1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 21.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2444 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника М. Г. И. против Решение № 66 от 08.05.2014г. по в.гр.д.№ 122/2014г. на Апелативен съд В., за потвърждаване на решението по гр.д.№ 282/2013г. на ОС Добрич /неправилно вписано „ОС Силистра”/, с което И. е осъден да заплати на [фирма], [населено място], [община] сумата 141 067.31лв., част от сумата от 146 491лева, платена от дружеството и получена от ответника без основание в периода 01.02.2008г.-31.10.2010г., ведно със законната лихва от предявяване на иска.
С касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се иска допускане на касационното обжалване:
1/ Недопустими ли са определенията, с които съдът се произнася по реда на чл.194,ал.2 и 3 ГПК относно материалната доказателствена сила на частен свидетелстващ документ и формират ли те сила на пресъдено нещо. Поставянето на въпроса е обосновано с произнасянето с диспозитива на решението по приложеното гр.д.№ 249/2011г. на ОС Силистра по оспорването на частен свидетелстващ документ и признаване за установено, че ПКО № 46/31.12.2007г. е неистински по отношение на верността на удостовереното в него фактическо положение и изключване на документа от доказателствата. Релевираните допълнителни предпоставки по първата част на въпроса са по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на актове на окръжни съдилища, и по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК; по втората част допълнително основание за допускане на касационното обжалване не е въведено, а се твърди, че признатият за неистински с решението по приключилото гр.д.№ 249/2011г. на ОС Силистра ПКО 46/31.12.2007г. в обжалваното решение е игнориран като доказателство и не е обсъден в контекста на друго обстоятелство – тристранното споразумение от 21.12.2007г., а двата документа не могат да бъдат разглеждани отделно.
2/ Представлява ли формирането на мнение у съдията, изразено в мотивите или диспозитива на друго решение, относно въпрос, който е преюдициален за висящото производство, основание за отвод по чл.22,ал.1,т.6 ГПК като се твърди наличието на допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на определения на отделни състави на ВКС, с които съдии са се отвели от разглеждането на конкретно дело на основание чл.22,ал.1,т.6 ГПК поради произнасяне с решение по преюдициален въпрос. Поставянето на въпроса е обусловено от оставяне без уважение искането на касатора-въззивник за отвод на основание чл.22,ал.1,т.6 ГПК на член на съдебния състав, основано на съображения, че е бил член на състава, който се е произнесъл по подадената въззивна жалба срещу решението по гр.д. № 249/2011г. на ОС Силистра.
3/ Следва ли мнимо представляваният търговец да се противопостави на сключената от негово име без представителна власт сделка чрез изрично волеизявление до другата страна, с индивидуализиране на конкретната сделка; Може ли противопоставянето да бъде обективирано с конклудентни действия; Може ли противопоставянето да бъде обективирано с действия или изявление към трето лице, което не е страна и не черпи права от нея; Трябва ли противопоставянето да е конкретно. Посочва се допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК като касаторът същевременно поддържа, че противопоставянето следва да е изрично и конкретно в него следва да е посочено от последиците на коя сделка иска за се освободи мнимо представляваният търговец с позоваване на мотивите на решението по т.д.№ 733/2011г. на 2 т.о. Поставянето на въпроса се аргументира със становището на съдилищата, че управителят на дружеството-В. К. /брат на П. К./ се е противопоставил на действията по сключването на спорното облигационно правоотношение веднага след като е узнал за него, и противопоставянето е обективирано и в подаване на жалба до РП-С.;
4/При отразено в счетоводството на получателя постъпване на парична сума в размер, кореспондиращ с действително постъпила такава, на същата дата по сметката на търговеца, макар и с непосочено по банковата операция основание за плащането, при осъществен превод от лице, идентично със счетоводно отразения платец и отделно осчетоводяване на документ, сочещ правно основание за получена от същото лице и в същия размер сума- „заем”, разпореждането от страна на получателя с така постъпилата сума, материализира ли съгласието му за получаването й на така отразеното в счетоводството му основание, и в този смисъл доказва ли сключването на договор за заем, в качеството му на реален и неформален. Позоваването е на допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие на изводите в обжалваното решение с положителния отговор на същия правен въпрос, даден с Решение № 62 по т.д.№ 733/2011г. на 2т.о. на ВКС.
5/Следва ли да се приемат за доказателство вписванията в счетоводните книги, ако има непълнота в първичната счетоводна документация, но информацията е отразена пълно във вторичната /производна/ счетоводна документация и непълнотите могат да бъдат заместени по реда на чл.7,ал.3 ЗСч; Какво е значението на редовността на документацията по смисъла на чл.182 ГПК, вр. с чл.55 ТЗ в зависимост от това дали се установяват факти изгодни или неизгодни за водилата счетоводството страна. Посочената допълнителна предпоставка е по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Като не оспорва обстоятелството, че счетоводството на ищцовото дружество не е редовно водено и че липсва документална обоснованост, касаторът счита, че когато счетоводните записвания установяват неизгодни за страната, която води счетоводството факти, тези записвания следва да се приемат за извънсъдебно признание и да се ценят по реда на чл.175 ГПК. Независимо от липсата на реквизити в приходните касови ордери, според касатора с факта на осчетоводяването им, следва да се счита за доказано предоставянето на процесните суми в заем на дружеството.
6/Какво е значението на счетоводното отразяване на уговорени с договор права или установени с договор факти с правно значение и влияе ли счетоводното отразяване върху правните последици на договора при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Поставянето на въпроса е във връзка с тезата на ответника, че в счетоводството е била неточно отразена предоставената от него на дружеството сума по договор за заем от 01.03.2007г., която счетоводно била заведена по партидата на П. К.. С постигнатото на 28.12.2007г. тристранно споразумение било предвидено да бъде открита партида на ответника, в която от партидата на П. К. да бъдат прехвърлени сумите погрешно осчетоводени по партидата на последния; било предвидено прехвърлянето на бъде осчетоводено като дадената в заем от касатора сума му бъде изплатена документално „чрез пълномощника му К.”, след което отново сумата да бъде внесена от И., за да бъде заведена по собствената му партида; изплащането на погрешно заведената сума от 57 636 лв. на К. било оформено с РКО № 58/ 31.12.2007г., а последващото внасяне от И. – с ПКО 46/31.12.2007г.; фактическо предаване на сума от касата на дружеството на К. и последващото й предаване на И. за внасяне в касата не било извършено, а било оформено само документално с оглед избягване на излишен оборот на парични знаци. Поддържа се, че споразумението е валидно и договореният начин на счетоводното му отразяване не оказва влияние върху правните последици, които не са зачетени от апелативния съд.
В писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела за безспорно, че ответникът е получил от дружеството суми в общ размер 146 491лв., част от които е и процесната, изплатени му с конкретно посочените в исковата молба РКО, както и че ответникът се позовава на основание за задържането им като твърди наличие на заемни правоотношения, възникнали между него като заемодател и дружеството, представлявано от П. К.. Обсъдено е, че основавайки се на идентични писмени доказателства, на които са основани възраженията му по спора /РКО № 58/ 31.12.2008г., съгласно който на П. К. са броени от касата на дружеството 57 636 лв., ПКО № 46 от същата дата, въз основа на който са внесени в касата на дружеството 57 636 лв., ПКО № 47 за внесени 8 262 лв., на тристранно споразумение от 28.12.07г., и двата договора за заем/, ответникът е предявил срещу дружеството осъдителен иск, предмет на гр.д.№ 249/2011г. на ОС Силистра, с който е претендирал заплащането на сумата 60 597.70лв.-дължима по договор за заем от 01.03.2007г., изменен с договор за заем от 01.01.2009г. Обсъдено е, че с влязлото в сила решение искът е отхвърлен и че е признато за установено, че ПКО № 46/31.12.2007г. е неистински документ. По съществото на спора е счетено, че представените и в настоящия процес идентични договори за заем от 01.03.2007г. и 01.01.2009г. не удостоверят реалното предаване на парични суми на дружеството тъй като не съдържат волеизявление за получаването им, не доказват действително възникнали между страните правоотношения по договор за заем, както и че ответникът не може да се позовава на оспорения в производството по гр.д.№ 249/2011г. и признат за неистински документ, съставен в изпълнение на тристранното споразумение от 28.12.2007г. / което е със съдържание внесените от П. К. суми да се осчетоводят като внесени от ответника/. Като допълнителен аргумент е посочен и сключването на договорите без представителна власт за П. К., като е прието, че веднага след узнаването им управителят се е противопоставил на поетите с тях задължения. Мотивирано е, че прилагането на установената от закона презумпция по чл.301 ТЗ е обусловено не от потвърждаване на извършените от името на търговеца действия по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД, а от противопоставянето на търговеца, което следва да се извърши веднага след узнаването. Обсъдено е, че узнаването е станало след извършените в полза на ответника процесни плащания, през м.октомври 2010г., когато управителят е поискал предаване от счетоводителя на счетоводната документация и компютъра, и е подал жалба в прокуратурата по повод изтрита счетоводна справка, които действия са ценени като акт на противопоставяне. Изложено е, че приходните касови ордери, с които ответникът твърди внасяне на суми в касата на дружеството не съдържат минималните реквизити, за да се направи извод за достоверно документиране, независимо от осчетоводяването им като задължение на дружеството към ответника. Мотивирано е, че поради липса на реквизити /основно подпис на „приел”/, ордерите не могат да служат за доказателство за предаването на посочените в тях суми, както и за приемане на сумите от дружеството със задължение за връщането им, съответно за установяване наличието на множество неформални заемни правоотношения, при положение че липсват първични счетоводни документи, доказващи осчетоводените операции-сделки /чл.4,ал.3 ЗСч/, а вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство при условието им на редовно водене /чл.182 ГПК/, каквото не е налице-факт несъмнено установен от заключението на счетоводната експертиза.
По първия пункт от изложението се иска допускане на касационно обжалване по въпроса за допустимост на определение по чл.194, ал.3 във вр. с ал.2 ГПК, постановено по друго дело /гр.д.№ 249/2011г. на ОС Силистра/, а по настоящото съдът не се е произнасял по проверка на документ /ПКО № 46 от 31.12.2007г./. Неоснователността на искането за допускане до касация и по втората част на въпроса следва от обстоятелството, че страната не оспорва, че приетият за неистински частен документ не удостоверява реално внасяне на суми в касата на дружество. Следователно, дори да бъде установена верността му, той не би могъл да послужи като доказателство в подкрепа на защитната теза за съществуващо валидно задължение за връщане на суми, с които дружеството е кредитирано. Поради неотносимост на въпросите за изхода на спора и към правните аргументи в обжалваното решение безпредметно е обсъждането дали е налице допълнителната предпоставка.
Вторият въпрос няма характеристиката на правен, а е твърдение за допуснати от съда процесуални нарушения по искането за отвеждането на член от състава на съда. Ясна и подробна е мотивировката за отсъствието на основанията за приемане на отвода. Изложените съображения са, че участието на член от състава на съда, разглеждащ настоящия спор в състав на съда по друго дело, образувано между същите страни, но с различен предмет, не е основание за отстраняването му. Посочена е липсата на обстоятелства по чл.22,ал.1,т.6 ГПК, съставляващи основания за поискания отвод. Поради необосноваване наличието на основната, не следва да се обсъжда поддържаната допълнителна предпоставка. За касационната инстанция не съществува задължение да извежда въпроса от твърденията на касатора и от сочените факти и обстоятелства.
Не би могло касационното обжалване да бъде допуснато по третия поставен въпрос, тъй като той не е обуславящ изхода на спора. Отсъствието на предпоставките за приложението на презумпцията по чл.301 ТЗ не е решаващ, а само допълнителен правен аргумент, изложен от въззивната инстанция, след главните изводи за липса на доказателства за поетото от дружеството задължение за връщане на суми по договор за заем и липса на доказателства за предаване на парични средства в заем. Отделен е въпросът, че липсва и твърдяното противоречие с решението по т.д.№ 733/2011г. на 2 т.о. на ВКС.
Невъзможността касационното обжалване да се допусне по четвъртия въпрос следва от некоректната му формулировка спрямо изводите на въззивната инстанция по настоящия спор. АС обстойно е мотивирал че липсва съответствие между отразяването в счетоводството на дружеството и действително постъпилите суми по сметката на търговеца, т.е., че отразеното в счетоводството постъпване на парична сума не кореспондира с действително постъпила такава. При отрицателния извод на въззивната инстанция по този фактически въпрос относно кореспондиращо отразяване в счетоводството с действително постъпили суми, изключено е твърдяното от касатора противоречие с решението по т.д.№ 733/2011г. на 2 т.о. на ВКС.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по поставения пети въпрос, тъй като въззивната инстанция е констатирала не само непълноти в първичната счетоводна документация, а липса на такава. Несъгласието на касатора с извода, че с факта на осчетоводяването на ПКО, които не съдържат реквизити на счетоводен документ, не може да се счита за доказано предоставянето на процесните суми в заем на дружеството, не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно е искането за допускане на обжалването и по последния въпрос. Освен че е неясен и неконкретен в контекста, в който е пояснен, отговорът, даден от въззивната инстанция не е в смисъл, че тристранното споразумение от 28.12.2007г. не е валидно. Последният документ е обсъден, но съдът е счел, че приходният касов ордер, издаден в негово изпълнение не удостоверява вярно фактите, не отговаря на удостовереното с него фактическо положение.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 66 от 08.05.2014г. по в.гр.д.№ 122/2014г. на Апелативен съд В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.