О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 28.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4473 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2218 от 20.08.2018 г. по гр.д. № 167/2018 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 6533 от 26.09.2017 г. по гр.д. № 13039/2015 Г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от Ю. Г. К. от [населено място] против УМБАЛСП „Н. И. Пирогов” ЕАД, [населено място] за сумата 60000 лева, съставляващи неимуществени вреди, причинени от неправомерно увреждане на здравословното му състояние. В решението е прието за установено, че на 11.10.2010 г. ищецът е постъпил в ІІІ-та Клиника по ортопедична травматология на УМБАЛСП „Н. И. Пирогов” поради болки в областта на кръста и десния крак. След изследвания, на 13.10.2010 г. е била извършена операция, при която му е била поставена стабилизация на гръбначен прешлен и кейдж на ниво Л5 – ЕcL. Няколко дни по-късно, поради силни болки в областта на оперативната интервенция в резултат на счупване на левия педикул е била извършена повторна операция за отстраняването му. След изписването му от болницата здравословното му състояние се е влошило като болките са се разпрострели в областта на кръста, десния крак и целия гръбнак, което наложило на 08.12.2010 г. да направи ЯМР в УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, при което е било констатирано неправилно позициониране на стабилизиращите винтове (малпозиция на три от четирите винта), което е наложило трета операция в УМБАЛСП „Н. И. Пирогов” на 10.01.2011 г. Общо в периода до 28.03.2012 г. са били проведени пет оперативни интервенции, четири от които в ответната болница УМБАЛСП „Н. И. Пирогов”. Търпените от ищеца болки и неудобства са продължили и след операциите; настъпила е промяна в позицията на таза му (лявата част стои по-високо от дясната с един сантиметър, променила се е позицията на таза спрямо гръбнака (при нормално съотношение на костите и гръбнака ъгълът е 90 %, докато при ищеца поради приплъзване тазът е завъртян). С решение на ТЕЛК от 25.02.2011 г. е било извършено освидетелстване на ищеца, при което е установено, че след четвъртата операция движенията в долните крайници са ограничени и силно болезнени; походката е щадяща, с помощни средства, а работоспособността му е намалена 76 %. С решение на ТЕЛК от 30.01.2015 г. е установена 91 % загуба на работоспособност при водеща диагноза „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопати. След осем към този момент оперативни интервенции за стабилизация на нива L4 L5 S1 са констатирани дегенеративни промени в телата на L5 S1, лумбална лордоза и торакална кифоза, медианна дискова херния С4, С6, тежък вертеб. Синдром, преднокоренчева увреда L3 L4 L5, S1 двустранно, аваскуларна некроза на главите на бедрените кости. Походката е с чужда помощ с проходилка в дома при ползване на инвалидна количка. Извършените оперативни интервенции, продължителното преживяване на силни болки, принудителната обездвиженост и преживяването на загубена работоспособност и невъзможност за независим живот са се отразили на психическото състояние на ищеца с изразена тревожно-депресивна симптоматика – състояние, затвърдило се като модел на съществуване. При така установените факти, въззивният съд е приел, че в резултат на извършените операции, при първите две от които не са били спазени медицинските стандарти, ищецът е търпял продължителни болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени от ответното медицинско заведение на основание чл. 49 ЗЗД. Приел е, че за справедливото обезвъзмездяване на настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да му бъде присъдено обезщетение в размер на 60000 лева, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 13.10.2012 г. до предявяване на иска в размер на 18358,34 лева. За разликата до предявения размер от 300000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер е постъпила от Ю. Г. К.. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради разрешаване в противоречие с практиката на Върховния касационен съд на въпроса следва ли съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да обсъди всички обективно съществуващи обстоятелства за конкретния случай, в т.ч. пълния обем на претърпените физически и морални болки и страдания, продължителността на възстановителния процес, както и прогнозите за пълното физическо и емоционално възстановяване на пострадалия.
Ответникът по касационната жалба УМБАЛСП „Н. И. Пирогов” ЕАД счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият материалноправен въпрос е обуславящ изхода на делото. Разрешен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 49 ЗЗД, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Касаторът, ищец по делото е освободен от държавни такси и разноски по делото с разпореждане от 21.10.2015 г. на съдия при Софийски градски съд, поради което делото следва да бъде докладвано за определяне на дата за насрочването му в открито заседание с призоваване на страните.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, съставна Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2218 от 20.08.2018 г. по гр.д. № 167/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която предявените от Ю. Г. К. от [населено място] против УМБАЛСП „Н. И. Пирогов” ЕАД, [населено място] обективно съединени искове са отхвърлени за разликата над 60000 лева до предявения размер от 300000 лева по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД и за разликата над 18358,34 лева до 91624,66 лева по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД .
Делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: