Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
София, 01.08.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№2553/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Обединена Българска Банка” АД („ОББ” АД) – [населено място], срещу решение №1599 от 07.07.2017г., постановено по т.д.№2181/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о, 11 с-в., с което е потвърдено решение №15/05.01.2017г. по т.д.№2619/2010г. на СГС, т.о., VІ-10 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва се като незаконосъобразен извода на съда, че забраната за прекратяване на производството по чл.735, ал.2 ТЗ не може да бъде пренесена автоматично към прекратяване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл.632, ал.4 ТЗ поради различието във фактическите състави. Излагат се съображения в подкрепа на тезата на касатора, че изключенията, регламентирани в разпоредбата на чл.735, ал.2 ТЗ, важат за всички случаи, при които се прекратява производството по несъстоятелност, включително и в хипотезата на чл.632, ал.4 ТЗ, когато в едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ не е било поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д.№ .№2619/2010г. на СГС до приключване на изпълнението, насочено от „ОББ” АД срешу третото лице „Трансимпекс” АД.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество по касация „Лиър Къмпани” АД (в несъстоятелност) – [населено място].
С определение №140/02.03.2018г., постановено по настоящото дело, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд във връзка със следния въпрос, уточнен от касационната инстанция съобразно възможността за това, посочена в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС: „Приложима ли е разпоредбата на чл.735, ал.2 ТЗ при наличие на предпоставките по чл.632, ал.4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност?.
В проведеното открито заседание на 13.06.2018г. не се явяват представители на страните по делото и не се представят становище по поставения правен въпрос.
Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №15/05.01.2017г. по т.д.№2619/2010г. на СГС, с което на основание чл.632, ал.4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на „Лиър Къмпани” АД. Въззивният съд е приел за установено, че с решение от 31.03.2011г. по т.д.№2619/10 г. на СГС, ТО, V-10 състав, е обявена неплатежоспособността на „Лиър Къмпани” АД с начална дата 24.03.2010г., открито е производство по несъстоятелност спрямо дружеството, наложени са общ запор и възбрана върху дружественото имущество и е назначен временен синдик на търговеца. Апелативният състав е отразил, че на първото събрание на кредиторите, проведено редовно на 10.05.2011г., за постоянен синдик на дружеството е избрана Е. Т., както и че с решение от 09.05.2012г., постановено на основание чл.710 ТЗ, съдът е обявил в несъстоятелност „Лиър Къмпани” АД, постановил е прекратяване на дейността на дружеството, обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратил е правомощията на органите на дружеството, лишил е длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановил начало на осребряване на имуществото.
В обжалваното решение е посочено, че с определение от 28.10.2015г. съдът по несъстоятелността е дал възможност на кредиторите на дружеството на длъжника в двуседмичен срок от вписване на определението в книгата по чл.634в, ал.1 ТЗ да предплатят разноски в размер на 5 000лв. за продължаване на производството по несъстоятелност, което определението е било вписано в книгата по чл.634в, ал.1 ТЗ на 29.10.2015г. С определение от 04.12.2015г. (вписано в ТР на 08.12.2015г.), съдът по несъстоятелността е спрял производството по делото на основание чл.632, ал.1, във вр. с ал.5 ТЗ, тъй като в указания от съда двуседмичен срок никой от кредиторите на дружеството не е предплатил сумата от 5 000лв. за покриване на първоначалните разноски за производството по несъстоятелност. Въззивният състав е отразил, че с обжалваното пред него решение от 05.01.2017г., първоинстанционният съд е прекратил производството по несъстоятелност и е заличил длъжника от търговския регистър, на основание чл.632, ал.4 ТЗ – поради липса на искане за възобновяване на производството в едногодишния срок по чл.632, ал.2 от ТЗ.
С оглед оплакванията във въззивната жалба за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.735, ал. 2 ТЗ (в актуалната към датата на постановяване на обжалваното решение редакция), въззивният съд е посочил, че от представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че към датата на постановяване на атакуваното решение, е било налице висящо обезпечително производство, образувано срещу обезпечение, дадено от трето лице. Отразил е, че в списъка на приетите в производството по несъстоятелност вземания (обявен в Търговския регистър на 23.06.2011г. и одобрен с определение на съда по несъстоятелността от 11.08.2011г.), е включено вземане на „ОББ” АД в размер на 11 770 893.16лв., с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, което вземането е прието като обезпечено със запис на заповед от 22.06.2006г., авалиран от „Трансимпекс” АД. Съдът е посочил също, че изпълнителното производството срещу авалиста „Трансимпекс” АД за събиране на вземане на „ОББ” АД в размер на 4 420 000евро с лихви и разноски, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от СРС по записа за заповед, е висящо, като по делото продължават да се извършват изпълнителни действия.
Независимо от наличието на учредено обезпечение (менителнично поръчителство) от трето лице за обезпечаване задължението на „Лиър Къмпани” АД към „ОББ” АД, което не е приключило, въззивният съд не е уважил въззивната жалба, посочвайки че новата разпоредба на чл.735, ал.2 ТЗ (ДВ. бр.105/2016г.), е неприложима в настоящия случай. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че производството по несъстоятелност на „Лиър Къмпани” АД не е прекратено поради наличие на някоя от визираните в чл.735, ал.1 ТЗ предпоставки, а в хипотезата на чл.632, ал. 4 ТЗ – поради липса на постъпило в срока по чл. 632, ал.2 ТЗ искане за възобновяване на спряното по реда на чл. 632, ал.1 във вр. с ал.5 ТЗ. Според апелативния съд разпоредбата на чл.632, ал.4 ТЗ предвижда самостоятелна, отделна предпоставка за прекратяване на производството по несъстоятелност, която е различна от уредените в нормата на чл.735, ал.1 ТЗ предпоставки, поради което и с оглед различието във фактическите състави, забраната за прекратяване на производството по чл.735, ал.2 ТЗ не може да бъде пренесена автоматично и към прекратяване на производството в хипотезата на чл.632, ал.4 ТЗ.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
Настоящият касационен състав споделя извода на апелативния съд, че в хипотезата на чл.632, ал.4 ТЗ, когато в едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ не е поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност независимо от наличието на обстоятелствата, посочени в чл.735, ал.2 ГПК.
Необходимостта от обезпечаването на средства за покриване на разноските в производството по несъстоятелност при липса на достатъчно налично имущество, е принцип, регламентиран с разпоредбите на чл.629б, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.632, ал.1, ал.2, ал.4 и ал.5 ТЗ. Извън общия случай по чл.620, ал.3 ТЗ, когато след откриване на производството по несъстоятелност, разноските се събират от масата на несъстоятелността, при липсата на достатъчно имущество за покриване на разноските, законът определя начини и срок за предплащане на разноските, включително и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелност. В този случай покриването на разноските е възложено в тежест на молителите по чл.625 ТЗ, респ. на друг кредитор (с изменението на чл.639б, ал.1 ТЗ – ДВ бр.38/2006г., отпадна възможността за финансиране на разноските чрез продажба от синдика на бързоразвалящи се движими вещи). В тази връзка разпоредбата на чл.632, ал.4 във вр. с чл.632, ал.2 ТЗ, свързана с безусловната необходимост от осигуряването на средства за разноски като предпоставка за продължаване производството по несъстоятелност, има действие и е приложима и в случаите по чл.735, ал.2 ТЗ, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горната теза е систематичното място на правната норма – чл.735, ал.2 ТЗ, която следва да се приеме за относима към хипотезата на прекратяване на производството по чл.735, ал.1 т.2 ТЗ (когато масата на несъстоятелността е изчерпана), докато в последващите чл.632, ал.4 ТЗ алинеи не е предвидено изключение от прилагане на нормата на чл.632, ал.4 ТЗ.
По изложените съображения настоящият състав дава следния отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, а именно, че разпоредбата на чл.735, ал.2 ТЗ не е приложима при наличие на предпоставките по чл.632, ал.4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност?.
По правилността на обжалваното решение.
С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за прекратяване на основание чл.632, ал.4 ТЗ на производството по несъстоятелност на „Лиър Къмпани” АД (н.) и за заличаването на дружеството от Търговския регистър, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Прекратяването на производството с решението от 05.01.2017г. е постановено при наличието на всички предпоставки за това по чл.632, ал.4 във вр. с ал.2 ТЗ, а именно: постановено определение от 04.12.2015г. (вписано в ТР на 08.12.2015г.), с което съдът по несъстоятелността е спрял производството по делото на основание чл.632, ал.1, във вр. с ал.5 ТЗ и липса на искане в едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ (изтекъл на 08.12.2016г.) от страна на кредитор или на длъжника за възобновяване на производството. Отделно следва да се отбележи, че касационната жалба е неоснователна и с оглед практиката на ВКС, обективирана в постановеното в хода на настоящото производство решение по т.д.№2369/2017г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че пречка по смисъла на чл.735, ал.2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност е наличие на висящо производство по индивидуално принудително изпълнение срещу учредени от трети лица в полза на несъстоятелния длъжник реални обезпечения, докато учредените от трети лица лични обезпечения не съставляват пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност по аргумент от чл.739, ал.2 ТЗ. В конкретния случай менителничното поръчителство (авалирана запис на заповед от „Трансимпекс” АД), представлява лично обезпечение, учредено от трето лице, което не може да бъде пречка по смисъла на чл.735, ал.2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1599 от 07.07.2017г., постановено по т.д.№2181/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о, 11 с-в.,
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: