Решение №290 от 43076 по нак. дело №1168/1168 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 07.12.2017 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1874/2017 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Я. Л. от [населено място] срещу решение № 45 от 20.04.2017 г. по в. т. д. № 86/2017 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 511 от 08.12.2016 г. по т. д. № 170/2016 г. на Бургаски окръжен съд. С първоинстанционния акт частично са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу касатора искове с правно основание чл. 422 ГПК, като е признато за установено съществуването на вземания, произтичащи от договор от 28.12.2007 г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, възлизащи на сумите: 10 000 лв. – главница; 3 605.36лв. – договорна лихва за периода 19.05.2012 г. – 17.03.2015 г.; 7 418.85 лв. – наказателна лихва за периода 19.05.2012 г. – 18.05.2015 г. и 117 лв. – годишна такса за поддръжка на карта за 2010г. – 2012 г.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 13.07.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивна разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК (понастоящем ал. 3), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, доколкото всеки от обективно съединените искове е с цена, под посочената сума – както иска за главницата по процесния договор, който е с цена 10 000 лв., така и останалите искове – за възнаградителна лихва (с цена 13 944.19 лв.); за наказателна лихва (с цена 10 818.30 лв.); за разноски за събиране на вземането (4 133.12 лв.) и за годишна такса за поддръжка на картата за периода 2010 г. – 2012 г. (117 лв.). Макар претендираните вземания да са основани на един и същ договор, същите са предмет на самостоятелни искове, поради което от значение за преценката за допустимостта на касационния контрол е цената на всеки от тях, а не сбора от сумите на всички вземания.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК (сега ал. 3), Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Я. Л. от [населено място] срещу решение № 45 от 20.04.2017 г. по в. т. д. № 86/2017 г. на Бургаски апелативен съд.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Определение №45 от 2.2.2009 по ч.пр. дело №2373/2373 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                      № 45               София, 02.02.2009 год.                Върховният касационен съд на Република България, първо

Прочети »

Определение №324 от 11.6.2009 по ч.пр. дело №182/182 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                      № 324 София, 11.06.2009 година                   Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в

Прочети »
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest