3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр.София, 18.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6292 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. в [населено място] срещу решение от 22.07.2014 г., постановено по в. г.д. № 298 по описа за 2014 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 61 от 19.03.2014 г. по гр. д. № 128 по описа за 2012 г. на Великопреславския районен съд, трети състав, за отхвърляне исковете на касатора, предявени срещу В. М. Н. за установяване дължимостта на сумата 7 800 лв., представляваща стойността на констатирани от акт за начет липси, както и сумата 509,87 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата.
Касаторът твърди, че решението на Шуменския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При щети от липси не е необходимо да се правят констатации за виновно поведение на ответника. Достатъчно е да са изложени фактически констатации за предаденото на отчетника по надлежния ред имущество, за отчетеното и неотчетеното от него, подкрепени с надлежни доказателства. По този въпрос обжалваното решение противоречи на т.2 от ППВС № 7 от 17.06.1981 г.
2. Допустимо ли е опровергаването на фактическите констатации в акта за начет за предаденото на отчетника имущество, които са подкрепени и с приемо-предавателен протокол, да се опровергават със свидетелски показания?
3. Ако заключението на съдебно-счетоводната експертиза противоречи на приемо-предавателния протокол, следва ли съдът да основава своето решение на експертизата, а не на писмения документ, подписан от отчетника?
4. Решението противоречи на т.12 от ППВС № 5 от 15.12.1955 г. След като съдът е приел, че актът за начет отговаря на изискванията и се ползва с презумптивна доказателствена сила, следва ли в мотивите на съда да бъде отразено ясно и категорично кои са доказателствата, които го опровергават и защо? При какви условия презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет следва да се считат опровергани?
Ответникът по жалбата В. Н. счита че решението на Шуменския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В. Н. е била директор на П. в [населено място], срещу която на 18.03.2009 г. е издаден акт за начет за липси на стойност 7 800 лв., включващи цената на липсващ трактор „ЮМЗ” с ДК № 15-27 и кран „Шипка”. След образуване на заповедно производство и възражение от ответницата гимназията е предявила установителен иск за дължимостта на сумата и на мораторна лихва върху нея. За да потвърди отхвърлянето на иска, въззивният съд е приел за недоказано, че вещите са били предадени на ответницата, както и обстоятелството, че е налице противоправно поведение на ответницата в качеството и на отчетник, в резултат на което е причинена липса. При тези мотиви решението на въззивния съд по първия поставен от касатора въпрос противоречи на т.2 от ППВС № 7 от 17.06.1981 г., според която не е необходимо да се правят констатации за виновно поведение на отчетника. В акта за начет е констатирано, че вещите са предадени на ответницата по надлежния ред, но въпреки това въззивният съд е приел това обстоятелство за недоказано. Така по въпроса при какви условия презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет следва да се считат опровергани решението противоречи на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 158 от 19.07.2011 г. по гр. д. № 1146/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и на т.12 от ППВС № 5 от 15.12.1955 г., според която констатациите в акта за начет се ползват с доказателствена сила до оборването им. Ето защо по тези два въпроса следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
По останалите въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. Опровергаването на констатациите в акта за начет е допустимо с всички доказателствени средства/т.14 от ППВС № 5 от 15.12.1955 г./. Противоречията между доказателствата, както и мотивите на съда кои доказателства кредитира и кои доказателства счита за оборени, касаят възприемането на фактическата обстановка, поради което не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.07.2014 г., постановено по в. г.д. № 298 по описа за 2014 г. на Шуменския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 171/сто седемдесет и един/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: