Решение №282 от 41992 по гр. дело №3346/3346 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 282

Гр.С., 19.12.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори декември през двехиляди и четиринадесета година, в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

при участието на секретаря А. Б., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3346 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. М. в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете А. М. срещу решение от 19.12.2013г. на Софийски градски съд, І брачен въззивен състав, по г.д.№.9419/13, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 84с., №.ІІІ-84-122/8.05.2013г. по г.д. №.3673/13г. за отхвърляне на молбата по чл.19 ал.1 ЗГР за промяна на бащиното име на молителката. Моли се за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и уважаване на молбата.
С.О, С.О район Т. и контролиращата страна Софийска градска прокуратура не вземат становище по жалбата.

С определение №.1004/2.10.2014г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следния въпрос: „Приложима ли е разпоредбата на чл.13 ЗГР към всички хипотези, уредени с разпоредбата на чл.15 ЗГР, и по-конкретно задължително ли е бащиното име на дете без установен произход от баща да се вписва с наставка „-ов” или „-ев” и окончание съобразно пола на детето, когато то се формира от собственото име на майката?”.
С обжалваното решение на Софийски градски съд е прието, че не са налице предпоставките на чл.19 ЗГР за допускане на промяна в бащиното име на молителката – малолетно дете с неустановен произход от бащата, от Л. на Л. – съобразно личното име на майката предвид чл.15 ЗГР. Съдът се е мотивирал с това, че от една страна негативните предположения за свързване на името с неудобства за детето при социалната му адаптация и бъдеща реализация не съставляват важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ЗГР – тъй като промяна се допуска само по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от друга страна бащиното име винаги се формира по начина, указан в чл.13 ЗГР, като в хипотеза на чл.15 ЗГР /предвид съчетаването му с чл.13 ЗГР/ то се образува от собственото име на майката или неговия корен, като се вписва с наставка „-ов” и „-ев” и окончание съобразно пола на детето – освен когато собственото име не позволява поставяне на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Отразил е, че в случая е допустимо малолетната да носи бащино име Л. – с каквото искане, обаче, съдът не е бил сезиран.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Начина на образуване на бащиното име на дете без установен произход от бащата е регламентиран в чл.15 ЗГР. В разпоредбата изрично е предвидено, че една от възможностите за формирането му е от собственото име на майката. Текстът не предвижда изрично добавяне към него на наставки „–ов” или „–ев” и окончание съобразно пола на детето; не съдържа и препращане към чл.15 ЗГР – който провъзгласява общия принцип за формиране на бащино име съобразно това на бащата с добавяне на наставки. При това положение следва да се приеме, че бащиното име в хипотеза на чл.15 ал.1 ЗГР може да се състои и само от собственото име на майката. В подкрепа на подобно тълкуване е както самия текст на специалната разпоредба на чл.15 ЗГР /вкл. доколко редакцията й се различава от тази на чл.13 ЗГР и предвижда повече възможности за образуване (три – от собственото име на майката, от неговия корен (чл.15 ал.1 ЗГР) или със съгласието на бащата на майката, от неговото име (чл.15 ал.2 ЗГР) – и очевидно цели създаване на по-гъвкав режим), така и вложения в нея социален смисъл. Целта е да се даде възможност на единствения родител на дете без установен произход от бащата да избере най-подходящото и най-малко злепоставящо интересите на детето бащино име с оглед особеностите на всеки конкретен случай – така че да се осигури в най-добра степен интереса на детето, което е в по-уязвимо положение от дете с установен произход от двамата родители. Горното тълкуване е в съответствие и с един от основните принципи в правото – за равенство и недискриминация /чл.6 от Конституцията на Република България, чл.14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/ – който се отнася не само до формалното равенство /равно отнасяне към еднакви случаи/, но и до равенството по същество /допустимо е неравно отнасяне към нееднакви случаи в зависимост от разликата между тях – тогава разлика в третирането има за цел да премахне съществуващото неравенство и води до равенство по същество/.
Следователно отговора на правния въпрос е, че не е задължително бащиното име на дете с неустановен произход от бащата да се вписва винаги с наставки „-ов” или „-ев”.

По основателността на касационната жалба:
Молителката е дете без установен произход от бащата, като в акта й за раждане бащиното й име е било записано като Л. – образувано от корена на собственото име на майката с наставката „-ов” и окончание според пола му. Няма спор, че при попълване на съответните документите майката е посочила като бащино име на детето си собственото си име – Л., което впоследствие е било поправено от съответното длъжностно лице на Л. с оглед неговото тълкувание на приложимите законови разпоредби, както и че молбата на майката за поправка на техническа грешка в изписването на името по реда на чл.76 ЗГР е била отхвърлена. При тези факти в настоящото производство се твърди, че е налице важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ЗГР за промяна на бащиното име на молителката от Л. на Л. – тъй като името Л. е обществено неудобно – неблагозвучно /в българската именна традиция не е прието към женски имена да се прибавят наставки/, бащино име Л. би накарало всяко трето лице да предположи, че бащата на детето е с име Л. /т.е. въвежда в заблуждение/, а и това име е непознато или се среща съвсем рядко, асоциирането на детето с мъжкото име Л. би му донесло психически травми и би затруднило адаптацията му в обществото, като и майката не би желала дете, което оглежда сама, да бъде свързвано с мъжко име Л..
Законът за гражданската регистрация не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка, обаче, винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на закона и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице /реш. №.507/22.10.10 по г.д.№.227/10 на ІІІ ГО на ВКС, реш. №.346/25.11.11 по г.д.№.1387/10, ГК, ІІІ ГО на ВКС, реш. №.680/11.01.11 по г.д.№ 1164/09, ГК, ІV ГО на ВКС/.
Името носи информация за произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко едно физическо лице. Бащиното име Л. е неблагозвучно и нетипично за българската именна традиция. Самото мъжко име Л. е и много рядко срещано и асоцииране с него би могло да доведе до допълнителни затруднения в общуването и възприемането на молителката в обществото. При това положение са налице важни обстоятелства, обосноваващи допускане на промяната му. От друга страна соченото от молителката бащино име Л., предвид дадения по-горе отговор на поставения правен въпрос, е допустимо с оглед императивните разпоредби на ЗГР. Поради това, като не е допуснал исканата промяна, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. То следва да бъде отменено, а молбата за промяна на името – уважена.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 19.12.2013г. на Софийски градски съд, І брачен въззивен състав, по г.д.№.9419/13, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА на основание чл.19 ал.1 от Закона за гражданската регистрация промяна на бащиното име на А. Л. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].148, [жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица].4А, ет.3-5, Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници”, адв. Г. С., от „Л.” на „Л.”.

ПРЕПИС от решението да се изпрати служебно на общинската администрация по постоянния адрес на молителката за отбелязване в актовете за гражданско състояние.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар