О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 21.05. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1830 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Д. инвест”ЕООД, гр. Варна срещу Решение № 73 от 16.04.2018г. по в.т.д.№ 52/2018г. на АС Варна, с което е потвърдено решението по т.д.№ на ОС Варна за уважаване на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК от „Ив тур”ООД, гр. Варна за установяване съществуването на вземане срещу ответника за незаплатена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост на апартаментен хотел „Ялта”, к-с „Златни пясъци” за 2015г. и отхвърляне на насрещния иск, предявен от „Д. инвест” за прогласяване нищожността на договор за поддръжка и управление на общите части на същата етажна собственост, сключен между „Д. инвест” и „Ив тур” на 01.03.2012г.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаване на насрещния иск и отхвърляне на главния.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по:
1/Процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните като се поддържа, че въззивното решение е в противоречие с цитирана практика на ВКС – ППВС № 1/53г., ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и актове на състави на ВКС по чл.290 ГПК. Твърдението е, че въззивният съд не е обсъдил в решението си приетите от него нови писмени доказателства, установяващи твърдението на касатора, че ищецът не е изпълнил поетото по договора задължение да събира такса за поддръжката и управлението на общите части съобразно взетото решение на ОС на ЕС, както и да заплаща на курортния комплекс такса за инфраструктура. Не били обсъдени и доводите във въззивната жалба за липса на отчет за извършени разходи, одобрен от ОС на етажната собственост и за отсъствие на редовно водено счетоводство на разходите, свързани с дейността по управление на общите части на сградата.
2/По процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивната инстанция да се произнася по въпроси, обуславящи изхода на делото, които не са били наведени като спорни в хода на производството; По въпроса: съставлява ли промяна на предмета на правния спор въвеждането от съда на нови обстоятелства, които формират крайния му извод, без да са наведени твърдения в тази насока от някоя от страните при същата допълнителна предпоставка – т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Поддържа се противоречие на обжалването решение с решението по гр.д.№ 20260/2016г. на 4 г.о. на ВКС. Твърдението е, че за да отхвърли насрещния иск, въззивната инстанция приела, че независимо от неустановяването в процеса на твърдяната от ищеца характеристика на жилищния комплекс като такъв от затворен тип, е налице решение на етажната собственост за възлагане управлението и поддръжката на сградата, взето при настъпване на отлагателно условие – възникването на етажната собственост, обективирано в нотариалния акт от 13.04.2007г. за учредяване на право на строеж между съсобствениците на имота. Твърди се, че ищецът е основал претенцията си за съществуването на вземането си на договорно основание – на сключения между страните дововор за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост на апартаментен хотел Ялта – жилищен комплекс от затворен тип, сключен на 01.03.2012г. между Д. инвест ЕООД като възложител/собственник и Ив тур ООД като изпълнител/управител.; че не се е позовал в хода на процеса на взето решение от общо събрание на етажната собственост за сключване на такъв договор; че не твърдял, че клаузите /т. ІХ/ на нотариалния акт от 13.04.2007г. обективират такова решение; че не е навел доводи за влязло в сила като необжалвано решение на ОС на ЕС, обективирано в т.ІХ от същия нотариален акт.
3/По материалноправния въпрос какъв е характерът на решенията на ОС на етажната собственост, решен според касатора в противоречие с решението по гр.д.№ 657/2012г. на І г.о. на ВКС, тъй като въззивната инстанция приела, че решението на етажната собственост е взето при настъпване на отлагателно условие – възникването на етажната собственост, т.е. приела в противоречие с цитирания акт по чл.290 ГПК, че за решенията на ОС на ЕС се прилагат правилата за сделките /в частност – разпоредбите на чл.25 ЗЗД/.
При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
4/Възможно ли е провеждане на общо събрание на етажна собственост от съучредители на правото на строеж към датата на сключването на договора за суперфиция и вземане на решения от компетентността на ОС на ЕС под отлагателно условие – възникването на етажната собственост. Ако е възможно провеждането на ОС на ЕС от съучредители към момента на учредяването на правото на строеж, за взетите от това събрание под отлагателно условие решения, приложими ли са условията и сроковете за тяхната отмяна, регламентирани в чл.13 и сл.ПУРНЕС-отм., съотв. чл.40,ал.1 ЗУЕС и от кой момент.
