012г. по в.гр.д.№656/2010г. на САС, в което в същата хипотеза на обир на банков сейф с необявено съдържание е прието, че събраните в наказателното производство доказателства могат да бъдат ценени от гражданския съд, както и че могат да послужат за формулиране на въпроси на технически експертизи на база иззетите касети от охранителните камери на банката. По отношение на третия въпрос поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място], счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че формулираните съществени процесуалноправни въпроси не съответстват на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, на които касационната жалбоподателка се позовава. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.82 ал.1 от ЗЗД, въззивният съд е установил, че на 14.04.2011г. между страните е бил сключен договор за наем на сейф, по силата на който банката е приела за определен срок срещу възнаграждение да предостави касета за съхранение на вещи, които са с необявена стойност и съдържание. Приел е за установено, че на 25.05.2011г в трезора е осъществено проникване с взлом, което не може да се преценява като случайно събитие или форсмажор и при което съдържанието на касетата, ползвана от ищцата, е било откраднато. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че ответникът не е изпълнил задължението си да пази с грижата на добър търговец наетата от ищцата банкова касета. Въпреки това е отхвърлил иска за обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, като е посочил, че от ангажираните доказателства не се установява дали посочените в исковата молба скъпоценности и парични средства са били в касетата към момента на обира.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Процесуалноправните въпроси относно възможността събраните в наказателното производство доказателства да бъдат ценени от гражданския съд, са свързани с предмета на спора, доколкото във въззивната си жалба А. Т. П. е направила доказателствено искане за издаване на съдебни удостоверения, които да й послужат пред СДВР и СРП за снабдяване със събраните и представени документи и доказателства по досъдебното производство по описа на СДВР и по прокурорската преписка по описа на СРП. Тези въпроси обаче не са обуславящи изхода на спора, доколкото въззивният съд не е изразил становище относно възможността събрани в наказателното производство доказателствени средства да се ценят от гражданския съд, когато наказателното производство все още не е приключило. Въззивният съд в открито съдебно заседание на 03.02.2015г. е отказал да издаде поисканите от въззивната жалбоподателка съдебни удостоверения, но не поради това, че е недопустимо в производството по предявения пред гражданския съд иск за обезщетение да се представят и събрани в наказателно производство доказателства. Съдът е оставил без уважение доказателственото искане на жалбоподателката поради преценката, че не са налице обстоятелства по чл.266 от ГПК, обосноваващи събирането на нови доказателства във въззивното производство и че не са налице нарушения от страна на първата инстанция при събирането на доказателствата. Съгласно задължителните разяснения в ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. въззивният съд е длъжен да събере относимите доказателства, поискани от страната, ако е въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция. Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. В настоящата хипотеза във въззивната жалба са изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в това, че съдът неправилно е оставил без уважение направените още в исковата молба искания за издаване на съдебни удостоверения за пред СДВР и СРП, под претекст, че същите се отнасят за механизма на противоправното проникване в трезора и за това дали ответникът е положил дължимата грижа за охрана, а за тези факти доказателствена тежест носи ответника. Въззивният съд е извършил преценка относно наличието на предпоставките за събиране на доказателства във въззивното производство, в резултат на което е направил извода, че не е налице хипотезата на чл. 266 ал.3 от ГПК, тъй като първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения при събирането на доказателствата. Тази преценка е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение са основания за касиране по смисъла на чл. 281 т. 3 от ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280 ал.1 от ГПК.
По отношение на третия поставен въпрос не е налице поддържаното от касационната жалбоподателка допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В изложението си касационната жалбоподателка е посочила бланкетно, че отговорът на формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да аргументира твърденията си, като обоснове релевантността на разгледания от въззивния съд правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. Още повече, че по въпроса за предпоставките за приложението на чл.162 от ГПК е дадено разрешение в задължителната съдебна практика, като са налице постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. №5247/2013г. на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012 г. по гр. д. №652/2011г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010г. по гр. д. №342/2009г. на III г. о.; решение № 175 от 06.06.2011г. по гр. д. №1242/2010г. на ВКС, III г. о. и др./. В тях се приема, че при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер.
Следва да се отбележи, че в настоящата хипотеза съдът е приел за недоказано, че от сейфа са откраднати посочените в исковата молба движими вещи, тоест искът е отхвърлен поради липса на доказателства за настъпването именно на заявените от ищцата вреди, а не поради липса на доказателства за техния размер, съответно в този случай разпоредбата на чл.162 от ГПК не би намерила приложение.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора, на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №394 от 25.02.2015г. по т.д. №3956/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав.
ОСЪЖДА А. Т. П., [ЕГН], с адрес [населено място], ул.“400“ №52, вх.Б, ет.6, ап.17, да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] -20, сумата от 6000 лева /шест хиляди лева/, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар