6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 321
гр. София, 31 октомври 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при секретар ..……………. КРИСТИНА ПАВЛОВА .…………… и с участието на прокурор ………….… ПЕТЯ МАРИНОВА …………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 968/2014 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения Л. О. П. за възобновяване на НОХД № 691/2013 г. по описа на Великотърновския районен съд, отмяна на постановената по него присъда № 76 от 12.07.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебната фаза.
В саморъчната молба на осъденото лице са изложени доводи, че атакуваната присъда неправилно е била постановена в негово отсъствие. Развити са и съображения за допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила и невярно установяване на действителната фактическа обстановка на инкриминираните деяния.
В съдебно заседание на ВКС осъденият Л. П. и неговият служебно назначен защитник адв. М. И. поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения.
Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно. Осъденият бил редовно призован за съдебните заседания, като с неявяването си сам се поставил в невъзможност да участва лично в процеса, поради което делото правилно било разгледано при условията на чл. 269 от НПК.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
С присъда № 76 от 12.07.2013 г. по НОХД № 691/2013 г. РС – гр.Велико Търново е признал подсъдимия Л. О. П. за виновен в това, че през периода 01.09.2012 г. – 30.11.2012 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, сам и след предварителен сговор с подсъдимия Й. К. В., в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство, отнел от владението на К. Д. Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои собствените му движими вещи (1 бр. електромотор и 1 бр. катализатор за лек автомобил „Р. Л.”) на обща стойност 367.50 лева, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия Л. О. П. по НОХД № 1017/2012 г. по описа на Великотърновския районен съд наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Присъдата на ВтРС не е била предмет на въззивна проверка, като е влязла в сила на 28.07.2013 г. Съгласно писмо на РП – гр.Велико Търново (вх. № на ВтРС 20148/11.10.2013 г.), приложено на л. 80 от НОХД № 691/2013 г., цитираната присъда е била приведена в изпълнение с начало на изтърпяване на наложеното наказание – считано от 25.09.2013 г. Молбата на осъдения П. вх. № на ВКС 595/20.03.2014 г. за ревизия на наказателното дело по реда на възобновяването е подадена на 18.03.2014 г. (видно от пощенското клеймо на приложения плик). При тези данни ВКС намери, че искането на молителя е допустимо на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, по реда на която процедура е и образувано настоящото производство, тъй като молбата е постъпила в шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда. Поради липсата на друга информация относно времето на узнаване на обстоятелствата за влезлия в сила съдебен акт на ВтРС по НОХД № 691/2013 г. от страна на осъдения, ВКС прие за начало на визирания от чл. 423, ал. 1 от НПК период момента на задържането му за изпълнение на влязлата в сила присъда – 25.09.2013 г.
Залегналите в искането на осъдения П. доводи, аргументиращи наличието на основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, не могат да бъдат разгледани от настоящата инстанция, тъй като са релевирани извън законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок.
Основаното на чл. 423, ал. 1 от НПК искане на осъдения Л. П. за възобновяване на наказателното дело по същество е основателно.
От материалите по делото без съмнение се установява, че воденото срещу молителя досъдебно производство № 12/2013 г. по описа на РУП – гр.Полски Тръмбеш за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е протекло с негово участие. В постановленията за привличането му в качеството на обвиняем от 16.01.2013 г. (л. 12 от досъдебното производство) и 06.03.2013 г. (л. 7 от досъдебното производство), както и в преобладаващата част от останалите, приложени по досъдебното производство, документи – напр. декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 67), писмо от ст. разследващ полицай А. изх. № ЗМ-12/22.01.2013 г. (л. 88), заповед за задържане на лице (л. 102), протокол за личен обиск от 15.07.2013 г. (л. 103) и др., фигурира посочен постоянен адрес на осъдения в [населено място], [улица]. В протокола за разпит на обвиняемия П. от 12.03.2013 г. (л. 10 от досъдебното производство) е изрично отразен и актуален адрес за призоваването му – [населено място], ул. „25-та” № 21, който е отбелязан и в приложението към заключителното мнение на разследващия орган (л. 119 от досъдебното производство). Същите два адреса на осъдения са били посочени и в списъка на лицата за призоваване към внесения обвинителния акт, въз основа на който е било образувано първоинстанционното съдебно производство по НОХД № 691/2013 г. по описа на ВтРС.
С разпореждане на съдия-докладчик от 23.04.2013 г. образуваното НОХД № 691/2013 г. по описа на ВтРС е било насрочено за съдебно заседание на 17.06.2013 г. от 13:30 ч. Призовката за съдебното заседание (л. 16 от съдебното дело), придружена с препис от обвинителния акт и съобщението по чл. 254, ал. 4 от НПК, са били изпратени на подсъдимия Л. П. на адрес, различен от известните по делото – [населено място], [улица]. Върху върнатия по делото отрязък от призовката е отразено, че е била получена, ведно с книжата, от В. Б. А., майка на подсъдимия.
В насроченото за 17.06.2013 г. съдебно заседание подсъдимият Л. П. не се явил. Съдът приел, че същият е редовно призован чрез своята майка, и отсъствието му не се дължи на уважителни причини, поради което изменил взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка” в по-тежка такава – „задържане под стража”.
Делото било отложено за 12.07.2013 г. от 13:30 ч., за която дата подсъдимият П. пак бил призован от адреса в [населено място], [улица], като призовката отново била връчена на майка му В. А. (л. 45 от НОХД № 691/2013 г. по описа на ВтРС). Тъй като подсъдимият не се явил и в това съдебно заседание, съдът на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК разгледал делото в негово отсъствие. С оглед обстоятелството, че призовката била връчена не лично на подсъдимия, а на майка му, съдът приел, че той не е намерен и не пребивава на известния по делото адрес (протокол от съдебно заседание на 12.07.2013 г., гърба на л. 57 от съдебното дело). В същото съдебно заседание първоинстанционното производство приключило, като подсъдимият Л. П. бил осъден на шест месеца лишаване от свобода за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и на основание чл. 68, ал. 1 от НК било активирано наложеното му по НОХД № 1017/2012 г. по описа на ВтРС наказание една година и четири месеца лишаване свобода.
Изложените по-горе фактически обстоятелства във връзка с процесуалното развитие на делото обуславят извод за необходимост от възобновяване на първоинстанционното съдебно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В разглеждания казус липсват основания да се приеме наличието на посочените хипотези на недобросъвестно поведение на осъдения П., тъй като въпросът за даване ход и разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия е бил неправилно разрешен.
За да приеме, че са били налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, първоинстанционният съд се е позовал единствено на факта, че призовките на подсъдимия П. за двете съдебни заседания са били връчени на майка му, което означавало, че той не е бил намерен на посочения от него адрес. Съдът обаче е оставил без внимание обстоятелството, че адресът, от който е бил призоваван осъденият – [населено място], [улица], е различен от известните по делото и посочени от него в хода на досъдебното производство – [населено място], [улица] [населено място], ул. „25-та” № 21. В материалите по делото, при това, липсва каквато и да е информация за обвързаността на осъдения П. с адреса в [населено място], [улица], като е неясно защо е бил призоваван именно оттам. Съдът не е изследвал и връзката с този адрес на майката на подсъдимия В. Б. А., която съгласно приложените по делото отрязъци от призовките за съдебни заседания на 17.06.2013 г. и 12.07.2013 г. е приела книжата, адресирани за сина й. В. А. е била и лично призована за съдебните заседания в качеството на свидетел, но от друг адрес – в [населено място], ул. „25-та” № 23 (л. 31 и л. 52 от съдебното дело).
Изводите, че подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес или че го е напуснал, без да уведоми съответния орган, трябва да се осланят на достатъчна по обем и категоричност доказателствена основа, каквато в разглеждания казус отсъства. Освен че липсват данни осъденият П. да е бил търсен на посочените от него в хода на досъдебната фаза адреси, съдебното дело не съдържа и никаква информация за положени от съда усилия по установяване на действителното му местопребиваване. За да пристъпи към неприсъствено разглеждане на делото, съдът следва да извърши всички възможни действия за установяването, призоваването и довеждането на подсъдимия – напр. справка за актуалната му адресна регистрация, проверка дали е/не е напускал границите на страната, дали се/не се задържа в затворите в страната, издирването му чрез органите на Министерство на правосъдието, МВР и т.н. В случая не са били положени дължимите процесуални усилия за установяване на действителното местонахождение на осъдения, поради което няма как обосновано да се заключи дали той е бил реално уведомен за образуваното съдебно производство и дали неявяването му се дължи на недобросъвестно процесуално поведение.
По изложените съображения ВКС счита, че конкретната процесуална ситуация обуславя необходимост от възобновяване на първоинстанционното наказателно дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, отмяна на постановената по отношение на осъдения Л. П. осъдителна присъда № 76 от 12.07.2013 г. по НОХД № 691/2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане от стадия „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. На отмяна, съответно, подлежи и присъдата в частта, с която на основание чл. 68, ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение наложеното на П. по НОХД № 1017/2012 г. по описа на ВтРС наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, както и в частта относно дължимите от искателя разноски. Липсват основания за отмяна на присъдата по отношение на другото осъдено лице Й. К. В., който е участвал лично в наказателното производство.
С оглед основния извод за наличие на предпоставките за възобновяване на наказателното дело по отношение на осъдения П. и на основание чл. 423, ал. 4 от НПК настоящата инстанция се занима с мярката му за неотклонение, тъй като по делото са налице данни, че същият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. ВКС констатира, че в хода на досъдебното производство по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „подписка”, която в съдебно заседание на 17.06.2013 г. на основание чл. 66, ал. 1 от НПК е била изменена в по-тежка такава – „задържане под стража”. Изложените по-горе доводи във връзка с непризоваването на подсъдимия от известните по делото адреси и неизяснеността на действителните причини за неявяването му в съдебно заседание сочат на отсъствие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НПК за утежняване на първоначално взетата спрямо него мярка за процесуална принуда. От друга страна, изменението на най-тежката мярка за неотклонение се налага и поради относително краткия срок на наложеното му наказание лишаване от свобода при предходното разглеждане на делото (шест месеца), който няма как да бъде надхвърлен при новото разглеждане на делото в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен да е извършил инкриминираното му престъпление. Тези аргументи дават основание на настоящия съдебен състав да измени мярката за неотклонение на искателя П. в „подписка”.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 691/2013 г. по описа на Великотърновския районен съд, ІV състав.
ОТМЕНЯ присъда № 76 от 12.07.2013 г., постановена по НОХД № 691/2013 г. по описа на Великотърновския районен съд, в частите, касаещи подсъдимия Л. О. П., и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тези части от друг състав на същия съд от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на Л. О. П. от „задържане под стража” в „подписка”.
Настоящото решение е не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.