5/Иска се допускане на обжалването и поради очевидната неправилност на въззивното решение, за наличието на която касаторът препраща към съдържанието на касационната жалба. Изложени са и доводи, че на ответната страна не са давани указания в доклада за ангажиране на доказателства относно проведен иск за отмяна на взети на 13.04.2007г. решения, като касаторът посочва, че „няма как това да е сторено, тъй като ищецът не е навел твърдения за съществуването на такова решение”; че за да отхвърли иска за прогласяване на нищожността, съдът не е ценил всички събрани доказателства и не е обсъдил доводите и възраженията на страните. Поддържа се, че поради нищожността на договора от 01.03.2012г. по смисъла на чл.26,ал.1 ЗЗД, не е възникнало субективното право на ищеца да претендира от ответника исковата сума.
В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата си молба ищецът е изложил, че ответникът „Д. инвест“ ЕООД притежава обекти в сграда – апартаментен комплекс „Ялта“, в к-с „Златни пясъци“, на която ищецът е инвеститор, а ответникът – изпълнител; че сградата има характеристиката на жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл.2 ЗУЕС; че страните са съсобственици на поземления имот, в който е изграден комплексът и при учредяване на суперфицията с нот.акт 10/13.04.2007г. страните са договорили и „Д. инвест” ООД е дало изрично своето съгласие управлението и поддръжката да бъде извършвано от „Ив тур“ ЕООД, като ответникът се е задължил да сключи такъв договор; че по силата на сключения на 01.03.2012г. между страните договор с нотариална заверка на подписите за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост на апартаментен хотел Ялта – жилищен комплекс от затворен тип, ответникът дължи годишно възнаграждение за 2015г. от 14119 евро без ДДС, в левова равностойност от 33 137.23 лв. с ДДС.
Становището на ответника, поддържано и в приетия за съвместно разглеждане насрещен иск е, че договорът е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави; че сградата не отговаря на изискванията за жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на пар.1,т.3 ДР на ЗУЕС, поради което начинът на управление на етажната собственост следва да бъде съобразен с общия режим и управлението следва да се извърши съобразно разпоредбите на глава втора от ЗУЕС. Последователно поддържаната теза е, че между страните липсва валидно договорно правоотношение; че договорът, на който ищецът основава вземането си и установителния иск за съществуването му, не е основание за пораждане на задължение, тъй като същият не отговаря на изискванията на чл.2 ЗУЕС; че договорът не е приет и подписан от останалите съсобственици на самостоятелни обекти в сградата. Навел е и евентуални възражения за неизпълнение на задълженията на ищеца, направил е възражение за прихващане.
Възивната инстанция е констатирала наличието на клаузата на т.ІХ в нотариален акт №10/ 13.04.2007г. за учредяване на право на строеж между съсобственици, съгласно която: „Определя се дружество за управление на етажната собственост към момента на учредяване правото на строеж – фирма Ив тур”ООД след разрешение за ползване”. Обсъдила е и договора за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост в апартаментен комплекс „Ялта“ с нотариална заверка на подписите от 01.03.2012г. между Д. инвест ЕООД като възложител/собственник и Ив тур ООД като изпълнител/управител, в раздел ІV,чл.5.1 от който е уговорен начинът на изчисление на дължимата такса за управление.
Като правнорелевантни за спора са очертани въпросите дали сградата е комплекс от затворен тип и как това обстоятелство се отнася към валидността на договора, като е счетено, че преценката следва да бъде извършена с оглед момента на възникване на етажната собственост.
Прието е, че етажната собственост е възникнала с изграждането на сградата в груб строеж – когато правото на строеж се е трансформирало в право на собственост за отделните обекти, на 15.11.2007г., когато е подписан акт обр.14.
Подробно е мотивирано становището, че процесната сграда в режим на етажна собственост няма характеристиката на жилищен комплекс от затворен тип. Обоснован е извод, че нейният статут на единствена сграда в УПИ за ниско жилищно строителство изключва възможността тази етажна собственост да бъде под регламента на специалния режим на управление на общите части, предвиден за жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл.2 ЗУЕС.
Счетено е, че горният извод не води до твърдяната от касатора недействителност на процесния договор за управление, сключен между страните по спора:
Като е изходил от принципната теза, че: разходите за управление и поддържане на общите части са въпроси от компетентността на общото събрание на етажните собственици; че по отношение на неговите решения се прилагат правилата за сделки-решения, пораждащи права и задължения за етажните собственици, независимо дали са съгласни с тях или не /позовавайки се на Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК/; че пределите на тази компетентност са ограничени до определянето на конкретния изпълнител на услугата и общото му възнаграждение при спазване на правилата за вътрешното разпределяне на тежестта на общите разходи, предвидени в чл.51 ЗУЕС,
въззивният състав е акцентирал т.ІХ от нотариалния акт от 13.04.2007г. за учредяване право на строеж /„Определя се дружество за управление на етажната собственост към момента на учредяване правото на строеж – фирма Ив тур”ООД след разрешение за ползване”/.
Приел е, че логическото тълкуване на тази уговорка налага извод, че е налице решение на етажната собственост, взето при настъпването на отлагателно условие – възникването на етажната собственост; че то съдържа всички съществени елементи на решение на общото събрание и обуславя валидността на процесния договор, който е сключен с конкретния собственик на отделен обект.
Обоснован е извод, че процесният договор е сключен в изпълнение на горното решение на етажните собственици, „което е проведено“ в нарушение на предвидените в закона правила за вземане на решение, но то подлежи на отмяна – всеки съсобственик разполага с право на иск за отмяна на незаконосъобразното решение /чл.13 ПУРНЕС /отм/, съотв. чл.40, ал.1 ЗУЕС/. Счетено е, че липсата на проведен иск и на съдебен акт, с което решението да е обявено за незаконосъобразно, процесният договор, сключен в изпълнение на взетото решение, е валиден и поражда действие, а и „Д. инвест“ ООД не е последващ приобретател на обект; че договорът съдържа воля на насрещните страни за възлагане на определени услуги, чието извършване не е ограничено от закона; договорено е постигане на незабранен от закона резултат, поради което не е налице някое основанията за нищожност по по чл.26,ал.1 и 2 ЗЗД. За неоснователни са счетени възраженията на касатора за неизпълнение на договорните задължения на ищеца. Изложени са и съображения за неоснователност на възражението за прихващане – че задължението за заплащане на инфраструктура е възникнало за „Д. инвест“ ЕООД по силата на постигнатата договорка в нотариалния акт; че разходи за заплатена електроенергия не са представени, а разходите за вода са лични задължения на ответника.
Искането за допускане на обжалването по първия въпрос е неоснователно, тъй като той няма правна характеристика, а съставлява оплакване за допуснати процесуални нарушения и е касационно основание поради неправилност. Касационното основание не е тъждествено на основанието за допускане на факултативния касационен контрол.
Дори да бъде счетено, че вторият въпрос /в двете му части/ е правен, тезата на касатора за „промяна в предмета на спора и обсъждане на обстоятелства, невъведени в предмета на спора“ не съответства на материалите по делото. В исковата молба ищецът изрично се е позовал на договора за суперфиция като е поддържал, че още в него страните са договорили и „Д. инвест“ е дал своето изрично съгласие управлението и поддръжката на апартаментния хотел да бъде извършвано от „Ив Тур“ и сам се е задължил да сключи такъв договор.
Поставеният от касатора в п. 3 от изложението въпрос за характера на решенията на общото събрание на етажната собственост има правна-материалноправна характеристика. Той е обсъждан в обжалваното решение и даденото разрешение е обусловило изхода на спора както по главния, така и по насрещния иск. Главният иск е уважен по съображения, че процесният договор е сключен в изпълнение на решение на етажните собственици. Този извод е послужил и за отхвърляне на предявения от касатора насрещен иск. Следва касационното обжалване по него да бъде допуснато при допълнителната предпоставка на т.1, предл.последно на чл.280,ал.1 ГПК – за преценка на съотвествието на даденото от състава на АС Варна разрешение по него с практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, а при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК да бъде допуснато и касационно обжалване по въпроса приложима ли е по отношение на решенията на ОС на етажната собственост разпоредбата на чл.25 ЗЗД /формулиран като част четвъртия въпрос в изложението/.
Предвид на съображенията за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК, настоящия състав не обсъжда искането за допускане на обжалването на основание специалния състав – очевидна неправилност по чл.280,ал.2, предл.последно ГПК. Не следва касационно обжалване да се допуска и по дадената в четвъртия въпрос формулировка от касатора.
Касаторът следва да бъде уведомен за задължението си за внасяне на държавната такса по т.18,ал.2,т.2 от Тарифата.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на Решение № 73 от 16.04.2018г. по в.т.д.№ 52/2018г. на АС Варна в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК и в частта за отхвърляне на насрещния иск.
Указва на касатора „Д. Инвест”ЕООД, Варна в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1 325.48лв.
След изтичане на срока делото да се докладва на председателя на Първо т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при невнасяне на таксата – на състава за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: