Решение №293 от 42345 по гр. дело №4050/4050 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 293

С. 07.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на прокурора
и на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4050 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.307 ал.2, във вр.с чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е въз основа подадената на 26.05.2014г. от Д. Д. Д. от [населено място] молба за отмяна както на решение № ІІІ – 117 – 52 от 10.04.2012г. по гр.д. № 20143/11г. на Районен съд София, с което е отхвърлена молбата й за издаване на заповед за защита на сина й К. К. П. ЕГН [ЕГН] срещу бащата на детето К. К. П. и неговите дядо и баба К. К. П. и М. Г. П. и е отменена заповедта за незабавна защита, издадена по делото на 16.12.2011г., така и на потвърдителното решение № 1231 от 20.02.2013г. по гр.д. № 6272/12г. на Софийски градски съд.
Основанието за отмяна на което молителката се позовава е чл.303 ал.1 т.1 ГПК – наличие на ново доказателство : епикриза от 18.12.2012г. на трето лице, което не е участвало в приключилото производство – приятелката на бащата на детето А. С. П.. Молителката твърди, че се е запознала с това доказателство на 28.03.2014г., в хода на образуваното производство за промяна на родителските права по гр.д.№ 7245/13г. на СРС, където то е било докладвано от съдията в съдебно заседание, проведено на 24.03.2014г. Счита, че това ново доказателство установява ново обстоятелство, а именно, че детето при посещенията при баща си е имало възможност да се зарази /с оглед наличието на заразоносител/, което е от съществено значение за предмета на воденото производство по Закона за защита от домашно насилие, където тя е твърдяла упражнено върху него сексуално насилие. Молителката прилага и още 12 писмени доказателства, които не са нови, тъй като вече са били приети по делото, приключило с решението, чиято отмяна се иска.
В постъпилия срещу подадената молба отговор, К. К. П., К. К. П. и М. Г. П., чрез процесуалния представител адвокат И. оспорват нейната допустимост и основателност. Недопустимостта на молбата обосноват с наличие на разпореждане на СГС от 12.11.2014г. за връщането й поради неизпълнение в срок на дадени указания за внасяне на държавна такса. Отделно считат молбата за отмяна и за неоснователна, тъй като посоченото ново доказателство не установява твърдяното ново обстоятелство и не е от съществено значение по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.
С оглед възражението за недопустимост на производството, с определение № 317 от 17.09.2015г. настоящият съдебен състав указа на молителката да представи доказателства за датата, на която е уведомена за горепосоченото разпореждане на СГС от 12.11.2014г., с оглед преценката за срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК.
В съдебно заседание страните се явяват лично и се представляват. Пълномощникът на молителката поддържа подадената молба за отмяна и желае да бъде уважена. Като се позовава на Наредба № 23 от 23.07.2010г., счита, че съгласно утвърдените стандарти на кожно венерическите заболявания, посочената в процесната експертиза диагноза е достатъчна да установи връзка между установеното заболяване на детето и това на приятелката на бащата /трето за настоящето производство лице/. В представените писмени бележки излага тезата си, че последните двама са били заразени по едно и също време, с един и същи тип кожно-венерическо заболяване, предавано само по полов път, от което прави заключение, че представеното ново доказателство е от съществено значение за изхода на делото и ако беше своевременно представено изхода от воденото производство би бил различен.
В съдебно заседание изразеното от противната страна становище е за недопустимост на производство на три основания – 1.просрочие на молбата за отмяна, защото с процесната епикриза молителката се е запознала на 14.01.2014г., когато е издадено от СРП Постановление за отказ за образуване на наказателно производство, където епикризата е коментирана и срещу което постановление молителката е подала възражение, 2. молбата е подадена срещу неподлежащ на отмяна съдебен акт, който не разрешава материалноправен спор и не се ползва със сила на присъдено нещо и 3. молбата за отмяна е била върната с акт на съда, който не е бил отменен. Алтернативно пледира за неоснователност на две основания 1. приятелката на бащата, за която се отнася новото доказателство не е страна във воденото производство /доводи във връзка с нея не са били въвеждани в приключилото дело, а въвеждането на нови в извънинстанционно производство е недопустимо/ и 2. представеното доказателство не е от съществено значение за спора, поради липса на идентичност на заболяването посочено в него и това на детето, както и не са налице доказателства за мястото и начина на заразяване на детето /което изключва възможността за връзка със заболяването на третото лице/. Претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., съгласно представен списък.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за недопустима по следните съображения :
Съгласно т.2 от Постановление № 2 от 29.09.1977г. по гр.д.№ 1/77г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемниции и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани.
В случая се иска отмяна на влязъл в сила акт по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, с който е оставена без уважение подадена молба за издаване на заповед за защита, касаеща твърдения за действия, осъществени през месец ноември 2011г. Съгласно закона заповедта за защита се издава от районния съд и с нея могат да бъдат наложени една или повече изчерпателно посочени в закона мерки за защита. Молбата се подава в срок от един месец от акта на насилие и съдът насрочва делото в деня на постъпване на молбата за срок не по-дълъг от месец. В производството съдът разглежда конкретно наведените данни, за които събира доказателства и въз основа на установените факти прави преценката си. Определящи са бързината на производството и адекватността на мярката. Описаните характеристични данни дават основание да се счете, че актът чиято отмяна се иска е такъв на съдебна администрация на правоотношения. С него не се разрешава правен спор и подлежи на промяна при изменение на обстоятелствата. Същият съгласно т.2 от Постановление № 2 от 29.09.1977г. не подлежи на отмяна. Молителката няма правен интерес от отмяна, защото евентуалната такава не би довела до промяна на изводите на съда /които пред вид характера на производството по ЗЗДН са конкретни и свързани с извършена проверка по сезиращите доводи, изложени в молбата/. Интересът на молителката е гарантиран от възможността й да подаде нова молба по ЗЗДН.
Независимо, че настоящият съдебен състав намира производството за неодопустимо поради вече посоченото основание, налице е и още едно за прекратяването му. По делото е налично разпореждане от 12.11.2014г. по гр.д. №6272/2012г., с което процесната молба за отмяна от 26.05.2014г., подадена от Д. Д. Д. е върната поради неизпълнение на дадените от съда указания за внасяне на държавна такса. Молителката твърди, че това разпореждане, както и указанията за връчване на дължимата такса, не са й били съобщени по надлежния ред /получавани са от лица, които са й непознати и които не са изпълнили задължението да я уведомят/. Фактът, че е направила посочените възражения /с жалби с вх.№ 8004070 от 16.02.2015г. на СРС и с вх.№ 23644 от 23.02.2015г. на СГС/, след като изрично е информирана от ръководителя на ІІІ г.о. на СРС, че молбата й е върната, означава, че най –късно тогава е била уведомена за постановеното разпореждане. Безспорно е, че не е предприела необходимите процесуални действия за неговата отмяна, поради което същото е влязло в сила /най- късно след изтичане на седемдневен срок, считано от посочените дати, т.е. в началото на м.03.2015г./ При наличие на влязло в сила разпореждане за връщане на молбата за отмяна, образуването на настоящето производство през септември 2015г. и разглеждането и произнасянето по същество по същата молба за отмяна е недопустимо.
За пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя тезата на ответната страна за недопустимост на производството поради просрочие на подадената молба за отмяна. П. тримесечен срок е спазен, тъй като молбата е подадена на 26.05.2014г., като най-ранната датата на която се установява, че е възможно страната да се е снабдила с новото доказателство е 24.03.2014г. /в съдебното заседание, където епикризата е представена/. Съдът намира за недоказано твърдението, че релевантната дата е 14.01.2014г. /датата на Постановлението за отказ за образуване на наказателно производство на СРП/, тъй като в него изрично епикризата не се коментира и не се представени доказателства, кога молителката се е запознала с него.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената на 26.05.2014г. от Д. Д. Д. от [населено място] [улица] ет.2 ап.34 молба за отмяна на решение № ІІІ – 117 – 52 от 10.04.2012г. по гр.д. № 20143/11г. на Районен съд София и на решение № 1231 от 20.02.2013г. по гр.д. № 6272/12г. на Софийски градски съд и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4050 по описа за 2015г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.

П. :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Определение №149 от 43909 по тър. дело №1536/1536 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 149гр. София, 19.03.2020 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 март, две хиляди и двадесета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Прочети »

Определение №390 от 30.4.2019 по гр. дело №1042/1042 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 390София, 30. април 2019 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Прочети »
Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
aabed