О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
[населено място], 11.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 178 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1590 от 17.11.2010г. по гр.д. № 2638/2010г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 30.09.2008г. по гр.д. № 563/2008г. на П. районен съд за отхвърляне на иска по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ предявен от Д.а. по горите – София и Д. л. – Пловдив /сега Д. г. с.-Пловдив/ за установяване по отношение на Община “Р.”[населено място], че гори с обща площ 5390 дка в землището на[населено място], обл. П., подробно описани в решението, са държавна собственост.
Жалбоподателят Д. г. с. -[населено място] намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се позовава и на трите хипотези на разпоредбата. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали процесните гори представляват балталъци или са гори частна общинска собственост, като не се е съобразил с разрешението на този въпрос в съдебната практика на Върховния касационен съд и на други съдилища. Представя съдебни решения. Освен това намира, че в случая е необходимо да се извърши тълкуване на чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ по въпроса доколко вписването в емлячния регистър на дадени земи като общински съставлява доказателство за право на ползване, а не на собственост на общината, предвид облагането с поземлен данък само на гори, които не са общинска собственост.
Ответникът И. агенция по горите намира жалбата за основателна.
Ответникът Община “Р.” Пловдив не е представил писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е положителен установителен иск за установяване правото на собственост на държавата върху гори в землището на[населено място], общ Пловдив с обща площ 5390 дка, за които Община “Р.”-Пловдив се е снабдила с решение на ПК-Пловдив за възстановяване правото на собственост. Като доказателство за собствеността на общината е представено удостоверение от кмета на[населено място] за вписване на процесните гори в емлячния регистър от 1949г. на Б. селски общински съвет. За да отхвърли иска съдът е приел, че ищецът не е доказал твърдението си, че горите съставляват “б.” – форма на държавна собственост съгласно Закона за горите от 1904г. и Закона за горите от 1925г. Според съда това твърдение следва да се докаже с протоколи на лесничеи съгласно чл.3 от ЗГ /1904г./ или с постановления по чл. 20 ЗГ/1925г./, които документи подлежат на обнародване или с други някакви документи, които да установяват тези факти. Изтъкнати са съображения, че единствено вписването на горите в емлячния регистър не може да е аргумент за тезата, че са б..
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такова е налице.
Посоченият от касатора правен въпрос дали процесните гори, посочени в емлячния регистър, са представлявали “б.” – гори, дадени на общината за вечно ползване или са гори, частна собственост на общината, действително е решаващ за изхода на спора. Същият е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в Решение №61 от 12.03.2010г. по гр.д. № 761/2009г. на ІІг.о. и Решение № 959 от 13.01.2010г. по гр.д. № 3319/2008г. на І г.о. и двете постановени в производство по чл. 290 ГПК. В тях след извършен анализ на правния режим на “б.” и се приема, че декларираните от общините в емлячния регистър гори представляват “б.”, тъй като в противен случай не биха били вписани в този регистър предвид това, че действащата правна уредба е предвиждала облагане с данък само на горите, дадени на общините за вечно ползване /б./, но не и на собствените на общините имоти. С оглед задължителния характер на решенията на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 290 ГПК е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1590 от 17.11.2010г. по гр.д. № 2638/2010г. на П. окръжен съд по касационната жалба на Държавно горско стопанство -[населено място].
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: