Р Е Ш Е Н И Е
№ 290
гр.София, 20 юли 2009 г.
Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
Фиданка Пенева
с участието на прокурора Искра Чобанова
и при секретаря Кристина Павлова, разгледа
докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело 270/09 година.
Производството е образувано по искане на осъдените Р. Ш. М.,Ч. Й. М.,С. С. Т.,Ш. З. С., С. Х. Х., Д. С. С.,М. С. М. и Е. М. Х. за възобновяване на решение от 13.03.2009 год. по внохд № 146 по описа за 2008 год. на Бургаски окръжен съд и отмяна на потвърдената с него присъда №151 по нохд № 1/2007 год. на Карнобатски районен съд и връщане на делото за ново разглеждане или наказанията се намалят с приложението на чл.66 НК.
Исканията на всички подсъдими съдържат оплакване за явна несправедливост на наложените им наказания, които намират за значително завишени, защото съдилищата по фактите са приели наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства при тяхното определяне. Неправилно е отчетено като отегчаващо-големия брой участници в изнасилването. Не е отдадена необходимата тежест на чистото им съдебно минало, младата възраст, направените признания, добрите характеристични данни и липсата на последици от деянието. Прави се искане за намаляване на наказанията по реда на възобновяването, на всички осъдени, с приложението на чл.66 ал.1 НК.
В исканията на осъдените Ч. М. , М. М. Е. Х. и Д. С. , изготвени от адвокатите С. , Д. и К. се съдържат и доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, след като пред първоинстанционния съд всички обвиняеми и техните защитници са поискали производството да протече по глава 27 НПК, което незаконосъобразно е било отхвърлено от Карнобатски районен съд. За отстраняване на това нарушение се иска присъдата да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за провеждане на съкратено съдебно следствие. Осъдените С. Т. и Ш. Саид твърдят че не са упражнявали сила или заплаха спрямо пострадала и деянията са извършили със съзнанието за съгласие от нейна страна. Затова считат, че извършеното от тях е несъставомерно. В съдебно заседание исканията се поддържат от техните защитници.
Становището на прокурора е за липса на основания за възобновяване на делото. Един от защитниците на подсъдимите е изразил несъгласие за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Наложените наказания са справедливи.
ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 1* постановена по НОХД № 1/2007г. Карнобатският районен съд е признал подсъдимите С. С. Т. , Ч. Й. М., Р. Ш. М., Ш. З. С., М. С. М., всички от с. И., обл. Бургаска за виновни в това, че на 26.07.2005 година в с. И., обл. Бургаска, в съучастие като съизвършители се съвкупили с лице от женски пол, ненавършила 18 години – П. Ж. С. на 14 години от с. В., като го принудили към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица, поради което и на основание чл. 152, ал. Ш, т.1, във вр.чл. 152, ал.1, т.2, във вр. с чл.152, ал. И, т.1, във вр. с чл.20, ал. Н и чл.54 от НК ги осъдил както следва :
– С. С. Т. – на десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието;
– Ч. Й. М. – на девет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието;
– Р. Ш. М. – на седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието;
– Ш. З. С. – на пет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието;
– М. С. М. – на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието,
като е оправдал същите петима обвиняеми по обвинението във връзка с чл.152, ал.1, т.1 от НК, за това, че съвкуплението е извършено с лице лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие и престъплението е извършено след предварително сговаряне между подсъдимите.
С присъдата съдът е признал подсъдимия С. Х. Х. от с. И. за виновен в това, че на 26.07.2005 година в с. И., обл. Бургаска извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – П. Ж. С. от с. В., чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на основание чл. 150 и чл.54 от НК го осъдил на наказание четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Със същата присъда КРС е признал подсъдимия Д. С. С. за виновен в това, че на 26.07.2005 година в с. И., обл. Бургаска извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – П. Ж. С. от с. В., чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на основание чл. 150 и чл.54 от НК го осъдил на наказание четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
КРС е признал с присъдата подсъдимия Е. М. Х. за виновен в това, че на 26.07.2005 година в с. И., обл. Бургаска извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – П. Ж. С. от с. В., чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на основание чл. 150 и чл.54 от НК го осъдил на наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
С присъдата съдът е признал и подсъдимия А за виновен в това, че на 26.07.2005 година в с. И., обл.. Бургаска, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст-П. Ж. С. от с. В., чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на основание чл. 150, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 и чл.54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим.
Съдът е приспаднал на основание чл.59, ал.1 от НК времето, през което спрямо подсъдимите Т. , момчилов и С. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, съответно: за С. Т. – считано от 27.07.2005г. до 26.10.2005п; за Ч. М. – от 27.07.2005г. до 21.03.2006г. и за Д. С. – от 27.07.2005г. до 01.09.2005г.
Отнел е в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК вещественото доказателство по делото – 1 брой газов револвер, марка „COMPETITIVE“ с № В* което е послужило за извършване на умишленото престъпление, постановил е 2 бр. одеала да се върнат на подсъдимия Ч. ; Й. ; М. , а останалите веществени
доказателства – 2 бр. презервативи употребявани, 1 бр. презерватив неупотребяван и 2 бр. гилзи от жълт метал да се унищожат.
