Решение №305 от 43390 по тър. дело №3077/3077 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 305
София, 17.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№3077/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по обща касационна жалба на „Агроленд” ЕООД – [населено място] и „Грийн Фийлдс” ЕООД – [населено място], срещу решение №247/14.08.2017г., постановено по в.т.д.№288/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е обезсилено решение №43/16.02.2017г. по т.д.№163/2015г. по описа на Старозагорски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е съобразено с посочената правна квалификация на иска по чл.59 и чл.86 ЗЗД във възприетия от страните проект за доклад по т.д.№163/2015г. на Старозагорски ОС, поради което не е налице произнасяне от окръжния съд на непредявено основание, обуславящо недопустимост на първоинстанционното решение. Отделно се сочи, че дори правилната правна квалификация на иска да е по чл.45 и сл.ЗЗД, въззивният съд не е следвало да обезсилва решението на първата инстанция, а да разгледа спора по същество, съобразявайки се с разясненията, дадени в т.2 от Тълк.решение №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК. Претендира се отмяна на въззивното решение, оставяне в сила на решението на първата инстанция и присъждане на съдебните разноски за въззивната и за касационната инстанции.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ищеца „Биотест 2012” ЕООД – [населено място], в който се сочи, че обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.270 ал.3 изр.3 ГПК. Претендират се разноски за касационната инстанция.
С определение №241 от 19.04.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК (в редакцията, преди измененията на ГПК – ДВ.бр.86/26.10.2017г.) с оглед въпроса на касатора „за правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация на иска от първоинстанционния съд и за значението на неправилната правна квалификация на иска за валидността на първостепенното решение”. В проведеното открито заседание на 26.09.2018г. страните по делото не се явяват и не представят допълнителни становища по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
С решение №43/16.02.2017г., постановено по т.д.№163/2015г. по описа на Старозагорски окръжен съд, е отхвърлен предявения от „Биотест 2012” ООД против „Грийн Фийлдс” ЕООД и „Агроленд” ЕООД иск за заплащане солидарно на сумата 47 200лв., представляваща обезщетение равно на разликата между пазарната цена и разходите за производство за прибраното от ответниците 448 560кг. пшенично зърно от 1075.685 дка земеделски земи в землището на [населено място], наети от „Биотест 2012” ООД през стопанската 2013/2014г. С обжалваното решение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение като постановено по непредявен иск и е върнал делото за разглеждането му от друг състав на Старозагорски окръжен съд за разглеждането му по предявения иск по чл.45, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.53 ЗЗД.
В мотивите към въззивното решение е направен анализ на исковата молба и на молбата-уточнение на ищеца от 04.06.2015г. като е обоснован извода, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на деликтно основание по чл.45 ЗЗД и чл.53 ЗЗД – за ангажиране на солидарната отговорност на ответните дружества за причинените от деликта вреди. Посочено е, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът „Биотест 2012” ООД твърди, че през стопанската 2013/2014г. е бил наемател на земеделски земи с обща площ от 1075.685 дка, намиращи се в землището на [населено място] и че през лятото на 2014г. ответните дружества заедно са извършили жътвата и са прибрали реколтата от пшеничено зърно от процесните земеделските земи, без да имат правно основание да ги обработват. Релевантно за правното основание на иска според апелативния съд е твърдението в исковата молба, че с „това свое противоправно поведение” ответниците са причинили вреда на ищеца в размер на 47 200лв. с ДДС, представляваща разликата между пазарната стойност на придобитото пшенично жито и разходите за производството му. Въззивният състав е акцентирал върху обстоятелството, че след оставяне на исковата молба без движение, ищецът е депозирал молба–уточнение от 04.06.2015г., с която е допълнил обстоятелствената част на иска, като е посочил, че през стопанската 2013-2014г. ответниците са завзели описаните в исковата молба земеделски земи и са ожънали засятата от ищеца пшеница с пояснението в молбата от 04.06.2015г., че е налице “пасивна солидарна отговорност“ с оглед правилата на непозволено увреждане.
В обжалваното решение е посочено, че въпреки уточнението, направено с допълнителната молба на ищеца от 04.06.2015г., окръжният съд е приел, че е бил сезиран с иск по чл.59 от ЗЗД. Според въззивният състав „въпросът не е в правната квалификация на иска, а в това, че с иск за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД съдът не е бил сезиран”, тъй като в първоначалната искова молба не се излагат твърдения за това, че ответниците са се обогатили неоснователно във вреда на ищеца, който е обеднял за тяхна сметка. В тази връзка съдът е приел, че е налице хипотезата по чл.270, ал.3, изр. последно ГПК, предвиждащ обезсилване на първоинстанционното решение като постановено по непредявен иск и връщане на делото на окръжния съд за произнасяне по предявения иск.
По правния въпрос, въз основа на който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Настоящият състав намира, че отговорът на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, а именно: „за правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация на иска от първоинстанционния съд и за значението на неправилната правна квалификация на иска за валидността на първостепенното решение” се съдържа в постановките в т.2 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК и указанията, дадени в т.19 от Тълк.решение №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, според които, когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение, следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание, излагайки собствени мотиви, както и че въззивният съд следва да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на доказателства в случай, че прецени, че вследствие на неправилната квалификация на страните са били дадени неточни указания от първата инстанция относно подлежащите на доказване факти.
В мотивите на въззивното решение не се излагат съображения, че първоинстанционният съд се е произнесъл по различни от заявените от ищеца факти, твърдения и петитум като въззивният състав единствено е стигнал до извода, че е налице произнасяне по неправилна правна квалификация. Анализът на решението на Старозагорския окръжен съд сочи, че предявеният от „Биотест 2012” ООД иск против „Грийн Фийлдс” ЕООД и „Агроленд” ЕООД е бил отхвърлен по съображение, че от доказателствата по делото не са установени твърдените на ищеца факти, а именно: че „Грийн Фийлдс” ЕООД и „Агроленд” ЕООД заедно са обработвали процесните имоти, с обща площ от 1075,685 дка, наети от „Биотест 2012” ООД; че ответните дружества са прибрали 448 560кг. пшенично зърно от процесните имоти; че ответниците заедно са се разпоредили с 448 560кг. пшенично зърно от земеделски земи; че ищецът има сключени валидни договори за наем за всичките 1075,685дка, за които претендира обезщетение; че са трасирани границите на процесиите имоти с обща площ от 1075,685 дка, наети от „Биотест 2012” ООД “. При това положение и с оглед мотивите на въззивното решение, е налице хипотезата, при която въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба е възприел различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение. което го задължава да разреши спора в съответствие с действителното правно основание, излагайки собствени мотиви.
Съгласно утвърдената практика на ВКС, обективирана в решение №157/30.10.2013г. по т.д.№1091/2012г., ВКС, І т.о, решение №277/03.10.2013г. по гр.д. №977/2012г., ВКС, ІV г.о, решение №193/02.02.2015г. по т.д. №2565/2013г., ВКС, І т.о, решение №33/16.02.2016г. по гр.д.№2565/2013г. ВКС, ІІІ г.о и др.., правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното от първата инстанция решение само когато е нарушен принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, т.е. – когато съдът се е произнесъл извън определения от страните спор по предмета и обхвата на търсената защита, докато дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението. Ето защо ако първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае до за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон, какъвто е настоящия случай. Обжалваното въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е постановено връщане на делото на първата инстанция, следва да бъде отменено като неправилно. На основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд от фазата на устните състезания, за да бъдат обсъдени релевираните от страните твърдения, доводи и възражения по повод спорното право и събраните в хода на процеса доказателства.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №247/14.08.2017г., постановено по в.т.д.№288/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 с-в.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Определение №1445 от 17.12.2015 по гр. дело №4910/4910 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1445 София, 17.12.2015г. Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди

Прочети »

Разпореждане №33 от 28.1.2019 по нак. дело №/ на отделение, Наказателна колегия на ВКС

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РБНАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯгр. София, бул.”Витоша” № 2, Наказателна колегия РАЗПОРЕЖДАНЕ№ 33София, 28.01.2019 година Галина Тонева – председател на второ наказателно отделение на

Прочети »
Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
cnnd