Решение №278 от 42002 по гр. дело №3177/3177 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 278

Гр. С., 29.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 1 декември през 2014 г. в състав:

П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

При участието на секретаря Райна Стоименова,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3177/14 г.,
намира следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №717/13 г. Обжалването е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение.
С въззивното решение са уважени предявените от Ш. Север срещу [община] искове по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността: директор на детска градина, с място на работа ЦДГ „Славейче”, [населено място], наложено със заповед на кмета на общината от 18.12.12 г..
Постановените срещу общината въззивно и първоинстанционно решение са недопустими. Общината не е надлежен ответник по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Такъв е работодателят на ищцата – ЦДГ „Славейче”. В този смисъл са указанията на ТР №1/12 г. ОСГК, в което е прието, че „надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган…. Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. Такива са например предвидените в чл. 37 от Закона за народната просвета /З./ случаи на сключване на трудови договори: с директорите на държавни детски градини, училища и обслужващи звена – от министъра на образованието, младежта и науката; с директорите на държавните спортни училища – от министъра на физическото възпитание и спорта; с директорите на детските градини по чл. 10, ал. 3 З. – от министъра на отбраната; с директорите на общинските училища и обслужващи звена – от началника на регионалния инспекторат по образованието; с директорите на общинските детски градини – от кмета на общината. …..Сключването на трудов договор по този ред, обаче, не води до изключение от правилото по чл. 61, ал. 1 КТ. По изричната разпоредба на закона – чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ – и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т. е. с работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ като негов представителен орган/ при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности. Такъв е правният статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности, каквато компетентност му е изрично предоставена в посочените по-горе /неизчерпателно/ случаи и каквато следва по аргумент от чл. 192, ал. 2 КТ. Този извод следва и от обстоятелството, че субективното право за прекратяване на трудовия договор, предвидено в Глава шестнадесета на КТ, в т. ч. и чрез налагането на дисциплинарно наказание уволнение, принадлежи на работодателя във всички случаи на възникване на правоотношението въз основа на такъв договор, независимо дали той е сключен по реда на чл. 61, ал. 2 КТ /с оглед липсата на предвидено изключение в този смисъл/. За осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то /волеизявлението/ и в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. Последиците от него също засягат работодателя, само който поради това е засегнат и от споровете по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ във връзка със законността на уволнението, което го определя като надлежна /процесуално легитимирана/ страна – ответник по тях”.
В случая надлежна страна – ответник по иска е ЦДГ „Славейче” , [община]. Постановените срещу общината, като ненадлежен ответник, въззивно и първоинстанционно решения следва да се обезсилят поради недопустимостта им. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд, който в изпълнение на задължението си да следи служебно за процесуалната легитимация на страните по иска, да укаже на ищеца да отстрани в определен срок нередовността на исковата молба, чрез конституиране на надлежния ответник по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1-3 КТ – ТР №1/2012 г. ОСГК и ТР №1/13 г., т.5 ОСГТК.
Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение по гр.д. №717/13 г. от 17.02.14 г. на Окръжен съд Шумен и първоинстанционното решение по гр.д. №50/13 г. от 6.08.13 г. на Районен съд Велики Преслав.
Връща делото на районния съд, за ново разглеждане от друг състав, като се изпълнят дадените в мотивите на касационното решение указания.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
gokyuzu