Решение №278 от 40688 по гр. дело №4692/4692 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 278

С., 25.05.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 май две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: М. И.
И. П.

като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 191/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. Д. и В. И. Д., двамата от гр. Ст. З., подадена от пълномощника им адв. Е. Н., срещу определението на Софийски апелативен съд, № 21 от 10.02.2011г., постановено по гр.д. № 20/2011г., с което е оставено в сила разпореждането на Софийски градски съд от 22.12.2010г., с което съдът е отказал да допусне изплащане на основание чл. 23, ал. 4, т. 7 З. от авоарите на запорирани средства по конкретни банкови сметки на В. и В. Д. на парични суми за изплащане на възнаграждение за разноски по гр.д. № 14/2010г. на СГС, удостоверени с договор за правна помощ от 15.04.2010г.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
В. съд е приел, че предвид ниския размер на дължимото за осъществената защита възнаграждение, определено съгласно чл. 11 предл. второ от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 4, т. 7 З..
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК допускането до касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, е предпоставено от посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, който е решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частните жалбоподатели поставят материалноправния въпрос дали в производствата по обезпечение на бъдещ иск дължимото за частни жалби адвокатско възнаграждение се определя съобразно предмета на делото и неговата парична оценка в размерите по чл. 68 ГПК във вр. чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или в рамките на минималното възнаграждение, приложимо при липса на парична оценка на предмета на спора по чл. 11 от същата Наредба, който според тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
ВКС намира, че поставеният въпрос е от значение за решаването на делото и същевременно е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
За да отговори на поставения въпрос ВКС съобрази следното:
Съгласно чл. 23, ал. 4, т. 7 З. съдът може да разреши да се извърши плащане с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за заплащане на разноски във връзка с производството по същия закон. Разноските по производството включват държавната такса, когато такава се дължи, разноски за събиране на посочени от страната доказателства, адвокатски възнаграждения за защита на проверяваното лице и др. Относно размерите на адвокатските възнаграждения чл. 78, ал. 5 ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/, съгласно който възнаграждението не може да бъде по-малко от предвидения размер в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета с решение на ВАС на основание чл. 121, ал. 1 вр.чл. 36 и 38 ЗА, за съответния вид работа. При искане на насрещната страна за намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА.
В Наредба № 1/2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения са определи съобразно вида на правната помощ, вида на производството и правния интерес. Чл. 11 от Наредбата посочва размера на адвокатското възнаграждение за изготвяне на частни жалби – то е в размер на 100 лв., а когато жалбата се разглежда в открито заседание е 150 лв. Размерът на адвокатското възнаграждение за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск е уредено в чл. 7, ал. 5 от Наредбата, съгласно който то се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойността на претендираните суми. Двете разпоредби са от еднакъв ранг и се намират в съотношение на обща към специална. Производството по обезпечаване на бъдещ иск е частно производство, но със специален предмет, поради което относно обезпечителното производство по чл. 22 – 26 З. е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредбата.
Съобразно дадения отговор на поставения въпрос частната жалба е основателна.
С договор за правна помощ от 15.04.2010г., сключен между В. И. Д. и В. И. Д. от една страна като възложители и от друга страна адв. Е. Н., е договорено адвокатско възнаграждение за защита в производството по гр. д. № С-14/2010г. на СГС съгласно минималния размер, определен в чл. 7, ал. 5, и за изготвяне на касационна жалба и/или отговор по нея съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата. Така определеното адвокатско възнаграждение в размер на 45 854, 23 лв. общо за въззивната и касационната инстанция, заедно с ДДС в размер на 9 170,84 лв., следва да се плати на основание чл. 23, ал. 4, т. 7 З. от запорираните сметки на частните жалбоподатели.
По изложените съображения определението на Софийски апелативен съд следва да се отмени и да се разреши извършването на плащане на адвокатско възнаграждение в посочения размер от запорираните банкови сметки на В. и В. Д..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд, № 21 от 10.02.2011г., постановено по СП № 20/2011г.
ОТМЕНЯ същото определение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗРЕШАВА да се извърши плащане /превод/ от запорирани банкови сметки на В. И. Д., ЕГН [ЕГН], и В. И. Д., ЕГН [ЕГН], двамата от гр. Ст. З., в Банка П. България АД или [фирма] в полза на адв. Е. Н. Н. по банковата й сметка в У. Б. IBAN [банкова сметка] B. U., клон „Шести септември” – П., като плащането /преводът/ бъде в размер на общата сума /и не повече от/ 55 025,07 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар