Решение №31 от 43930 по тър. дело №355/355 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. София, 09.04.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Н. т.д. №355 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по касационна жалба на И. К. К. срещу решение №2623 от 12.11.2018г. по в.т.д.№3069/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 29.03.2018г. по гр.д.№5793/2017г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, в частта, с която е отхвърлен изцяло искът с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ вр.чл.52 ЗЗД, предявен от И. К. К. срещу„ЗД Евроинс“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 160 000 лв., причинени от ПТП, настъпило на 10.04.2015г. в [населено място], като неоснователен
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът не се е съобразил със законовата презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗД и е разместил тежестта на доказване в процеса. Поддържа, че ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че водачът на лекия автомобил С. К. не е могъл да предотврати настъпването на процесното ПТП при никакви обстоятелства, дори и при най – стриктно спазване на всички предписания на правилата за движение по пътищата, поради което не е действал виновно. Прави оплакване, че е обсъждано само неговото поведение, като поведението на водача на л.а. „Ситроен“ и възможността му да предотврати ПТП изобщо не е била обсъждана. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че въззивният съд е изследвал и анализирал всички правнозначими факти и е достигнал до обоснования извод, че с проведеното от него доказване, ответникът е оборил законоустановената презумпция за вина на застрахования при него водач. Счита за неоснователно твърдението, че съдът не е анализирал поведението на водача на л.а. „Ситроен“. Поддържа, че водачът на лекия автомобил нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че движещият се пред него велосипедист внезапно и без да даде сигнал, в нарушение на чл.28 ал.1 от ЗДвП ще предприеме завой наляво. Твърди, че по делото липсват доказателства относно твърдените от ищеца нарушения на чл.25 ал.3, чл.45 и чл.20 ал.2 от ЗДвП. Счита, че след като установеният от доказателствата механизъм на ПТП изключва възможността водачът на л.а. „Ситроен“ да е допуснал тези нарушения, излагането на изрични мотиви за това от въззивния съд е било безпредметно. Твърди, че правилно въззивният съд е приел, че водачът на автомобила е действал изцяло правомерно – движел се е с по – ниска от позволената скорост, подал е сигнализация за започнала маневра изпреварване, както и е предприел аварийно спиране в момента на удара. Изтъква, че съдът не е изложил съображения, че ищецът следва да докаже виновно поведение на водача на автомобила, а е приел, че ответникът е оборил презумпцията за вина на водача чрез установяване на факта, че противоправното поведение на ищеца е станало причина за настъпването на инцидента.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките, визирани във фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: виновно противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил, причинна връзка между това деяние и причинените вреди. Изложил е съображения, че пострадалият И. К. К. не просто е допринесъл за вредоносния резултат, а сам го е предизвикал, доколкото при негово поведение, съобразено с изискванията на закона, удар не би настъпил.
С определение №523 от 20.11.2019г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос “Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти и в частност показанията на причинителя на увреждането при предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ и приетите по делото експертизи?
По процесуално правния въпрос:
По поставения въпрос е налице съдебна практика, обективирана в решение №183 от 30.06.2017г. по гр.д.№4028/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №800/22.03.2011г. по гр.д.№776/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о. В първото от тях се приема, че съдът следва да извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които носят информация относно механизма на увреждането. По същия начин съдът следва да преценява и показанията на свидетел, който е присъствал при настъпването на увреждането, като обсъди изложеното от него и го съпостави с всички останали относими обстоятелства, установени с другите доказателства по делото, и най-вече – с показанията на други свидетели-очевидци, ако по делото има разпитани такива. При тази преценка съдът следва да съобрази дали дадените от свидетеля показания съдържат или не вътрешни противоречия, и такива с останалите доказателства или кореспондират с тях. При преценката на показанията на очевидеца трябва да се отчетат всички обстоятелства, свързани с възможността му да възприеме посочените от него факти – възрастта на свидетеля, негови физиологични особености, ако има такива, свързани със зрението, слуха му и пр., психическото му състояние към момента на възприемането на фактите, дали са налице други обстоятелства от обективен или субективен характер, които са могли да способстват или да му попречат да възприеме посочените от него, релевантни за механизма на увреждането факти, включително – дали свидетелят е пряк участник в инцидента или е само страничен наблюдател, неговото конкретно местоположение и отдалеченост от местопроизшествието и пр. Отчитайки спецификата на всички такива обстоятелства при конкретния случай и изхождайки от правилата на логиката при формиране на вътрешното си убеждение, съдът следва да направи изводите си, дали, доколко и кои от релевантните факти (всички или само част тях) от механизма на настъпването на увреждането свидетелят е възприел непосредствено със сетивата си или прави логически съждения за настъпването им предвид впечатленията му от други възприети от него обстоятелства. В решение №800/22.03.2011г. по гр.д.№776/2009г. съставът на ВКС, ГК, ІV г.о., е посочил, че когато правноревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По същество на касационната жалба:
Върховният касационен съд намира, че е налице въведеното касационно основание по чл.281, т.3, пр.2 от ГПК с оглед на възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване.
Въз основа на събраните доказателства съдебният състав на САС е установил, че 10.04.2015г. около 15,00 часа, в [населено място], [улица], в посока от центъра към „Ш. мост“, се е движил л.а. „Ситроен Ксара Пикоса 2,0 Ц“, с peг. [рег.номер на МПС] , управляван от застрахования при ответното дружество водач С. А. К., със скорост около 25 – 30 км/ч. Установено е, че [улица]е еднопосочна с широчина на платното за движение 8,1 м. с две пътни ленти по 4,0 метра. Пред него в същата посока се е движил велосипед „SPRINT COUGAR“ , управляван от ищеца И. К. К.. Когато велосипедът е приближавал кръстовището с напречната „Арда“, намираща се вляво, преди и след кръстовището е имало паркирани автомобили, затова велосипедистът се е движил на около 2,50 -2,75 метра вляво от десния край на платното за движение. Водачът на л.а. „Ситроен“ е предприел изпреварване на велосипеда, като е ускорил до около 40 км/ч и престроил автомобила в лявата лента за движение. Велосипедистът, достигайки кръстовището с [улица], е предприел маневра ляв завой и когато е навлязъл в лявата пътна лента е застигнат от автомобила, който първо е ударил с предната дясна част на предната си броня предното колело в лявата част на предната вилка, а лявата ръкохватка на кормилото се е протрила в дясната част на предния капак. При този удар велосипедът е бил диагонално насочен наляво и е отблъснат напред и надясно, като се е спрял в дясната лента, легнал на лявата си страна. Велосипедистът се е наклонил назад и наляво и е бил ударен от дясното външно огледало и е отхвърлен напред по посока на движението на автомобила, като е паднал в лявата лента. Водачът на л.а. „Ситроен“ е възприел маневрата на велосипедиста и е реагирал, когато автомобилът е бил на около 13 метра преди мястото на удара и автомобилът е започнал да спира 3 метра след мястото на удара и е спрял на 12 метра след мястото на удара, на 40 -50 см вдясно от левия бордюр. Кредитирайки изводите на тройната АТЕ, съдът е приел, че велосипедистът е предприел маневра ляв завой в опасна близост до застигащия го автомобил и движейки се по средата на пътното платно, поради паркирани автомобили вдясно и в тази връзка именно той създава опасната ситуация, а действията му се намират в пряка причинна връзка с настъпване на произшествието. Посочил е, че се касае за велосипед, на който е бил монтиран двигател с вътрешно горене, като не е установено категорично дали по време на ПТП велосипедът е бил с включен двигател, в която хипотеза ударът е бил непредотвратим за л.а.
При анализа на събраните по делото доказателства въззивният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитания като свидетел С. А. К., водач на лекия автомобил, без да съобрази, че заинтересоваността на свидетеля може да се отрази на възприятията му за обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП и неговата оценка за тях. Съдът не е отчел също, че част от твърденията на свидетеля се опровергават от заключенията на вещите лица: твърдението на свидетеля, че двете МПС са се движили успоредно и едва когато са в края на кръстовището велосипедистът внезапно е завил наляво и се е ударил в дясната врата на автомобила, се опровергава от данните от заключението, че водачът на л.а. „Ситроен“ е възприел маневрата на велосипедиста и е реагирал, когато автомобилът е бил на около 13 метра преди мястото на удара, както и от констатациите на вещите лица за удар с предната дясна част на предната броня на автомобила. Следователно в момента, в който е предприел маневра завой наляво велосипедистът се е намирал пред лекия автомобил, а не до него в зоната на кръстовището. В този смисъл са и констатациите на повторната автотехническа експертиза.
За да достигне до необоснования извод, че пострадалият не просто е допринесъл за вредоносния резултат, а сам го е предизвикал, съдът също така не е съобразил разпоредбата на чл.25 от ЗДвП / в приложимата редакция ДВ бр.20 от 1999г./, която регламентира поведението на водачите на МПС при осъществяване на маневра изпреварване. Същата предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая предприемайки маневра изпреварване в непосредствена близост до кръстовище и ускорявайки скоростта до 40 км./ч., без да съобрази движението на намиращия се пред него велосипедист, водачът на автомобила е нарушил разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП. Именно несъобразяването на подходящата скорост на движение в близост до кръстовището, в нарушение и на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, не е позволило на водача да спре, с оглед установената от заключението на тройната експертиза безопасна скорост на автомобила от 35,64 км./ч., при която ударът е бил предотвратим дори и при максимално възможна скорост на велосипедиста.
С оглед изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Установените по делото предпоставки по чл.45 от ЗЗД по отношение на причинилия пътно-транспортното произшествие водач /виновно и противоправно деяние, изразяващо се в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.25 ал.1 от ЗДвП, довело до вредоносен за ищеца резултат – физически травми, предизвикващи болки и страдания/, от една страна, и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ”Гражданска отговорност” между водача и ответния застраховател, от друга страна, обосновават ангажиране отговорността на последния за заплащане на застрахователно обезщетение.
Съобразявайки вида и обема на получените от ищеца травматични увреждания: тежка открита и проникваща черепномозъчна травма, съдържаща следните травматични увреждания: мозъчна контузия с множество контузионно – кръвоизливни огнища на мозъчното вещество двустранно челно и вляво слепоочно; травматичен субдурален хематом /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/ вдясно до 5 мм. /пеленовиден/; общомозъчен оток; общ кръвоизлив под меките мозъчни обвивки ; фрактура на черепната основа в областта на предна и средна черепна ямка с ангажиране на пирамидалните части на слепоочните кости двустранно; травматична увреда на левия лицев нерв средна към тежка степен и неврогенна атрофия на лицевите мускули вляво; увреждане на лявото око поради паралитично незатваряне на клепачите – язва и обширни ерозии на роговицата; навлизане на атмосферен въздух във вътречерепното пространство /пневмоцефалия/; изтичане на кръв от левия слухов проход; нарушен слух за лявото ухо; травматична увреда на обонятелния анализатор; фрактура на носните кости; както и данните от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, че в резултат на получените травмени увреждания ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за срок от 2-3 месеца, значителни до 6 месеца и продължаващи в по-лека степен до момента и все още не е възстановен от получените травмени увреждания, като към момента е с 50 % трайно намалена работоспособност за срок от две години, настоящият състав приема, че към датата на настъпване на процесното пътно – транспортно произшествие – 10.04.2015г., справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение е в размер на сумата 120 000 лв. При определяне на този размер съдът отчита и възрастта на пострадалия към момента на произшествието – 38 години, получените трайни усложнения – увредата на лицевия нерв, увредата на лявото око, нарушения слух на лявото ухо, забавени движения и говор, често главоболие през нощта, намалени по скорост активни движения за 4-те крайника, които и занапред ще бъдат източник на страдания за ищеца, както и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /§27, ал.2 от ПЗР на КЗ /отм./, съставляващи отражение на обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Обезщетението следва да бъде намалено, тъй като от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че самият ищец е допринесъл в значителна степен за настъпването на произшествието. Приносът му се изразява в това, че в нарушение на чл.25 и чл.26 от ЗДвП, без да се съобрази с местоположението и скоростта на движение на л. а. „Ситроен“, за което е имал техническа възможност, и без подаде сигнал, е предприел внезапно ляв завой в опасна близост на застигащия го автомобил, движещ се в съседната лента. При съпоставяне на поведението и действията на ищеца и водача на лекия автомобил и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият съдебен състав счита, че конкретният принос за причиняване на процесното ПТП на всеки един от посочените участници е 50%.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че при приетото съотношение на принос на ищеца за настъпване на процесното ПТП и определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер 120 000 лв., обезщетението следва да бъде намалено с размера на приетия принос на ищеца, т. е. с 50%. Следователно ответникът трябва да заплати на касатора – ищец по иска обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП в размер 60 000 лв. на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. Върху обезщетението се дължи законната лихва, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие – 10.04.2015г.
По изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният от ищеца И. К. К. иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ е отхвърлен за сумата от 60 000 лева, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на „ЗД Евроинс“ АД на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в първоинстанционното производство за разликата над сумата 550 лева, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на „ЗД Евроинс“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски за въззивното производство за разликата над сумата от 175 лева. Вместо това ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца И. К. К. на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ сума в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 10.04.2015г., заедно със законната лихва, считано от 10.04.2015г. до окончателното изплащане. В останалата допусната до касационно обжалване част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касатора – ищец И. К. К. адвокат М. Г., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за първата, въззивната и касационната инстанция, в размер общо на 5895 лева съразмерно с уважената част от иска.
На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 150 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи държавната такса в размер на 4800 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №2623 от 12.11.2018г. по в.т.д.№3069/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 29.03.2018г. по гр.д.№5793/2017г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. К. К. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ вр.чл.52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 10.04.2015г., за сумата от 60 000 лева, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в първоинстанционното производство за разликата над сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева /, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски за въззивното производство за разликата над сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ на И. К. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 10.04.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2015г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на адвокат М. Г. И., САК, с адрес [населено място], [улица], сумата 5895 лева /пет хиляди осемстотин деветдесет и пет лева/ – адвокатско възнаграждение за трите инстанции, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА И. К. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], основание чл.78 ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лева / сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 4800 лева /четири хиляди и осемстотин лева/ – държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2623 от 12.11.2018г. по в.т.д.№3069/2018г. на Софийски апелативен съд, в останалата допусната до касационно обжалване част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар