4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 25.05.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1919 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. К.-С. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 25.11.2014г. по в.гр.д.№293/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато извършването на делба между Н. Г. И., М. Г. К., Е. Е. П., П. Е. П., Т. К. К.-С., Ц. К. К. с права по 1/8 ид.част за всеки един от тях и В. Ц. Ц. с права върху ? ид.част от съсобствените имоти.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС/ по материално правна въпрос задължителен елемент ли е от института на придобивната давност демонстрирането на своенето от владелеца-несобственик пред невладеещия собственик във всички случаи, дори и когато това е невъзможно; длъжен ли е владелецът-несобственик, освен действията по самото владение /осъществяването на фактическа власт и своенето на имота пред трети лица/ задължително да демонстрира владението и своенето пред съсобственика, който не проявява интерес към наследството си, респективно собствеността си; без да е имало съвладение между владеещия несобственик и невладеещия собственик и без да е оспорено владението на несобственика от собственика, може ли презумпцията на чл.69 ЗС да се счита оборена в отношенията между сънаследници, включително и когато тя не е оспорена в процеса от страна на невладеещия собственик; намира ли приложение презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията на съсобственици, заместили по закон своите наследодатели, между които наследодатели съсобствеността е възникнала от едно общо наследство.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Т. К. К.-С. е предявила иск за делба на земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], област М., останали в наследство от Ц. К. Ц. с твърдението, че припадащите се на дъщерята на общия наследодател В. Ц. Ц. права са придобити по давност от останалите сънаследници.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение е прието, че процесните недвижими имоти са съсобствени между всички наследници на Ц. К. Ц., включително и В. Ц. Ц., като възражението за придобиване по давност на припадащата й се част от правото на собственост е прието за неоснователно.
Прието е за безспорно и установено от доказателствата по делото, че страните са наследници на Ц. К. Ц., починал на 10.07.1971г. и съпругата му Е. П. Ц., починала на 08.12.1987г. като техни преки наследници са съделителката В. Ц. Ц., М. Ц. П. /починала на 22.05.2007г. и наследена от страните по делото Н. Г. И. и М. Г. К.-нейни дъщери/, Н. Ц. К. /починала на 20.09.2002г. и наследена по заместване от страните по делото Е. Е. П. и П. Е. П., деца на починалия преди нея неин син Е. Е. П./ и К. Ц. К. /починал на 15.07.1977г. и наследен от Е. Д. К.-преживяла съпруга, починала на 01.05.2003г. и страните по делото Т. К. К.-С. и Ц. К. К.-деца/.
Прието е, че правото на собственост върху процесните имоти е възстановено на наследниците на Ц. К. Ц. с решение №01Я/04.02.2000г. на ПК в [населено място], съставляващо надлежен титул за собственост, като имотите са съсобствени между страните по наследство от Ц. К. Ц. и реституция по ЗСПЗЗ при наследствени права съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН.
Изложени са съображения, че по давност може да се придобие право на собственост, когато е налице явно, необезпокоявано и непрекъснато владение повече от 10 години и демонстриране на своене и противопоставяне на това намерение на останалите сънаследници, а за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност идеални части е необходимо позоваващите се на това лица да докажат, че са предприели действия, които отричат правата на наследника /в случая на В. Ц. Ц.. Прието е за установено, че същата няма адресна регистрация и не живее на територията на [населено място], а след справка в Регистъра на населението от 01.01.1966г. не е открита в домакинството на своите родители, не живее в България, а някъде в Австралия или А., избягала е от страната преди 9-ти септември, не е идвала в страната след възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Прието е, че земеделските земи са внесени в кооперация, за тях има сключени договори за аренда и преарендоване. Прието е, че тези действия не съставляват владелчески такива върху наследствените части на В. Ц. Ц. нито поведение, отричащо правата й върху тези части, както и че неупражняването от страна на един наследник на постоянно, непрекъснато владение само по себе си не е основание за придобиване на имота му от друг. Изложени са съображения, че не е установено В. Ц. Ц. да е чужд гражданин, както и че не е загубила правото да наследява и правото на собственост върху наследените по закон земеделски земи, по отношение на които не е проведена процедура по чл.3б, ал.3 ЗСПЗЗ. Прието е, че действията по отдаване на земите под аренда и получаването на рента са такива във връзка с управление на общото имущество и извършването им от един или от част от наследниците не води до отричане правата на останалите наследници върху имотите. И след като правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ общо на всички наследници на Ц. К. Ц., е прието, че решението на ПК в [населено място] легитимира всички съделители като съсобственици на процесните имоти, включително и Върба Ц. Ц..
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос, формулиран с оглед спецификата на настоящия казус и в съответствие с указанията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, както следва : задължителен елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност демонстрирането на промяната в намерението, с което един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху частите на останалите от съсобствената вещ когато това е обективно невъзможно . Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване кога е налице обективна невъзможност за манифестиране на промяна в намерението и осъществяване на действия, отблъскващи владението на останалите съсобственици по смисъла на разясненията, дадени в мотивите към ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2012г.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 25.11.2014г. по в.гр.д.№293/2014г. по описа на Окръжен съд-Монтана.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване.
Председател:
Членове: