Р Е Ш Е Н И Е
№ 304
София, 17.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№2776/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК, образувано въз основа на касационните жалби на „Делта строй 2003” ЕООД срещу допуснатите до касационно обжалване решение №35 от 12.04.2017г. и допълнително решение №226 от 12.06.2017г., постановени по в.т.д.№47/2017г. по описа на Бургаски апелативен съд, т.о.
В касационната жалба от 25.05.2017г. срещу решение №35/12.04.2017г. по в.т.д. №47/2017г. на Бургаски апелативен съд, (с което е отменено решение №489 от 24.11.2016г. по т.д.№153/2016г. на Бургаски окръжен съд и е отхвърлен иска на „Делта строй 2003” ЕООД против „Сибанк” ЕАД за приемане за установено по отношение на банката, че ищецът-длъжник не дължи на ответника-взискател сумата 3 877 250.83лв.), се поддържа, че решението е недопустимо поради произнасяне от въззивния съд по основания, каквито не са въведени в процеса от страните. Твърди се, че съдът недопустимо е приел за нищожно постановлението за възлагане от 14.05.2010г., без такава нищожност да е била заявена от банката в хода на производството и в частност- във въззивната жалба. Същевременно в касационната жалба се излагат съображения за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът неправилно е приложил материалноправната норма на чл.26 ЗЗД, която не е относима към актовете на съдебния изпълнител по извършването на публична продан. Сочи се, че въззивният състав необосновано не е приел, че дължимата сума за ДДС вече е била внесена от купувача, което от своя страна обуславя влизането в сила на постановлението за възлагане от 14.05.2010г. и липсата на необходимост за ЧСИ повторно да изисква внасяне на ДДС по реда на чл.495 ГПК. Излагат се доводи да незаконосъобразност на въззивното решение във връзка с приложението на чл.131 ЗДДС.
Според касатора, в нарушение на процесуалните правила по чл.266, ал.3 ГПК, въззивният състав е допуснал и е приел доказателства, които са могли да бъдат представени от банката пред първата инстанция. В касационната жалба се сочи също, че съдът е нарушил чл.269 ГПК като се е произнесъл по въпроси извън посочените във въззивната жалба. Отделно се твърди, че съдът е формирал решаващ извод за несъществуването на правото на строеж въз основа на доказателства, които са останали неприети по делото. На последно място се прави оплакване, че в обжалваното решение апелативният състав е пропуснал да се произнесе по всички доводи и съображения, релевирани от „Делта строй 2003” ЕООД във въззивното производство. Претендира се обезсилване на въззивното решение или евентуално – неговата отмяна, и уважаване изцяло на предявения иск с правно основание чл.439 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Сибанк” ЕАД, в който се поддържа, че оплакванията на касатора за неправилно приложение на чл.269 ГПК са неоснователни и не обусловят недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение.
В касационната жалба на „Делта строй 2003” ЕООД от 25.07.2107г. срещу допълнително решение №226 от 12.06.2017г., постановено по в.т.д.№47/2017г на Бургаски апелативен съд, (с което е допълнено решение №35/12.04.2017г. по в.т.д.№47/2017г. на Бургаски АС и е отхвърлен предявения от „Делта строй 2003” ЕООД против „Сибанк” ЕАД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000лв. като частичен иск от 2 380 435.96лв. –представляваща обезщетение за имуществени вреди – изтекли лихви за забава от 16.04.2010г. до 13.04.2014г.), се поддържа, че допълнителното решение, постановено по реда на чл.250 ГПК, е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съда, че при парични задължения не може да има забава на кредитора, както и че отказът на банката да встъпи в правата си на взискател, комуто имотът е възложен, не представлява несъответствие с дължимо поведение, ангажиращо отговорността му за вреди по чл.495 изр. последно ГПК. Иска се, в случай че бъде потвърдено въззивното решение за неоснователност на главния иск по чл.439 ГПК, да бъде уважен предявения при условията на евентуално съединяване иск по чл.495 изр.последно ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от „Сибанк” ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата срещу допълнителното решение на Бургаски апелативен съд.
С определение №182 от 23.03.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение №35/12.04.2017г., постановено по в.т.д.№47/2017г. по описа на Бургаски апелативен съд по поставения от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос: „За пределите на произнасянето и на въззивната проверка на второинстанционния съд с оглед правомощията му по чл.269 ГПК и за възможността съдът да се произнесе по основания, които не са релевирани във въззивната жалба?”. С определението е допуснато касационно обжалване и на допълнителното решение №226 от 12.06.2017г. постановено по същото дело, с оглед обусловеността на решението по евентуалния иск от резултата по главния иск.
В проведеното открито съдебно заседание на 26.09.2018г. процесуалният представител на касатора „Делта строй 2003” ЕООД поддържа касационната жалба като претендира отмяна на въззивното решение по главния иск като неправилно и вместо него постановяване на решение, с което да бъде уважен изцяло главния иск по чл.439 ГПК и да бъде обезсилено допълнителното въззивно решение по претенцията по чл.495 ГПК. В случай на потвърждаване на въззивното решение по главния иск се претендира отмяна на допълнителното решение и уважаване на евентуалния иск. Иска се присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В представената писмена защита касаторът излага допълнителни съображения в подкрепа на касационната жалба като акцентира върху допуснатите от въззивния състав процесуални нарушения, свързани с допуснати от съда нарушения на правилата по чл.269, изр.2 ГПК и по чл.266, ал.3 ГПК. Касаторът сочи допълнителни аргументи за незаконосъобразност на въззивното решение, свързани допуснати нарушения на материалния закон по главния иск във връзка с приложението на чл.496, ал.2 във вр. с чл.460 ГПК и по чл.495, изр.последно ГПК във връзка с евентуалния иск.
С определение, постановено в откритото заседание на 26.09.2018г., е конституиран като ответник по настоящото дело – „Обединена българска банка” АД („ОББ” АД) поради преобразуване чрез вливане в „ОББ” АД на ответника „Сибанк” ЕАД, който е заличен като страна по делото. В съдебното заседание процесуалният представител на „ОББ” АД поддържа, че обжалваните решения са правилни и следва да бъдат оставени в сила с присъждане на разноски за касационната инстанция в полза на новоконституирания ответник.
В депозираната на 03.10.2018г. писмена защита от пълномощника на „ОББ” АД се твърди, че въззивният състав не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като касационно основание за отмяна на обжалваните решения. Застъпва се становището, че въззивният състав е действал в рамките на правомощията си, уточнени в т.1 от Тълк.решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, прилагайки служебно императивна правна норма. Същевременно сочи, че изводите на въззивния съд не са свързани единствено с прилагането на императивни правни норми, но и с цялостното обсъждане на фактите, изложени във въззивната жалба, релевантни за възражението на ответника, че не е станал собственик на процесните имоти въз основа на постановлението за възлагане на ЧСИ Г. М. от 14.05.2010г.
Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
С решение №35 от 12.04.2017г., постановено по в.т.д.№47/2017г. на Бургаски апелативен съд, въззивният състав е отменил решение №489 от 24.11.2016г. по т.д.№153/2016г. на Бургаски окръжен съд и е отхвърлил иска на „Делта строй 2003” ЕООД против „Сибанк” ЕАД за приемане за установено по отношение на банката, че по изпълнително дело №20128000400368 по описа на ЧСИ И. Б., длъжникът „Делта строй 2003” ЕООД не дължи на взискателя „Сибанк” ЕАД сумата 3 877 250.83лв., с която задължението му се е намалило след проведена публична продан на ПИ 51500.21.41 в [населено място], м.Бостанлъка, ведно с правото на строеж за изграждане на обект „апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес-център”.
Апелативният съд е приел за установено че пред ЧСИ И. Б. е било образувано изпълнително дело №20128000400368, по което на 07.08.2015г. е било извършено разпределение и е било указано на въззивника „Сибанк” ЕАД да внесе дължимия ДДС по сделката в едноседмичен срок. В решението е посочено, че банката е отказала да заплати дължимата за ДДС сума след извършеното разпределение на 07.08.2015г., в резултат на което ЧСИ И. Б. е обявила публичната продан за нестанала.
За да отхвърли предявеният на основание чл.439 ГПК главен иск на „Делта строй 2003” ЕООД против „Сибанк” ЕАД, въззивният състав е посочил, че регламентацията на публичната продан в изпълнителния процес предвижда, че когато взискателят е обявен за купувач, той следва в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели и има такова надминаване, както и че ако не стори това, се поканва следващ купувач или се провежда нова продан – чл.495 ГПК. Според съда в този седмодневен срок купувачът следва окончателно да манифестира волята си за стабилизиране на резултата от проданта, като не може да се отрече алтернативното му право да се откаже от встъпване в правата му като купувач с последащите от това законови последици.
Във въззивното решение е отразено, че в настоящия случай не е налице хипотезата на необходимост от изплащане на припадащи се съразмерно части на други взискатели, защото от една страна банката е била привилегирован взискател, а от друта – цената не надхвърля вземането. Посочено е, че купувачът е дължал внасяне на дължимия ДДС съгласно чл.131 ЗДДС, който данък се смята включен в предложената цена. Съдът е приел за неоснователно становището на ищеца „Делта строй 2003” ЕООД, че данъкът вече е бил внесен по предходна продан, тъй като, видно от доказателствата по делото внесеният данък е бил върнат на банката. В тази връзка е отразено, че с платежно нареждане от 09.12.2010г. ЧСИ Т. Д. е върнал на „Сибанк” ЕАД сумата от 775 449.97лв. и че тази сума не е била преведена от ЧСИ на НАП като дължим ДДС.
Прилагайки по аналогия правилото на чл.495 ГПК съдът е обосновал извода, че след като не е внесла дължимата сума за покриване на ДДС в предписания от ЧСИ срок, банката – взискател е демонстрирала отказ от финализиране на проданта, като е отправила и изрично изявление в този смисъл. По този начин взискателят е осуетил издаването на постановление за възлагане по чл.496 ГПК.
Според въззивния състав предходното постановление за възлагане, издадено от ЧСИ Т. Д. на 14.05.2010г., не е произвело действие. Съдът е посочил, позовавайки се на доказателства, представени пред въззивната инстанция (констативен протокол по чл.181 ЗУТ и експертна оценка за определяне пазарната стойност на недвижимо имущество), че в резултат на обезсилването по съдебен ред на част от постановлението от 14.05.2010г., се е стигнало до възлагане на несъществуващ обект – право на строеж, което вече е било изцяло реализирано и се е трансформирало в право на собственост върху построеното – 155 апартамента в четири жилищни сгради, които към онзи момент са били в степен на завършеност в груб строеж и са представлявали самостоятелни обекти. Посочил е също, че в изпълнителното дело са оценявани както поземления имот, така и построените 155 апартамента, като е дадена обща цена, на която имотите са били възложени на банката- взискател, като при частичното обезсилване се е стигнало до резултат, че в така посочената обща цена, на взискателя се възлагат както поземления имот, така и и несъществуващото вече право на строеж. С оглед изложеното апелативният съд е стигнал до извода, че постановлението за възлагане от 14.05.2010г. е нищожно, поради противоречие със закона – възложен е обект, който не съществува.
Посочвайки, че не е налице влязло в сила постановление за възлагане от 14.05.2010г. и с оглед обстоятелството, че при проведеното пред ЧСИ И. Б. през 2015г. разпределение взискателят е пропуснал да внесе дължимия данък, с което е осуетил довършването на проданта, съдът е приел, че публичната продан от от 16.04.2010г. не е приключила с валидно възлагане на недвижими имоти. Според съда, за да се признае, че част от дълга не съществува, следва да се изградят убедителни изводи за погасяване на задължението в някоя от предписаните от закона форми за изпълнение, като в настоящия случай, според твърденията на ищеца „Делта строй 2003” ЕООД, би следвало да се установи осъществяване на целия фактически състав по възлагане на имота на публична продан – след извършено разпределение и влизане в сила на издадено постановление за възлагане, което доказване не е осъществено по делото. В решението е отразено, че на 09.12.2010г. ЧСИ Т. Д. е върнал на „Сибанк” ЕАД сумата от 775 449.97лв. и че тази сума не е била преведена от ЧСИ на НАП като дължим ДДС, поради което за банката е съществувало задължението в седмодневен срок от разпределението по чл.495 ГПК да внесе дължимия ДДС, за да й бъде възложен имота по реда на чл.496 ал.1 ГПК.
С допълнително решение №226 от 12.06.2017г., постановено по в.т.д.№47/2017г. на Бургаски апелативен съд, въззивният състав по реда на чл.250 ГПК, е допълнил решение №35/12.04.2017г. по същото дело като е отхвърлил предявения от „Делта строй 2003” ЕООД против „Сибанк” ЕАД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000лв. като частичен иск от 2 380 435.96лв. –представляваща обезщетение за имуществени вреди – изтекли лихви за забава от 16.04.2010г. до 13.04.2014г.
За да отхвърли предявения като евентуален иск с правно основание чл.495 изр.последно ГПК, апелативният състав е посочил, че при неизпълнение на парично задължение, чл.86 ЗЗД предвижда вторично задължение за плащане на обезщетение, изразяващо се в законната лихва за времето на забавата. Отразил е, че начисляването на тази лихва е последица от неизпълнението на длъжника и че очистване от собствената му забава е само при неоказано съдействие от кредитора по чл.96 ЗЗД. Според съда при паричните задължения (по естеството си носими), не може да има забава на кредитора, тъй като има ред по който длъжникът може да се освободи ако кредитора отказва съдействие – чрез внасяне на сумата в банка по реда на чл.97 ЗЗД. Съдът е обосновал извода, че в конкретния случай, натрупването на изтекли лихви върху задължението на длъжника „Делта строй 2003” ЕООД не е в причинна връзка с поведението на взискателя „Сибанк” ЕАД, а с неизпълнението на собственото задължение на длъжника, послужило като основание за реализиране спрямо него на принудително изпълнение. Според въззивния състав отказът на банката да встъпи в правата си на взискател, на който имотът е възложен, не представлява несъответствие с дължимо поведение. В заключение съдът е отхвърлил осъдителния иск с оглед липсата на противоправно поведение на ответника „Сибанк” ЕАД, което да е в причинна връзка с претърпените от ищеца „Делта строй 2003” ЕООД материални вреди.
По правния въпрос, въз основа на който е допуснато касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че отговорът на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, а именно: За пределите на произнасянето и на въззивната проверка на второинстанционния съд с оглед правомощията му по чл.269 ГПК и за възможността съдът да се произнесе по основания, които не са релевирани във въззивната жалба?” се съдържа в решение №189/09.07.2012г. по гр.д.№107/2012г., на ВКС II г.о., в което е прието, че „въззивният съд е обвързан при разглеждането на материалноправния спор от оплакванията на жалбоподателя, както е посочено в чл.269, изр.2 ГПК, поради което служебно не би могъл да се позовава на различни от сочените основания за неправилност на обжалваното решение”. В т.3 от Тълк.решение №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г.,ОСГТК на ВКС, е разяснено, че „доколкото обхватът на дейността на въззивната инстанция съгласно чл.269 от ГПК, е ограничен, въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен”. В същия смисъл е и решение №113/31.07.2015г. по т.д.№929/2014г. на ВКС, І т.о., според което „доколкото обхватът на дейността на въззивната инстанция съгласно чл.269 от ГПК, е ограничен, въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен”.
Въззивното решение от 12.04.2017г. е постановено в нарушение с горните постановки относно пределите на въззивната проверка, очертани в чл.269 ГПК. В доклада по чл.146, ал.1 ГПК, изготвен при разглеждане на делото пред първата инстанция, е отразено възражението на ответната банка за нищожност на постановлението за възлагане поради грубо нарушаване на предвидения за издаването му законов ред – без да е извършено разпределение и преди да е внесена от взискателя сумата, определена с разпределението. В тази връзка не е бил включен като спорен между страните въпросът за евентуалната липса на обект за възлагане и не е разпределяна доказателствената тежест за установяване относимите за този въпрос факти. С въззивната жалба въззивникът „Сибанк” ЕАД е направил оплакване за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поддържайки същото възражение, че постановлението за възлагане от 14.05.2010т. не е породило вещноправен ефект поради липса на извършено разпределение и внасяне на сумата по чл.495, ал.1 ГПК, без твърдение, че постановлението е нищожно поради възлагане на реализирано право на строеж и без искане за представяне на доказателства за удостоверяване на този факт. Във въззивната жалба не се съдържа също и обосновано оплакване за допуснати нарушения от първата инстанция на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото. При това положение настоящият състав намира, че в случая апелативният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на правилото по чл.269, изр.2 ГПК, което представлява касационно основание за отмяна на решението по главния иск на основание чл.281, т.3 ГПК.
Не може да бъде споделено становището на „ОББ” АД, че въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, прилагайки служебно императивна правна норма – възможност, предвидена в т.1 от ТР №1/09.12.2013г.2013г. по т.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС. На първо място въззивният съд не е уточнил коя императивна норма прилага, за да обоснове извода за нищожност на постановлението за възлагане от 14.05.2010г. и дали евентуалната липса на обект относно реализираното право на строеж обуславя нищожност на постановлението в неговата цялост. Допълнително следва да се отбележи, че изводът на съда за нищожност на възлагателното постановление поради възлагане на несъществуващ обект е обоснован с обстоятелство, установено с изрично позоваване в мотивите на решението на писмени доказателства – констативен протокол (л.52) и експертна оценка (л.53), които доказателства не са били приобщени към доказателствения материал по делото. С определението от 09.03.2017г. апелативният съд е приел приложени от въззивника писмени доказателства, в които обаче не се включват констативния протокол (л.52) и експертната оценка (л.53), и които от своя страна не са били приети с определението на съда от 06.03.2017г. Обстоятелството, че във въззивната жалба подробно са изложени релевантните за спора факти, не освобождава въззивния съд от задължението по чл.269,изр.2 ГПК да се произнесе само по оплакванията във въззивната жалба. На последно място не е основателно възражението на ответника по касация, че допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила не могат да бъдат характеризирани като съществени, тъй като съдът е изложил и допълнителни съображения за неоснователност на предявените искове. Анализът на въззивното решение от 12.04.2017г. сочи, че решаващият мотив на съда за отхвърляне на иска на „Делта строй 2003” ЕООД против „Сибанк” ЕАД за приемане за установено по отношение на банката, че ищецът-длъжник не дължи на ответника-взискател сумата 3 877 250.83лв., е приетата служебно от въззивния състав нищожност на постановлението за възлагане от 14.05.2010г. в неговата цялост поради своевременното реализиране на възложеното право на строеж
Акцентирайки върху констатираната нищожност на възлагателното постановление, поради възлагане на реализирано право на строеж, въззивният състав не се е произнесъл по всички наведени от банката оплаквания във въззивната жалба, респ. по направените от въззиваемото дружество възражения срещу жалбата. В тази връзка въззивният състав не е провел същинско въззивно производство по жалбата на „Сибанк” ЕАД (понастоящем „ОББ” АД), което налага връщане на делото за ново разглеждане. На основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд от фазата на устните състезания, за да бъдат обсъдени релевираните от страните твърдения, доводи и възражения по повод спорното право и събраните в хода на процеса доказателства.
Отмяната на въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по главния иск обуславя отмяна и на постановеното допълнителното решение от 12.06.2017г. с оглед функционалната зависимост за разглеждане на евентуалния иск от наличие на отхвърлителен диспозитив по главния иск. Разноските по делото, включително и тези направени пред ВКС, ще следва да бъдат присъдени с новото въззивно решение в зависимост от изхода на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №35 от 12.04.2017г. и допълнително решение №226 от 12.06.2017г., постановени по в.т.д.№47/2017г. по описа на Бургаски апелативен съд, т.о.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: