Р Е Ш Е Н И Е
№ 279
Гр.София, 20 юни 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 740/14 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 36/12.09.13 г.,постановена от ОС-Хасково /ХОС/ по Н.Д.170/13 г., подсъдимият М. Г. В. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.255,ал.3 вр.ал.1,пр.2,т.2,пр.1 и т.6,пр.2 вр. чл.26, ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с четиригодишен изпитателен срок. Подсъдимият е осъден да заплати по бюджетната сметка на МФ сумата от 63 462, 02 лв., ведно с лихвите от датата на увреждането, до окончателното й изплащане.
По жалба на подсъдимия е образувано В.Н.Д.417/13 г.по описа на АС-Пловдив /ПАС/. С присъда № 100/24.02.14 г.е отменен първоинстанционният съдебен акт, подсъдимият е признат за невиновен и е отхвърлен предявеният от Министъра на финансите граждански иск в размер на 63 464,02 лв.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпил касационен протест с допълнение към него, с релевирани основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Постъпила е и жалба от представител на гражданския ищец Министерство на финансите, с допълнителни съображения към нея. Иска се отмяна на въззивната присъда и уважаване на предявения граждански иск.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста с отразените в него доводи.
Министерство на финансите, редовно призовано, не изпраща представител.
Подсъдимият и неговият защитник настояват присъдата на ПАС да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и жалбата на гражданския ищец /и допълненията към тях/ и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
ПО КАСАЦИОННИЯ ПРОТЕСТ:
1/ По оплакванията за наличие на касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК.
Развитите в тази връзка доводи са няколко и ще бъдат обсъдени най-напред, доколкото отговорите на поставените по тях въпроси са решаващи за по-нататъшната съдба на настоящото производство.
На първо място, прокурорът от ПАП твърди, че в мотивите си ПАС е възприел за установена фактическа обстановка, изцяло кореспондираща с приетата такава от първостепенния съд. Подсъдимият, чрез ползване на различни от издадените му от доставчика фактури и ползвани при износа документи, е представил чрез митнически представители фактури със значително занижени стойности при констатирано съответствие на вид и количество стока; по-нататък в тази връзка пред съответната ТД на НАП са представени и инкриминираните справки-декларации. Прието е, че по този начин е избегнато облагане с ДДС за разликата между реалната стойност и невярно занижената в България такава в описан размер за всяка доставка, общо на стойност 63 464,02 лв. Незабавно след този извод обаче, в пълно противоречие с него, въззивната инстанция е намерила, че липсват доказателства за използване на инкриминираните на дееца документи с цел избягване на данъчни задължения и не е доказано съзнаване от негова страна на обстоятелството, че стойностите на представените пред българските митнически власти фактури са занижени със следващите от същото последици. Така се твърди, че е постановен незаконосъобразен съдебен акт.
Макар и цитираните аргументи да са ангажирани при претенцията за допуснато нарушение на материалния закон, преценката на съдържанието им дава възможност да се заключи, че прокурорът от ПАП се оплаква от вътрешна противоречивост на мотивите към постановената присъда. Такова охарактеризиране прави и представителят на ВКП в съдебно заседание пред ВКС. Това е оплакване за реализирано нарушение по чл.348, ал.3,т.1 вр.ал.1, т.2 НПК.
Погледнато по същество, то е основателно. Простият прочит на мотивите на въззивния съд установява, че той е възприел дословно фактологията по престъпната дейност, както е констатирана от първостепенния съдебен състав. По всеки пункт категорично е намерено ползване на порочен документ, деклариране пред митническите власти на значително занижени стойности и избягване на облагане с ДДС за разликата между реалната стойност и невярно занижената такава чрез представяне на справки-декларации пред компетентната ТД на НАП. В пълно противоречие с приетите фактически обстоятелства, в частта по преценка на доказателствата е намерено доказателствена необезпечаване на тази фактология, а в частта по приложението на правото- липса на съставомерни признаци на престъплението, в извършването на което В. е признат за виновен и осъден от ХОС.
Казаното без съмнение е объркващо и не позволява да бъде разчетена съдебната воля по начин, че страните в процеса да могат да я разберат и адекватно да защитят правата си с оглед нея. Обяснимо обсъжданото обстоятелство не се счита за съществено от подсъдимия и неговата защита, доколкото крайният съдебен акт е благоприятен за тях. Прокурорът обаче като страна в процеса също има право да бъде наясно със съдебната воля и начина на нейното формиране. В конкретния случай това е невъзможно поради посочената противоречивост на мотивите и следователно е ограничено процесуалното право на държавното обвинение да разбере точно,последователно и безпротиворечиво какво е прието от съда по същество и да реализира защита срещу неприемливи аргументи. Констатираното нарушение не е отстранено и разкрива присъствие на нормата на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Изисква се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само заради обсъждания дефект.
Въпреки изложеното, касационната инстанция се счита задължена да отговори, доколкото е възможно, и на останалите доводи, откроени от ПАП в касационния протест. Що се касае до претенциите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на ПАС, те са още две. Едното касае общо оплакване за пренебрегване на вменените с чл.107,ал.2 и 3 НПК задължения на съдебния състав, въпреки че в мотивите към присъдата изрично е заявил, че „при разследването не са изследвани всички плащания към турската фирма и във връзка с кои конкретно доставки са били направени.” Повече пояснения апелативният прокурор не е дал, но прочитът на атакувания съдебен акт извежда принципна основателност на това възражение.
Поначало въззивната инстанция неколкократно в мотивацията си е атакувала същността на представените от държавното обвинение доказателства, включително и набавените чрез съдебна поръчка от Република Турция такива. Сама обаче не се е постарала да изясни сочените от нея неудачи в доказателствената маса, което се включва в съдебните задължения с оглед изясняване на обективната истина по делото /чл.13 НПК/. Изразявайки недоверие към представените от турска страна документи, ПАС не е направил проверка на същите по начин, че несъмнено да се стигне до извод за тяхна порочност. Той просто ги е сравнявал с тези, представени пред българските митнически власти и е счел, че последните отразяват действителните обстоятелства.
Всъщност, дори не е ясно дали по делото са представени всички материали от досъдебното производство /в частност писмените доказателства/, след като номерацията на томовете от ДП е до 18, а липсват томове с номера 7, 8, 10 и 14. Действително, има някаква преномерация на част от томовете, но не е различимо липсват ли томове с посочените номера или преномерацията е направена непрофесионално.
По-нататък прокурорът се оплаква от поведението на въззивната инстанция по отношение на направено искане за назначаване на експертиза и непроизнасяне в тази връзка. Ето защо трябва да бъде направена следната процесуална ретроспекция. На л.23 от въззивното дело е приложено искане от защитника на подсъдимия. Той, във връзка с постановената срещу подзащитния му осъдителна присъда, е поискал назначаване на нова съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговори на поставени конкретни въпроси, относими според защитата към предмета на доказване. В съдебно заседание на 18.11.13 г. прокурорът се е присъединил към претенцията за необходимост от експертен отговор по част от поставените проблеми. Съдът е отразил в протокола, че ще се произнесе по искането след допълнителен разпит на вещите лица от тройната технико-икономическа експертиза и е указал призоваване на същите.
В съдебно заседание на 16.12.13 г. експертите не са се явили и е постановено евентуалното им призоваване след получаване на изискани от Началника на Митница Свиленград документи, послужили за задействане на транзитни операции под покритието на карнети ТИР, посочени подробно в обвинителния акт. Произнасяне по поисканата по-рано експертиза липсва.
В съдебно заседание на 24.02.14 г. след получаване на съответната документация, съдът е отменил определението си от 16.12.13 г. в частта по евентуално призоваване на вещите лица. След заявяване от страните за липса на необходимост от събиране на нови доказателства, е дал ход на съдебните прения, решавайки делото по същество. Няма произнасяне по поисканата експертиза, но също така няма отказ от страните за назначаване на такава.
Във връзка с посоченото прокуратурата се оплаква от две незаконосъобразни действия на съда. Първото е,че на 24.02.14 г.ПАС е отменил свое определение за вещите лица от 16.12.13 г., каквото на втората посочена дата не е постановил. Очевидно, с оглед буквалното възпроизвеждане на отразените в протоколите от съдебни заседания процедурни действия на въззивната инстанция /протоколите представляват писмени доказателствени средства, неоспорени по съответен ред/, изложеното в касационния протест не отговаря на видимата по делото процесуална действителност.
Второто възражение, охарактеризирано като особено съществено нарушение на процесуалните правила от страна на прокурора, касае непроизнасяне на ПАС по искането за счетоводна експертиза. По принцип укорът е правилен, доколкото трябва да бъде безпределно ясна съдебната воля по искане за събиране на нови доказателствени материали. Вярно е,че последните могат да не бъдат относими към предмета на доказване и на това основание да бъдат отхвърлени искания за тях, но също така е вярно, че трябва да има мотивирано произнасяне в тази връзка /при липса на отказ/, каквото в процесния казус не присъства.
Същевременно обаче страните, които са отправили искане за назначаване на експертиза /прокурорът,както бе казано, се е присъединил към претенцията на защитата отчасти/, сами не са генерирали активност и са заявили, че желаят да се приключи събирането на доказателства пред въззивната инстанция. Обсъжданият упрек към ПАС не държи сметка за това поведение на претендиращата страна и въпреки че генерално погледнато е основателен, не носи искания от държавното обвинение заряд за тежко процесуално нарушение, допуснато от въззивната инстанция.
Тъй като, както вече бе заявено, второинстанционната присъда подлежи на отмяна на друго основание, няма пречка при следващото разглеждане на делото страните да повторят искането си към съда за събиране на нови доказателства, в частност чрез назначаване на счетоводна експертиза, по което да се произнесе новият състав на ПАС, а при липса от страна на последния на увереност за годността на писмените доказателства, представени от турска страна, да направи дължима проверка по тях.
2/По оплакванията за наличие на касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК.
Отразените допуснати процесуални нарушения не дават възможност на настоящата инстанция да се произнесе по правилното приложение на правото, дължимо в процесния казус, но предвид въздигнатите в касационния протест и в жалбата на гражданския ищец принципни доводи за същината на инкриминираната престъпна дейност на В., следва да бъдат дадени също така принципни разяснения, в светлината на спецификата на повдигнатото обвинение и отчасти поради присъстващата доказателствена съвкупност.
Като основно съображение да не зачете в доказателствен план фактурите, представени от турска страна /копия/, въззивната инстанция е имала най-вече предвид обстоятелството, че те не съдържат подпис на подсъдимия като получател и бидейки частни документи, не притежават материалната доказателствена сила на официалните такива. Както правилно е отразено в касационния протест, специалното законодателство /чл.7 и 8 от Закона за счетоводството и ЗДДС/ не предвижда като реквизит подпис на получателя на доставката във фактурата, която е първичен счетоводен документ. И това е повече от обяснимо, доколкото съвременното развитие на технологиите не предполага обезателно лично присъствие на страните и полагане на подписи, за да съществува реално едно правоотношение. Както е изтъкнато в жалбата на гражданския ищец, макар и при липса на такава характеристика в настоящия казус, действително осъществените стопански операции се установяват по допустим доказателствен път, дори и при липса на някой от задължителните реквизити, предвидени в закона за съответния счетоводен документ.
В този контекст изключително внимателно трябва да се обмислят констатираните по производството плащания от страна на подсъдимия към турската фирма „Б. д. т.” –някои от които на ръка, съгласно показанията на свидетеля Б., а други- по банков път. Сборът от тези суми надвишава значително сумите по сделките по документите, представени пред българските митнически власти при внос за дружествата на дееца и се приближава в изключителна степен до тези, отразени в документацията от турска страна. Дали това не се дължи на някакви други правоотношения между българските дружества, чийто представител е В., и турската фирма, при ясното заявяване от сочения свидетел, че финансовите отношения между тях са уредени, трябва да бъде изяснено по доказателствен път, ако има съмнение за решаващия съд, а не твърдяно априори. Същото важи и за заключението, направено за цените на продаваните от турската на българската фирма стоки.
За да извлече извод за несъстоятелност на представените от турска страна фактури, ПАС е обсъждал надълго и нашироко фактура № 0389004 с дата 24.05.08 г. за експедиране на стоката и друга дата на фактурата 26.05.08 г. Същата обаче не е представяна пред българската митница и не фигурира като инкриминиращ порочен документ в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото това касае контролна дейност на турската митническа администрация, не е въпрос, стоящ на разглеждане по това производство.
По-нататък, въззивната инстанция е приела възражението на защитата за порочност на представените от турската страна фактури с оглед изписаната в тях стойност. Вярно е обаче отразеното в протеста, че по-високата стойност, приета от ПАС, автоматически означава заплащане на по-високи данъци /например данък печалба или съответния му еквивалент/ от страна на чуждестранната фирма в собствената й държава. От друга страна не може да се пренебрегне и казаното в жалбата на гражданския ищец за икономическата несъстоятелност на тезата турският доставчик да декларира по-високи стойности при износ, защото то повлича след себе си заплащане на по-високи мита и такси. Така че позицията на второстепенния съд за подобни прояви на турското дружество, освен че няма доказателствена подкрепа, противоречи и на търговската и житейска логика.
Обобщено казано, въззивната инстанция е заключила, че няма ощетяване на фиска, тъй като деецът е заплатил дължимия по представена от него документация ДДС и съгласно разпоредбата на чл.71,т.3 ЗДДС /след инкриминирания период тази норма търпи изменения, но в мотивите няма никакво уточнение/ упражнява правото си на данъчен кредит. Поради това поведението му не може да се субсумира под състава на престъплението по чл.255 НК. Казаното с основание се атакува както от държавното обвинение, така и от представителя на гражданския ищец.
Престъплението по чл.255 НК е ситуирано в глава седма от Особената част на НК и обществените отношения, които се закрилят по нея, са обвързани с финансовата, данъчната и осигурителната системи. В същината си то съставлява специално документно престъпление или документна измама, в зависимост от фактологията по престъпната дейност, свързана с изискванията на данъчната система. Тъй като в процесния случай се претендира занижаване на стойности по фактури, представени пред българската митница и следователно порочност на документите, намерили отражение в инкриминираните справки-декларации, представени пред съответната ТД на НАП, което пък е довело до определяне на по-нисък ДДС, се отстоява избягване на плащане на данъчни задължения- една от формите на изпълнително деяние на третираната престъпна деятелност.
Обсъжданото не се поставя в зависимост от ползване или не на данъчен кредит /който, ако не се следва и се приспадне, е съставомерно обстоятелство по т.7 на ал.1/, с освобождаване на внасяните стоки от митнически контрол без възникване на съмнения у митническата администрация за действителната им стойност и в тази връзка с възможността да се избегне плащане на митни сборове. Вмененото в случая избягване на плащане на ДДС в особено големи размери по чл.255,ал.3 НК, се претендира заради извършеното невярно деклариране пред компетентната ТД на НАП и внасяне на по-малък от действително дължимия размер на данъка при внос. Последното само по себе си предпоставя и имуществени вреди, определяни от разликата между реално платения и действително дължим данък, което формулира ощетяване на фиска.
ПО ЖАЛБАТА НА ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ:
По някои от отправените в нея възражения настоящата инстанция взе отношение в горната част на изложението /доколкото гражданският ищец може да се противопоставя на неприемането на деликт от страна на въззивната инстанция/ и не намира за нужно да се повтаря.
Въпреки обаче че се иска отмяна на присъдата на ПАС, финалното искане към ВКС е да се уважи в пълен размер предявеният граждански иск. Поначало в съответствие с разпоредбата на чл.354, ал.2,т.5 НПК върховната съдебна инстанция по наказателни дела има право да уважава граждански иск, когато е нарушен законът. Но това е възможно с изменение на присъдата или решението- казано другояче, когато фактите по конкретна престъпна деятелност са установени верно, въз основа на законосъобразно набран доказателствен материал и трябва да се направи корекция в приложението на материалното право и/или по наказанието, ако не се утежнява положението на осъденото лице.
Понастоящем, при изразената вече противоречивост на мотивите от една страна по фактите е прието наличие на деликт, а от друга- непрестъпно поведение на В.. Само при изводимо несъмнено наличие на деликт като последица от престъпно поведение може да се ангажира гражданска отговорност по чл.45 и сл.ЗЗД. Така че дори и при уважаване на касационната жалба по отношение на наказателно-оправдателната част, следва да се приложи разпоредбата на чл.354,ал.3, т.2 и/или 3 НПК, изискваща присъдата на въззивния съд да бъде отменена и делото-върнато за ново разглеждане, включително и с оглед преценка за наличен деликт. Затова в този случай не би могло върховната съдебна инстанция по наказателни дела да се произнесе директно по претенцията за гражданско обезщетение.
Водим от изложените съображения и на основание чл354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 100/24.02.14 г.,постановена от АС-Пловдив по В.Н.Д. 417/13 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/