Р Е Ш Е Н И Е
№ 276
Гр. София,12.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 2346/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. М. К. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 956 от 25.04.2017 г. по в.гр.д. № 5642/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав, в частта, с която е потвърдено решение № 6098 от 18.07.2016 г. по гр.д.№ 5664/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, І-7 състав, а именно за отхвърляне на предявения от касатора против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 01.04.2013 г., за разликата над присъдените 25 000 лв. до претендираните 50 000 лв., на основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./.
В жалбата се излагат касационни доводи по смисъла на чл.281 т.3 предл.1 и 3 от ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част. Моли се за отмяната му и за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена в предявения размер, с присъждане на разноските по делото. Оплакванията са за липса на пълен и обоснован анализ на доказателствата относно претърпените неимуществени вреди, несъобразяване в нужната степен с установените по спора обстоятелства относно обема на вредите и неточно прилагане на критериите на чл.52 ЗЗД за определяне на справедливото обезщетение при непозволено увреждане. В публичното съдебно заседание процесуалният пълномощник на касатора поддържа жалбата и моли за уважаването й.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК изразява мотивирано становище за неоснователност на същата. Не изпраща представител в о.с.з.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в касационната жалба и данните по делото, по реда на чл.290 и сл. ГПК, намира следното:
По спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че пострадалата при ПТП на 01.04.2013 г. К. е получила счупване на външния глезен /фибуларния малеол/ на лявата подбедрица, участващ в изграждането на глезенната става. Приложена била гипсова имобилизация при закрито наместване на фрактурата под рентгенов контрол, както и медикаментозна терапия. Обичайното възстановяване в такива случаи е в рамките на 45-60 дни. Към момента на прегледа, извършен от вещото лице, е констатирано, че функцията на крайника не е възстановена – има остатъчно ограничение в движението в областта на глезенната става, което води до трайна промяна в походката на пострадалата. Обсъдени са от съда и събраните гласни доказателства, според които пострадалата е носела гипс в рамките на 40 дни, след това е провела рехабилитация за близо 6 месеца, през които е ползвала патерици и е била обгрижвана от близките си. Понастоящем глезенът все още продължава да я боли, пострадалата накуцва и провлачва крака си, движи се с придружител, страхува се да пресича пътното платно, а и здравословното й състояние се е влошило в резултат на стреса след инцидента /повишено кръвно, инсулт/.
При определяне на конкретното обезщетение за така претърпените от Ц. К. неимуществени вреди съдът се е позовал на указанията на ППВС № 4/68 г., като е отчел следните обстоятелства – че пострадалата е била на 67 години към момента на произшествието; търпяла е болки в продължение на около 60 дни, към настоящия момент продължава да е налице ограничение в движението на крака и затруднение при ходене. Преценена е тежестта на травмата, периодът на лечение, нуждата от чужда помощ, липсата на пълно възстановяване. Съдът не е приел, че в резултат на произшествието е налице влошаване на здравословното състояние на пострадалата, т.к. това не е установено от заключението на вещото лице. По тези причини е сметнал, че обезщетението, дължимо от страна на Фонда, следва да възлиза на 25 000 лв., съответно искът за разликата над този размер е преценен като неоснователен.
С определение № 271 от 02.05.2018 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съобразявани от съда при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при деликт.
По този значим за спора материалноправен въпрос са задължителните за съдилищата указания, предмет на ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в хипотезата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от извършването на преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При причинени телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на уврежданията, продължителността и интензитета на болките, психическите и физически последици за пострадалия, степента на възстановяване и пр. и представляват критериите, които задължително следва да бъдат съобразявани при определяне на дължимото обезщетение. Необходимо е всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства да бъдат обсъдени от съда и въз основа на техния анализ и съвкупната им оценка да бъде определен паричният еквивалент на вредите /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ т.о., решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ т.о., решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. І т.о. и мн. др/.
Обжалваното решение частично се отклонява от посочената съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Въззивният съдебен състав е съобразил само някои от относимите към спора обстоятелства, установени по делото, а други е пропуснал, като е подценил значението им за определяне на действителния размер на вредите, при което не е извършил дължимия цялостен анализ и преценка на всички правнорелевантни факти в тяхната съвкупност. Това е довело до необоснованост на обжалвания акт и нарушаване на материалния закон, т.к. принципът за справедливост не е спазен, а в резултат на това определеното обезщетение е занижено.
В случая не са обсъдени обясненията на вещото лице по назначената СМЕ в о.с.з. на 28.06.2016 г., според които последиците, изразяващи се в ограничаване движението на крайника в областта на глезенната става и пълноценната му функционалност, съпътствано от болки и неудобства, ще останат до живот. Т.е. не се касае само до непълно възстановяване от увреждането към настоящия момент, както е приел съдът, а до установена пожизнена невъзможност за преодоляване на последиците от травмата. При съобразяване и на това съществено за предмета на спора обстоятелство, обезщетението по чл.52 ЗЗД следва да бъде завишено със сумата от 5 000 лв., за да се достигне до адекватен и справедлив паричен еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди.
Останалите оплаквания в касационната жалба се преценяват като неоснователни. При определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид психичното състояние на пострадалата вследствие претърпения инцидент, както и правилно е приел, че доказателствата по делото не установяват допълнително влошаване на здравословното й състояние в резултат на вредоносното събитие. Определеното обезщетение съответства на икономическата конюнктура в страната към 2013 г.
По тези съображения решението на въззивния съд в обжалваната част следва да бъде отменено за разликата над 25 000 лв. до 30 000 лв., както и частично относно присъдените в полза на Фонда разноски, за разликата над 360 лв. до 450 лв. С оглед правомощията на касационната инстанция следва да се постанови решение по съществото на спора, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.04.2015 г. /съгласно чл.288 ал.7 КЗ /отм.// до пълното й изплащане. В останалата обжалвана част въззивното решение се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила.
В полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция, съразмерно с уважената и отхвърлената част на иска, възлизащи на 307.40 лв. Ответникът по касация следва да бъде осъден за заплащане на дължимите за касационната инстанция такси, в размер на 130 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 956 от 25.04.2017 г. по в.гр.д. № 5642/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 6098/18.07.2016 г. по гр.д.№ 5664/2015 г. по описа на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Ц. М. К. против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 01.04.2013 г., за разликата над 25 000 лв. до 30 000 лв., както и в частта за присъдените в полза на Фонда разноски, за разликата над 360 лв. до 450 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД [населено място] да заплати на Ц. М. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] допълнително сумата от 5 000 лв. – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 01.04.2013 г. по вина на напуснал местопроизшествието неизвестен водач, на осн. чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.04.2015 г. до пълното й изплащане, както и сумата 307.40 лв. – съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 956/25.04.2017 г. по в.гр.д. № 5642/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД [населено място] да заплати държавна такса за касационното обжалване в размер на 130 лв., дължима по сметка на Върховния касационен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: