Решение №315 от 39996 по нак. дело №305/305 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

 
     Р Е Ш Е Н И Е  
№  315
 
София, 02 юли  2009 г
 
 
В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и втори юни двехиляди и девета  година в състав:
 
 
                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
                          ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
                                               Биляна Чочева
 
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 305/2009 год.
Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. М. В. против въззивно решение № 100 от 1.04.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 63/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Жалбата касае частта от въззивното решение, с която след извършеното групирането на наказанията е приложена разпоредбата на чл. 24 НК. Излагат се съображения, че в тази част съдебният акт е явно несправедлив, като не е отчетен факта на смекчаване на наказателното му положение от въззивната инстанция с оправдаването му по една от формите на опасния рецидив. Поради липса на основания за увеличаване на общо определоното за изтърпяване наказание, по същество се иска в тази част въззивното решение да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.
Гражданската ищца и частна обвинителка моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и след като провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 11 от 24.11.2008 год. постановена по НОХ дело № 2126/2008 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия А. М. В. за виновен в това, за времето от 22.30 часа на 4.04.2008 год. до 00.30 часа на 05.04.2008 год. в гр. С. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст – П. С. И. на 22 години, като употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл. 150 пр.1 и 2 и чл. 55 ал.1т.2 б.”б” НК, във вр. с чл. 373 ал.2 НПК го е осъдил на наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по две години и шест месеца и включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок от две години; в това, че за същото време и място, в условията на опасен рецидив се съвкупил с П. С. И. – лишена от възможност за самоотбрана и без нейно съгласие, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152 ал.3 т.5 във вр. с чл. 152 ал.1 т. 1 и 2, чл. 29 б.”а” и “б” и чл. 55 ал.1т.1 във вр. с чл. 373 ал.3 НПК го е осъдил на две години и единадесет месеца лишаване от свобода и в това, че по същото време и място, в условията на опасен рецидив отнел от владението на П. С. И. мобилен телефон “Нокия 2610” на стойност 90лв, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 във вр. с чл. 198 ал.1 пр.1 и 2, във вр. с чл. 29 б.”а” и “б” и чл. 55 ал.1т.1 във вр. с чл. 373 ал.2 НК го е осъдил на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличил с две години и му е определил първоначален строг режим на изтърпяване.
С присъдата съдът се е произнесъл по предявения от пострадалата граждански иск.
С въззивно решение № 100 от 1.04.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 63/2009 год. Софийският апелативен съд е изменил присъдата в частта по осъждането на подсъдимия за престъпленията по чл. 252 ал.3 т.5 и чл. 199 ал.1 т.4 НК, като е приел, че не са извършени при квалифициращото обстоятелство по чл. 29 ал.1 б.”б” НК и го е оправдал по това обвинение, а я е потвърдил в останалата обжалвана част.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК се мотивира с формалното изпълнение на задълженията на съдилищата във връзка с правомощията им при групиране на наказанията. В този смисъл е единственото конкретно съображение в жалбата, че първоинстанционният съд без основание е увеличил определеното за изтърпяване по реда на чл. 23 НК наказание, а въззивната инстанция не е констатирала и отстранила нарушението, независимо, че по същество е смекчила наказателното му положение, като е приела, че опасният рецидив е само по чл. 29 ал.1 б.”а” НК. Оплакването не намира опора в данните по делото и е неоснователно.
Производството пред въззивната инстанция е обазувано по жалба на подсъдимия, като в наказателната част са поддържани доводи за явна несправедливост на наказанията, наложени за отделните престъпления и липса на основание за увеличаване общо определеното за изтърпяване наказание. По същество оплакването е мотивирано с процедурата за разглеждане на делото, по която са наложени наказанията за престъпленията, включени в съвкупността. В този смисъл е поддържания довод, че за престъпленията по чл. 152 ал.3 т.5 и чл. 199 ал.1 т.4 НК без основание са му наложени наказания в максимално допустимите от закона размери.
В съответствие с правомощията си съдебният състав изцяло е проверил правилността на присъдата, констатирал е, че дейността на първоинстанционният съд при решаването на въпроса по чл. 301 ал.1 т.3 НПК е съобразена с изискванията на закона, като е мотивирано решението за определяне обема на наказателната принуда за всяко едно от престъпленията и е аргументирана необходимостта от увеличаване на общо определеното за изтърпяване наказание, а увеличението по размер е съобразено с изискванията на чл. 24 НК. Не е констатирал наличието на основание за уважаване доводите на подсъдимия против справедливостта на наказанието. В мотивите на въззивното решение им е отговорил и е изложил убедителни съображения, поради които ги е отхвърлил.
Независимо, че е само една правна възможност, във всички случаи когато групира наказанията при множество престъпления, съдът има задължение да прецени дали са налице основания за увеличаване на общо определеното по реда на чл. 23 НК наказание. Във всички случаи когато контатира, че не е достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 24 НК и да го увеличи в очертаните от тази норма граници.
В случая данните по делото за личността на дееца и тежестта на престъпленията подкрепят направения извод, че следва да бъде изолиран за по-продължителен период от време от обществото за да може в достатъчна степен да му се окаже поправително и превъзпитателно въздействие.беждението на съдилищата за увеличаването му е мотивирано въз основа на обективна преценка на обстоятелствата, от значение за определяне на размера му. Изложените съображения не са произволни, защото са направени при всестранна, пълна и точна преценка на обстоятелствата от значение за решаване на въпроса за достатъчността на наказанието.
В условията на съвкупност подсъдимият е извършил три отделни престъпления, които са тежки по смисъла на чл. 93 НК. Степента на конкретно извършените деяния също е завишена, защото са упражнени двете форми на принуда със значителен интензитет. Степента на личната му обществена опасност е висока с оглед начина на живот, който води, липсата на трудови навици, осигуряването на средства за съществуване само по престъпен начин. Наказателното му положение е смекчено с налагане на наказанията под предвидените за престъпленията минимуми не защото такава е тежестта на обстоятелствата по чл. 54 НК, а поради избрания процесуален ред за разглеждане на делото. Той обаче не е пречка за увеличаване на определеното за изтърпяване по реда на чл. 23 НК общо наказание и то не защото най-тежкото наказание по същество поглъща по-леките и създава чувството за ненаказуемост на дееца, а защото не може да изпълни целите по чл. 36 НК. По делото е направена точна преценка, че определеното за изтърпяване общо наказание от четири години и единадесет месеца, наложено по съвкупност за трите престъпления не е достатъчно да му се въздейства в необходимата степен възпиращо и поправително. Този извод се налага и поради факта, че деянията е извършил непосредствено след ефективното изтърпяване на наказание от три години лишаване от свобода за същите по вид престъпления. Очевидно това наказание не се е оказало достатъчно за съобразяване на поведението му с изискванията на законите в страната.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не е допуснато поддържаното от подсъдимия нарушение, като не са налице и други основания за отмяна или изменяване, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретно оплакване и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
 
 
 
 
Р Е Ш И:
 
Оставя в сила въззивно решение № 100 от 1.04.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 63/2009 год. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
 
П Р ЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар