О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 14.11.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1515/2017 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 39 от 20.02.2017 г. гр. д. № 397/2016г. на Габровски окръжен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Севлиевски районен съд решение в частта, с която върху присъденото на ищеца [фирма], [населено място] обезщетение по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) е присъдена законна лихва, считано от датата на исковата молба.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – счита жалбата за недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, респ. за неправилна, по съображения, изложени в писмен отговор от 02.06.2017г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Присъждането на законна лихва от датата на исковата молба не е самостоятелен предмет на делото, а представлява законна последица от уважаването на иска. Поради това, в тази хипотеза не е налице произнасяне „по иск с цена”, какъвто именно е установеният в чл. 280, ал. 2 ГПК критерий за допустимост на касационно обжалване върху въззивните актове.
От друга страна, дори да се счете, че размерът на законната лихва от датата на исковата молба е определяем, въззивното решение отново не би подлежало на касационен контрол. Определена с помощта на програма за изчисляване на лихви, законната лихва върху присъдената по иска с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) сума 21 258.20 лв. за периода от завеждането му – 20.04.2016 г. – до датата на постановяване на въззивното решение – 20.02.107 г. – възлиза на 1 816.48 лв., т. е. на сума, която е под установения в закона минимален размер за допустимост на касационното обжалване както за гражданските, така и за търговските дела.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 39 от 20.02.2017 г. гр. д. № 397/2016г. на Габровски окръжен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Севлиевски районен съд в частта, с която върху присъденото на ищеца [фирма], [населено място] обезщетение по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) е присъдена законна лихва, считано от датата на исковата молба..
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: