Решение №306 от 43390 по тър. дело №3110/3110 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 306
София, 17.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№3110/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. П. срещу решение №1261 от 05.06.2017г., постановено по в.т.д.№3217/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, с което е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в нарушение на правомощията си по чл.269 ГПК, без да има релевирано оплакване във въззивната жалба на Г. Г. за неправилно приложение от първата инстанция на чл.140, ал.4 ТЗ, апелативният съд е уважил жалбата и е отхвърлил иска, приемайки, че предходното решение на общото събрание на съдружниците на „Жоси” ООД от 11.08.2014г., на което е изключен ищеца, има незабавно действие в отношенията между съдружниците и между съдружниците и дружеството. Сочи се, че разпоредбата на чл.140, ал.4 от ТЗ не регламентира обществени отношения от публичен характер, което обвързва съда с ограниченията по чл.269 ГПК. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявения на основание чл.74, ал.1 ТЗ иск и присъждане на разноски за касационната инстанция.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не са депозирани писмени отговори на касационната жалба от ответното дружество „Жоси” ООД – [населено място], и от съдружника Г. Ц. Г., конституиран в производството пред първата инстанция по реда на чл.74, ал.3 ТЗ.
С определение №266 от 27.04.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд с оглед съществуващата според касационния състав вероятност за евентуална недопустимост на въззивното решение. В проведеното открито заседание на 26.09.2018г. страните по делото не се явяват и не представят становища по допустимостта на въззивното решение, респ. по основателността на касационната жалба по съществото на спора.
Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение въззивният състав от САС е отменил решение №197/25.01.2016г., постановено по т.д.№5796/2014г. по описа на СГС, ТК, VІ-7 с-в, и е отхвърлил предявения от С. П. П. иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на „Жоси” ООД от 14.08.2014г.
Апелативният съд е приел, че предявеният иск на основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на „Жоси” ООД от 14.08.2014г. е неоснователен, акцентирайки върху обстоятелството, че по делото безспорно е установено, че на предходно общо събрание на съдружниците в „Жоси” ООД, проведено на 11.08.2014г., заявено за вписване в ТР на 27.08.2014г., ищецът е бил изключен от дружеството. Въззивният състав е приел за неоснователно становището на СГС, че с оглед разпоредбата на основание чл.140, ал.4 ТЗ изключването на съдружник, както във вътрешните отношения между съдружниците, така и между тях и дружеството, има действие от вписването му в търговския регистър, което от своя страна е обусловило решаващия извод на първата инстанция, че доколкото изключването на ищеца П. не е било вписано в ТР към момента на провеждане на процесното общо събрание на 14.08.2014г., то другият съдружник Г. е бил длъжен да покани ищеца за участие в събранието. Според апелативния съд е формирана задължителна съдебна практика на ВКС, с която безспорно, безпротиворечиво и последователно е проведено становището, че във вътрешните отношения между съдружниците, и между тях и дружеството, решенията по чл.140, ал.4 ТЗ проявяват своето правно действие веднага – със самото им приемане. В тази връзка въззивният състав е обосновал извода, че „доколкото на предходното събрание на съдружниците от 11.08.2014г., ищецът П. е бил изключен (като въпросът за законосъобразността на това изключване е предмет на друго съдебно производство, в което дори и да се установи незаконосъобразност на изключването, така установеното би имало действие само занапред), то и във вътрешните отношения между съдружниците в дружеството, и между тях и самото дружество, към момента на провеждането на процесното общо събрание от 14.08.2014г., ищецът не е имал качеството на съдружник, поради което за другия съдружник Г. Г. не е съществувало задължението въобще да кани вече изключения съдружник П. за общото събрание на съдружниците от 14.08.2014г.
Въззивният състав е приел, че исковата претенция е допустима единствено с оглед обстоятелството, че искът е предявен в преклузивния 14-дневен срок по чл.74, ал.2 ТЗ от узнаването за приемането на атакуваните решения. Настоящият състав намира, че искът по чл.74, ал.1 ТЗ на С. П., с който се претендира отмяна на всички решения, приети от общото събрание на съдружниците на „Жоси” ООД, проведено на 14.08.2014г., е недопустим по следните съображения:
Съгласно т.5 от Тъллк.решение №1/06.12.2002г. по т.д. №1/2002г. решенията на органите на управление на търговските дружества могат да се атакуват само от лица, имащи качеството съдружник към датата на вземане на тези решения. В практиката на ВКС (решение №128/19.11.2009г. по т.д. №269/2009г. на ВКС, І т.о.), се приема, че липсата на това качество води до липса на активна процесуална легитимация като предпоставка за съществуването на правото на иск по чл.74, ал.1 ТЗ. Между страните не се спори, че с решение на общото събрание на съдружниците на „Жоси” ООД от 11.08.2014г. (предхождащо общото събрание от 14.08.2014г.), ищецът П. е бил изключен като съдружник. Като се има предвид утвърдената практика на ВКС, цитирана от въззивния състав, (решение №690/03.12.2008г. по т.д.№349/2008г., ВКС, ІІ т.о, решение №135/09.11.2009г. по т.д.№184/2009г., ВКС, І т.о и решение №39/15.04.2011г. по т.д.№526/2010г., ВКС, І т.о.), в която е застъпено становището, че взетите решения на общото събрание на съдружниците имат незабавно действие по отношение на същите и на самото търговско дружество, което действие не е в зависимост от вписването им по чл.140, ал.4 ТЗ, (последното има значение относно действието спрямо трети за дружеството и самите съдружници лица), следва да се приеме, че независимо от обстоятелството, че решението на О. от 11.08.2014г. за изключването на ищеца не е било вписано в ТР. ищецът не е имал към 14.08.2014г качеството на съдружник спрямо ответното дружество „Жоси” ООД и не е бил активно легитимиран да атакува по реда на чл.74, ал.1 ТЗ взетите на 14.08.2014г. решения на О. на дружеството.
Недопустимостта на исковата претенция обуславя недопустимост както на въззивното, така и на първоинстанционното решение, постановени по съществото на спора. Същите следва да бъдат обезсилени на основание чл.293, ал.4 ГПК като на основание чл.270, ал.3 ГПК производството по чл.74, ал.1 ТЗ следва да бъде прекратено. По изложените съображения настоящият състав:

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №1261/05.06.2017г., постановено по в.т.д. №3217/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в. и решение №197/25.01.2016г. по т.д.№5796/2014г. на СГС, ТК, VІ-7 с-в.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С. П. П. иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на „Жоси” ООД от 14.08.2014г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Определение №50 от 9.4.2009 по ч.пр. дело №200/200 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50София,  09 април 2009 година             Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и девета

Прочети »
Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
aabed