РЕШЕНИЕ
№ 33 от 29.07.2013 г.
В името на народа
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Даниела Цветкова
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 401 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Г. М. срещу решение № 592 от 13.12.2011 г по гр.дело № 842/2011 г на Апелативен съд П., Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 263 от 15.6.2011 г по гр.дело № 892/2010 г на Окръжен съд-Пазарджик-Търговско отделение.
С определение № 856 от 1.11.2012 г по гр.дело № 401/2012 г ВКС, Първо ГО е допуснал на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпросите : след като идеална част от определен за приватизация недвижим имот се е стопанисвала и управлявала от приватизиращо се търговско дружество, но не е описана изрично в информационния проект, изготвен за нуждите на приватизацията му и не е отразена в капитала му, следва ли въпросната идеална част да се счита за част от собствеността на дружеството, изменението на кадастралната карта има ли вещно правно действие, променящо собствеността върху определен имот, при постановяване на решението следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото съобразно изискването на чл.12 от ГПК.
Касаторът [фирма] подържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК бъде уважен.
Ответникът по касация [община]-чрез процесуалния си представител адв.Ч. Ч. подържа, че жалбата е неоснователна, а решението на въззиния съд правилно и законосъобразно поради което следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните във връзка с посочените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.1 от ГПК и чл.293 от ГПК приема за установено следното :
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че искът по чл.124 ал.1 от ГПК е неоснователен, тъй като ищцовото дружество не е установило правото си на собственост върху спорния недвижим имот, а именно че същият е бил предоставен на държавното предприятие за ползване, стопанисване и управление по надлежния ред и не е установил, че имотът е бил включен в капитала и активите на дружеството.
Предявен е иск по чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът [фирма] подържа, че е приватизирано през 1998 г еднолично държавно дружество с ограничена отговорност [фирма].При създаване на едноличното дружество с държавно имущество в капитала му са включени недвижими имоти, които са били в баланса на бившата държавна фирма.С акта на преобразуване и на основание чл.17а от ЗППДОП /отм/ тези имоти са преминали в собственост на дружеството.Подържа, че на основание осъщественото по силата на ПМС № 176/5.9.1991 г универсално правоприемство, правото на собственост върху всички активи и пасиви на бившата държавна фирма са преминали в патримониума на дружеството.Съгласно АДС № 1441 А от 17.6.1993 г е собственик на гаражна площадка с площ от 14 800 кв.м, ведно със сгради с обща застроена площ от 2 071 кв.м.В акта за държавна собственост имотът е описан като парцел V в кв.3 по плана на [населено място], при съседи : Д. „П.”, [улица]и ж.п. линия, който парцел е отреден за имот пл.№ 3881, чиято площ на място е 22 859 кв.м.През 2004 г е изработен нов кадастрален план на града, съгласно който част от горепосочения имот с пл. № 3881 е била заснета с отделен пл.№ 4818, попадащ в част от УПИ „Резервен терен” и актуван през 2006 г с АДС № 284/26.10.2006 г.Актуването е извършено без правно основание, тъй като [община] никога не е придобивала правото на собственост върху описания в исковата молба имот.Предвид изложеното моли на основание чл.124 ал.1 от ГПК за бъде признато за установено по отношение на [община], че ищецът [фирма] е собственик на имот пл.№ 4818 на [улица]в кв.232 по плана на [населено място], с площ от 4043 кв.м, при съседи : улл.”А.”, фирма [фирма], фирма [фирма] и ж.п. линия.
От фактическа страна по делото е установено, че имот пл.№ 4818 е образуван с действащия кадастрален план на [населено място], одобрен със заповед № 300-4-16/10.5.2004 г на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра-гр.София.Комисията по чл.47 от ЗКИР е разделила заснетия до този момент в плана имот пл.№ 3881 на два имота : имот пл.№ 3881 от 14 832 кв.м, записан като собственост на [фирма] [населено място] и процесния имот пл.№ 4818 от 4-43 кв.м, който е записан като частна общинска собственост.Комисията се е обосновала с обстоятелството, че със заповед № 588/12.11.2001 г на Областния управител на област П. е деактувана част от имот пл.№ 3881 за която част са отредени парцели „Т.” и „ДАТ” в кв.232, двата с площ от 14 800 кв.м..Действащият към 2004 г регулационен план в сила и понастоящем е одобрен като подробен устройствен план за [населено място] през 1980 г и предвижда обществени мероприятия в кв.232 : 1/ парцел предвиден за „Т.” в източната част на имот пл.№ 3881, застроен с производствени и административни сгради, 2/ парцел, предвиден за „ДАТ” в средната част на имот пл.№ 3881 преди образуване на имот пл.№ 4818 и 3/ парцел, предвиден за „резервен терен”, включващ западната част на имот пл.№ 3881 преди образуване на имот пл.№ 4818, а след 2004 г включващ имот пл.№ 4818 и част от имот пл.№ 3866, който не е застроен със сгради.В процесният имот се намират два броя канали, представляващи метална конструкция върху бетонови основи и утаител, границите на парцела са : от запад- парцел, предвиден за „П.”, от юг-ж.п. линия, от север- [улица], от изток-парцел, предвиден за „ДАТ”.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза в отчетните регистри за счетоводните сметки по баланса на [фирма] към 30.6.2001 г процесният недвижим имот „долен сервиз и гараж” е надлежно отразен в сметка № 203- „Сгради” и сметка № 201 „Земи” със съответните балансови стойности.
По основанието, на което е допуснато касационно обжалване-чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Представените съдебни решения, за които се подържа, че представляват противоречива практика на съдилищата нямат отношение към предмета на спора, а именно :
1/Решение № 1572 от 18.9.1962 г по гр.дело № 1023/62 на ВС, Четвърто гражданско отделение третира въпроса относно отказа на купувача от сключване на предварителния и съответно окончателен договор за продажба на недвижим имот, когато пространството на имота е с 1/10 по-голямо или по-малко, както и да иска разваляне или намаление на цената.
2/ Решение № 331 от 21.5.2009 г по гр.дело № 563/2008 г на ВКС, Второ ГО касае приложението на чл.27 от ЗЗД–грешка относно действително притежаваните от купувача права по предварителния договор за продажба на недивжим имот
3/ Решение № 101 от 16.6.2009 г по т.дело № 801/2008 г на Второ ТК на ВКС, по реда на чл.290 от ГПК, третира приложението на разпоредбата на чл.210 от ЗЗД.Същата не те отнася до приватизационните продажби, които са възникнали законодателно много след приемането на чл.210 от ЗЗД, нито се отнася до предпоставките за придобиване на основание преобразуване и приватизация, поради което приетото н съдебното решение не следва да се обсъжда.
4/ Решение № 690 от 19.4.1999 г по гр.дело № 74/99 на ВКС, П. ГО касае редовността на исковата молба по чл.108 от ЗС и задължението на ищеца да индивидуализира спорния имот по последния действащ регулационен план.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По първия въпрос „при постановяване на решението следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, съобразно изискването на чл.12 от ГПК” е налице задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., ГК, съгласно която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това.
По втория въпрос ”изменението на кадастралната карта има ли вещно-правно действие, променящо собствеността върху определен имот” също е налице задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, съгласно която административният акт за одобряване на кадастрален план или кадастрална карта няма вещноправно действие.Отразяването на даден имот в тях не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и не съставлява пречка за защитата им по съдебен ред / решение № 173 от 7.4.2010 г по гр.дело № 527/2009 г на ВКС, второ ГО/.След влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър се изработват кадастрални карти и кадастрален регистър, които съгласно чл.2 от закона имат чисто информативно значение.При това положение следва да се приеме, че отразяването на даден имот в кадастралния план или кадастралната карта няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтеросованите лица.
По третия въпрос.Отговорът му следва да бъде изведен от задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК, съгласно която фактическия състав на преобразуването при действието на чл.17а ЗППДДОП предвижа : собственост на държавата по отношение на конкретно имущество, предоставяне на това имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие и последващо преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружествот.Ако по отношение на недвижимия имот са налице предпоставките по чл.17а от ЗППДОП /отм/ същият се счита за собственост на дружеството, в това число и идеалната част от него, която не е изрично изключена с акта за приватизация.
По основателността на касационната жалба.
С оглед на горните разрешения на така поставените по делото правни въпроси обжалваното решение, с което е прието, че предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК е неоснователен е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, а вместо него бъде постановено решение по същество, с което искът бъде уважен като основателен.
Налице са елементите от фактическия състав на преобразуването при действието на чл.17а ЗППДДОП са 1/собственост на държавата по отношение на конкретно имущество ; 2/ предоставяне на дадено имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие и последващо преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружеството.Събраните по делото доказателства установяват осъществяването на фактическия състав на соченото от ищеца придобивно основание по чл.17 а ЗППДОП /отм/, поради което следва да се приеме, че дружество се легитимира като собственик.Спорният имот е бил държавна собственост, актуван като такъв с АДС № 1441 А от 17.6.1993 г.В акта е направено изрично отбелязване, че имотът е предоставен за управление и стопанисване на [фирма] [населено място].Към момента на приватизацията на дружеството, в утвърдения информационния проспект от м.март 1998 г изрично е описан процесния имот-„долен сервиз” като част от активите на предприятието, представляващ негов обслужващ терен, с канали и утаители за подържане на автопарка.
Съгласно задължителната практика по чл.290 от ГПК, предоставянето на на имота за стопанисване и управление на държавното предприятие може да бъде доказано със записвания в акта за държавна собственост. /решение № 406 от 25.11.2010 г по гр.дело № 614/2010 г на ВКС, Второ ГО, решение № 263 от 19.7.2010 г по гр.дело № 1157/2009 г на Първо ГО, решение № 340 от 15.7.2010 г № 1349/2009 г на Второ ГО, решение № 43 от 3.8.2010 г п тълг.дело № 506/2009 г на Търговска Колегия, Първо ТО./, както е сторено и в настоящия случай.Следователно налице е предоставяне на държавно имущество полза на преобразуващо се търговско дружество.При липса на доказателства за изрично изключване на идеална част от това имущество от неговата приватизация следва да се приеме, че същото е преминало в патримониума на ищеца към момента на приватизацията през 1998 г.Последващото му обособяване като самостоятелен имот през 2004 г не рефлектира върху правото на собственост на ищеца, а актуването му с акт за общинска собственост не поражда вещни права у ответника, тъй като същият не установява противопоставимо на дружеството придобивно основание, а акта за общинска собственост сам по себе си не създава права.
С оглед изхода на спора ответникът [община] следва да заплати на [фирма] на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото за трите инстанции в размер на 14 361, 36 лв, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 592 от 13.12.2011 г по гр.дело № 842/2011 г на Апелативен съд П., Гражданска колегия и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на [община], че [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. М. е собственик на имот пл.№ 4818 на [улица]в кв.232 по плана на гр.панагюрище, с площ от 4043 кв.м, при съседи : улл.”А.”, фирма [фирма], фирма [фирма] и ж.п. линия.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото за трите инстанции в размер на 14 361, 36 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.