Със същата присъда съдът се е произнесъл по приетите граждански искове , като е осъдил подсъдимите С. С. Т. , Ч. Й. М., Р. Ш. М., Ш. З. С., М. С. М., всички от с. И., обл. Бургаска да заплатят солидарно на П. Ж. С.,ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си и законен представител Ц. Г. С. , от село В., обл. Бургаска сумата от 30000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 26.07.2005 година до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е осъдил всеки от подсъдимите С. Х. Х. и Д. С. С. да заплати сума от по 5000лв., а подсъдимите Е. М. Х. и А. С. М. – сумата от по 4000лв. всеки, като обезщетения за причинените неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане на пострадалата П. Ж. С., действаща със съгласието на майка си и законен представител Ц. Г. С. , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 26.07.2005 година до окончателното изплащане на сумите и е отхвърлил като недоказани всеки от гражданските искове в останалата им част до първоначално предявения размер от 6000лв.
С решение № 242 от 13.03.2009 год. по внохд № 146/2008 год.,Бургаски окръжен съд изменил присъдата само по отношение първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия А/няма искане за възобновяване/ от „общ” в „лек”. В останалата част присъдата е потвърдена и е влязла в сила.
Исканията на осъдените са процесуално допустими, защото са подадени в срока по чл.421 ал.3 НПК. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
Постановената осъдителна присъда е потвърдена правилно от въззивната инстанция, след цялостна служебна проверка на фактическата и правилност и приложимия към приетите факти материален закон, за което за изложени убедителни съображения.
Оплакванията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и несъставомерност на деянията /поради липса на субективна страна/ извършени от осъдените Т. и Саид са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и по реда на чл.339 ал.2 НПК, са отхвърлени като несъстоятелни. Както е прието и в решението на л.10 абз.1, без съгласието на всички подсъдими за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 ал.2 НПК не може да бъде проведена тази процедура. В случая в съдебното заседание на 22.02.2008 год. адв. Д/защитник на Р. М. / е поискал само разпит на вещо лице и на двама свидетели. Адв. Господинов /защитник на Ч. М. / не е дал съгласие за провеждане на производството по чл.371 ал.2 НПК, със същото становище е била и адв. С/защитник на М. М. /, с искане за разпит на пострадалата и още един свидетел. Затова правилно съдът при алтернативното съгласие на останалите защитници е провел предварително изслушване и с определение по чл.372 ал.3 НПК е одобрил изразеното съгласие да не се разпитват част от свидетелите и вещото лице К. Производството е протекло по реда на чл.373 ал.3 НПК.
Подробно е обсъдено поведението на подсъдимите Т. и Саид /на л.8 и 9 от мотивите на решението/ за упражненото насилие над пострадалата по сила и интензитет. Съдът е съпоставил техните обяснения с тези на пострадалата и останалите подсъдими, за да обоснове извода си за осъщественото от тях съвкупление с не навършилата 18 години пострадала, без нейно съгласие, въпреки волята й, като я принудили към това със сила и заплашване. Подсъдимите са изчаквали реда си пред стаята с пострадалата, за да я насилят. Налице е общност на умисъла помежду им, при който всеки от тях е съзнавал своите и действията на останалите /предходни и последващи/ по сломяване на съпротивата на жертвата, за да осъществят полов акт или блудствени действия.
Размера на наложените наказания на всеки един от подсъдимите, както е приел и въззивният не са явно несправедливи. В решението си съдът отново, с оглед направените възражения за намаляване на наказанията е изложил съображения за всеки един от подсъдимите, защо не може да бъде проявена по-голяма снизходителност, която да доведе до тяхното намаляване и евентуалното приложение на условното осъждане. Те се споделят и от касационния състав и не се налага да бъдат повтаряни. При тяхното индивидуализиране, с оглед съучастническата дейност, съдът е обсъдил и съобразил характера и степента на участие на всеки от съучастниците. Отчетени са всички налични по делото смекчаващи отговорността обстоятелства /включително и посочените в отделните искания за възобновяване/. Отдадена е необходимата им относителна тежест, но те могат да бъдат преобладаващи, както се иска от защитниците. Изнасилването е с особено завишена степен на обществена опасност на деянието, както са приели и инстанционните съдилища. Осъществено е при три квалифициращи признака, използвани са две форми на принуда, в извършването са участвали голям брой лица и е причинена дълбока психическа травма на пострадалата, следствие на извършеното спрямо нея. Проявената безсърдечност, наглост, грубото незачитане на личността, вулгарното погазване на половата неприкосновеност, престъпната упоритост при осъществяване на деянията, не дават основание за намаляване на наказанията. По размер и начин на изтърпяване ще способстват за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.
Не са налице основанията за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1, т.5, вр. с чл.348 ал.1, т.т.2 и 3 НПК, поради което исканията на всички осъдени следва да бъдат оставени без уважение.
По тези съображения и на основание чл.424 ал.1 НПК, Върховият касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените Р. Ш. М., Ч. Й. М., С. С. Т., Ш. З. С., С. Х. Х., Д. С. С., М. С. М. и Е. М. Х. за възобновяване на внохд № 146/2008 год. на Бургаски окръжен съд и отмяна на потвърдената с него присъда № 151 от 18.05.2007 год., постановена по нохд № 1 по описа за 2007 год. на Карнобатски районен съд.
Решението е окончателно.