3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 09.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№6179 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №1348 от 15.07.2015г. по в.гр.д.№861/2015г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение №157 от 16.01.2015г. по гр.д.№2505/2014г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Н. Б. и Т. Н. Б. срещу С. Й. В. и М. Н. В. иск по чл.53, ал.2 ЗКИР /редакция до изменението с ДВ бр.49/2014г./ – че към момента на одобряване на действащата кадастрална карта от 2009г. на [населено място] ищците са собственици на 10-12 кв.м., разположени по цялото протежение на границата между ПИ 56784.530.384 /ПИ 56784.530.177/ и ПИ 56784.530.387, която площ погрешно е заснета като част от ПИ 56784.530.387, собственост на ответниците.
Въззивният съд е приел, че страните по делото да собственици на съседни имоти – ищците – на ПИ 56784.530.384 /ПИ 56784.530.177/, а ответниците – на ПИ 56784.530.387. Според действащата кадастрална карта спорната площ е по протежението на границата между двата имота, като попада в имота на ответниците.
Съдът е обсъдил влязлото в сила решение №3715 от 22.10.2012г. по гр.д.19326/2011г. на Пловдивския районен съд, потвърдено с решение №504 от 14.03.2013г. по гр.д.№5/2013г. на Пловдивския окръжен съд, с което предявеният от ответниците в настоящото производство С. Й. В. и М. Н. В. срещу ищците А. Н. Б. и Т. Н. Б. иск по чл.108 ЗС за същата спорна площ е бил отхвърлен, т.е. прието е, че тя не е собственост С. и М., като част от техния ПИ 56784.530.387.
За да отхвърли иска по чл.53, ал.2 ЗКИР /стара редакция/, въззивният съд се е позовал на приетото по настоящото дело заключение на вещото лице, че няма грешка в действащата кадастрална карта на [населено място], според която спорната площ попада в имота на ответниците /ищци по предходното дело/, тъй като границата по кадастралната карта съвпада с кадастралната и регулационна граница по плановете от 1960г., 1973г. и 1981г. Прието е, че разрешеният спор по чл.108 ЗС по предходното дело не формира сила на пресъдено нещо по предмета на настоящото дело.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. Б. и Т. Б..
Жалбоподателите поддържат, че съдът не се е произнесъл по основния спорен въпрос по настоящото дело – дали ищците /жалбоподатели/ са собственици на спорната площ, заключена между границата по кадастралната карта и съществуващата на терена ограда, чието местоположение не е било променяно повече от 50 години. Неправилно било отречено значението на формираната сила на пресъдено нещо на решението по чл.108 ЗС по предходното дело, с което е прието, че ответниците С. и М. /ищци по предходното дело/ не са собственици на тази спорна площ. При отхвърлянето на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР /стара редакция/ излизало, че тази площ е ничия. Съдът не съобразил и показанията на разпитания по делото свидетел, според който от 60 г. оградата между двата имота не е променяна и спорната площ попада в имота на жалбоподателите ищци. Не било извършено и сравнение на площите на двата имота.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:
1. Искът за установяване на грешка в заснемането на имотната граница не представлява ли иск за установяване на вещното право на собственост към момента на самото заснемане.
2. За пределите на силата на пресъдено нещо на постановеното и влязло в сила решение по посоченото гражданско дело, по което за същата площ от терена е отхвърлена претенцията за собственост, предявена от същите ответници.
По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №8/1974г. ОСГК на ВС; решение №328/09.01.2013г. по гр.д.№765/2011г. на ВКС, І ГО; решение №132 от 30.05.2013г. по гр.д.№325/2012г. на ВКС , ІІ ГО; решение №495/12.04.07г. по гр.д.№236/06г. на ВКС, V ГО и решение №1102 от 29.12.08г. по гр.д.№4818/2007г. на ВКС, ІІ ГО, а по втория въпрос – с решение №536 от 20.02.1959г. по гр.д.№8556/58г. на І ГО на ВС.
Ответниците в производството С. Й. В. и М. Н. В. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Първият въпрос е определящ за изхода на делото, но по него въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практика на ВС и ВКС, според която искът по чл.52, ал.2 ЗКИР /стара редакция/ е специфичен иск за собственост, свързан с твърдения за грешка или непълнота в кадастралната карта /кадастралния план/. Диспозитивът на първоинстанционното решение, което е потвърдено от въззивния съд, изрично съдържа част, с която се отрича собствеността на ищците върху спорния имот, за който те твърдят, че е нанесен погрешно в кадастралната карта като част от имота на ответниците. Мотивите за това разрешение се основават на обстоятелството, установено от вещото лице по настоящото дело, че според плановете от 1960г., 1973г. и 1981г. и по кадастралната карта от 2009г. спорната граница между двата имота има едно и също местоположение – следователно няма грешка по смисъла на чл.53, ал.2 ЗКИР в кадастралната карта и правото на собственост на ищците е в рамките на техния имот, който не включва спорната площ. Дали тези изводи на съда съответстват на изводите, направени по предходното дело, е отделен въпрос. Важното в случая е това, че по настоящото дело съдът се е произнесъл по твърдяното право на собственост на ищците върху спорната площ и това произнасяне е в съответствие с практиката на ВС и ВКС по исковете по чл.53, ал.2 ЗКИР. Затова няма противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Вторият въпрос обуславя изхода на делото и по него въззивният съд е изразил становище, поради което е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по него. Уточнен от състава на ВКС съобразно възможността, предвидена в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, той има следната редакция: Какви са пределите на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за собственост на реална част от имот, намираща се по протежение на общата граница между два съседни имота. По този въпрос липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и посоченото от жалбоподателите решение №536 от 20.02.1959г. по гр.д.№8556/58г. на І ГО на ВС. Въпросът обаче е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, затова касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1348 от 15.07.2015г. по в.гр.д.№861/2015г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите да внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 25лв. и да представят в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса жалбата да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: