О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №288/14.05.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2460 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. Е. Г. Й. обжалва решение № 1984/ 05.12.2013 г. по гр. д. № 2208/ 2013 г, с което Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, V-ти въззивен състав отменя решение № 4562/ 07.12.2012 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХVІ-ти граждански състав по гр. д. № 3449/ 2012 г, поправено с решение № 1893/ 08.05.2013 г. по същото дело, и признава за установено по отношение на касатора, че С. М. Д. и Я. В. Д. са собственици в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) на сграда с идентификатор 56784.531.417.3 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на А., находяща се в [населено място], [улица] ПИ с идентификатор 56784.531.417 със застроена площ от 20 кв. м, с предназначение гараж.
К. иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. Счита, че за ищеца не е възникнало право на иск, тъй като с влязло в сила решение е отхвърлена неговата с искане за отмяна на постановлението за възлагане на спорния имот (чл. 435, ал. 3 ГПК). К. счита, че правото на иск е изключено и за ищцата, тъй като представеният към исковата молба договор за доброволна делба е негоден да докаже твърденията, че гаражът е в режим на СИО. Д. до касационно обжалване по правилността на решението извежда от четири въпроса, първите два от които уточнени при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са:
1. При придобивно основание, осъществено при действието на СК от 1985 г, кои са възможните режими на имуществени отношения между съпрузите и за доказване на твърденията, какъв е режимът на придобитото имущество, необходимо ли е удостоверение от Агенцията по вписванията?
2. При действието на чл. 21 СК от 1985 г. възниква ли съпружеска имуществена общност върху целия имот, придобит по време на брака на името на единия от съпрузите на основание наследствено правоприемство, договор за доброволна делба и доплащане на съответните части от равностойността на имота в уравнение на дяловете на останалите сънаследници?
3. Подлежи ли на отмяна нотариален акт за покупко-продажба, когато продавачът е придобил имота на основание влязло в сила постановление за възлагане от несобственик и купувачът не е знаел, че собственикът на имота е трето за договора лице?
4. При иск в защита на собствеността, обоснован с твърдения за липса на вещно-правен ефект на договора, по който ответникът е придобил имота, има ли изискване за съвместна легитимация между ответника и неговия праводател?
К. обосновава допуска до инстанционен контрол с основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и твърденията, че в приложената съдебна практика въпросите се решават противоречиво. По същество поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и на процесуалния закон.
Ответниците по жалбата възразяват, че е недопустима. Отводът обосновават с твърдения, че първоначалната касационна жалба е бланкетна, а основанията за допуск до касационно обжалване и касационните оплаквания са постъпили след срока по чл. 283 ГПК. По същество намират въззивното решение за правилно.
Настоящият състав констатира, че касационната жалба има за предмет решение по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв, изхожда от ответницата, на която единствено е интересът от обжалване и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и касационните основания са били изведени в изпълнение на указания по чл. 285 ГПК в границите на дадения срок. Следователно е неоснователен отводът на ответниците по касация, че жалбата е просрочена.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният гараж е придобит изцяло в режим на съпружеска имуществена общност, защото с договора за доброволна делба от 29.12.2003 г. ищецът по време на брака с ищцата се е задължил да плати на останалите съделители част от равностойността на гаража. Въззивният съд е отрекъл вещно-транслативен ефект на постановлението от 08.06.2011 г, с което гаражът е бил възложен на взискателя по изпълнителното дело вместо плащане от ищеца-длъжник по изпълнението, а оттук – е изключил и такова действие за договора по н. а. № 11/ 23.02.2012 г, с който касаторът го купува от взискателя. Според развитите мотиви това е така, защото: 1) принудителното изпълнение е проведено в нарушение на правата, с които ищцата разполага в качеството на съпруг-недлъжник, когато изпълнението за личен дълг на съпруга е насочено върху имот СИО (глава 44 ГПК) и 2) не поражда никакво действие публична продан върху имот, за който съдебният изпълнител е бил длъжен да приеме, че е СИО. Според въззивния съд единственият случай, в който съдебният изпълнител е длъжен да зачете лични права на съпруга-недлъжник върху имот, за който важи презумпцията за съвместен принос на съпрузите, е този, в който бракът е прекратен и е успешно проведен иск за по-голям дял. Това са съображенията, при които въззивният съд е приел, че след проведената публична продан гаражът продължава да е в режим на СИО и е уважил исковете на съпрузите Д. в защита на собствеността.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, макар и не по всички въпроси. Към изложението липсва практика, която да отрича правото на иск в защита на собствеността след влязло в сила решение по чл. 435, ал. 3 ГПК. Липсва и такава, която да извежда надлежната легитимация в исковия процес не според твърденията на ищеца, а според действителното правно положение. Изложеното изключва допускът до касационно обжалване за проверка на допустимостта на решението в съответствие на сочените процесуални пречки. Първият, третият и четвъртият от въпросите също не обосновават допуск до касационно обжалване. Те са различни от мотивите, при които въззивният съд е уважил исковете. Обуславящ за мотивите обаче е въпросът: При действието на чл. 21 СК от 1985 г. възниква ли съпружеска имуществена общност върху целия имот, придобит по време на брака на името на единия от съпрузите на основание наследствено правоприемство, договор за доброволна делба и доплащане на съответните части от равностойността на имота в уравнение на дяловете на останалите сънаследници? Той е решен от въззивния съд в противоречие с т. 3 от ППлВС № 5/ 31.10.1972 г. Тълкувателният акт разглежда хипотезите, в които имот, придобит по време на брака, е при смесен режим на имуществени отношения между съпрузите. Едната е сходна с обстоятелствата, при които въззивният съд е приел, че гаражът е придобит изцяло в режим на СИО. Тълкувателният акт е със запазено действие във времевите предели на чл. 21 от СК от 1985 г, отменен, но в сила към сключване на договора за доброволна делба. Ето защо въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при преквалификация на искането.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1984/ 05.12.2013 г. по гр. д. № 2208/ 2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, V-ти въззивен състав.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса 52. 95 лв. за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след представяне на документа или изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.