Р Е Ш Е Н И Е
№ 330
гр. София, 06. 07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 731/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на В. Л. М.,И. К. Т. и И. А. Б. срещу въззивно решение № 551 от 29.10.2007 год.по гр.д. № 560/2007 год.на Плевенски окръжен съд,с което е отменено изцяло решение № 58 от 28.03.2007 год.по гр.д. № 869/2006 год. на Плевенски районен съд и е постановено ново по същество. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила,нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК ,с искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск ,а алтернативно връщане на делото за ново разглеждане или обезсилване на решението.
Ответниците по жалбата- И. Н. Т. и Р. А. Т. са депозирали по реда на чл.218г ГПК/отм./писмен отговор, в който поддържат становището,че жалбата е неоснователна ,а решението правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде оставено в сила. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
С обжалваното решение на въззивния съд, след като по жалба на И. Н. Т. и Р. А. Т. е било отменено първоинстанционното отхвърлително решение е постановено ново решение, с което е прието, че саморъчното завещанието направено на 26.08.1989 год.в полза на племениците И. Н. Т. и Р. А. Т. от Д. Б. М. отговаря на изискванията на чл.25 ал.1 ЗН – написано е ръкописно от завещателя ,съдържа датата на която е изготвено и е подписано от завещателя,поради което е годен като доказателство частен документ и е породил правно действие. По отношение на спорния урегулиран поземлен имот,заедно с построените в него жилищна и стопанска сграда е прието,че правата на Т. в размер на ? ид.ч. са точно определени в н.а. № 160/02 год. Останалата ? ид.ч.от спорния имот принадлежи на касатора – ответник В. М. ,към момента на откриване на наследството на Д. М. ,тъй като по време на брака им е придобита по силата на сключен алеаторен договор с Б. М. И. на съпруга й Д. М. По отношение на спорните 11 броя земеделски земи е прието,че са собственост на Т. ,тъй като част от тях имат наследствен характер от бащата Б. И. ,а част от тях са лична собственост на Д. М. Прието е,че несъмнено със завещанието е засегната запазената част на преживялата съпруга В,като наследник по закон,но липсва от нейна страна искане за редуциране на завещанието до размера на разполагаемата част. Обсъждайки събраните гласни доказателства в съвкупност с двете съдебно-медицински експертизи е прието,че не може да се направи категоричен извод към датата на изготвяне на завещанието Д. М. ,въпреки прекарания мозъчен инсулт, да е бил в състояние на пълна или частична недееспособност,само поради обстоятелството,че не е могъл да обективира с думи ясния си мисловен процес. В подкрепа на този си извод, е обсъдил и факта на даденото от негова страна пълномощно,шест месеца след завещанието, на съпругата му М. ,по силата на което е придобил ? ид.ч. от спорния имот срещу задължението да издържа и гледа баща си. Този факт не е оспорен от М. и тя черпи права от него. Въз основа на тези изводи съдът е приел,че отразената воля в завещанието е последна такава на завещателя Д. М. Прието е за неоснователно възражението на ответниците М, И. Т. и И. Б. за изтекла в тяхна полза придобивна давност,тъй като не е налице необезпокоявано владение в течение на кратката и пълна давност. За да достигне до този извод,съдът е обсъдил безспорните факти,а именно,че на 5.03.2001 год. М. се е снабдила с констативни нотариални актове по отношение на дворното място и изградените в него жилищна сграда и стопански постройки и всички спорни земеделски земи,както и факта,че с две разпоредителни сделки на 15.07.2003 год. и на 29.07.2003 год. е прехвърлила собствеността на другите двама касатори-ответници И. К. Т. и И. А. Б.. Поради различната фактическа власт осъществявана върху имотите съдът е уважил ревандикационния иск по отношение на урегулирания поземлен имот спрямо В. М. ,а по отношение на земеделските земи/без последните два/ спрямо И. Б. Отхвърлил е иска спрямо И. Т. ,тъй като въпреки разпоредителната сделка в негова полза,спорният имот и изградените в него жилищна сграда и стопански постройки се владеят от М. ,по силата на запазеното право на ползване.
Решението е валидно,процесуално допустимо и правилно.
Въведените касационни оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Завещанието е едностранна, формална лична правна сделка, с която едно лице се разпорежда с цялото или част от имуществото си в полза на друго лице след смъртта си. Съществен елемент на завещанието е неговата форма. В случая се касае за саморъчно завещание. Въззивният съд е анализирал в съвкупност всички доказателства по делото и правилно е приел за установено, че завещателното разпореждане не е нищожно, тъй като при съставянето му са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН написано е изцяло от самия завещател, съдържа означение на датата, подписано е от завещателя и подписа е положен след завещателните разпореждания,т.е.то е действително и е произвело своето правно действие. Датата е необходим елемент за действителност на саморъчното завещание и има значение, за да се определи дали завещанието е извършено по време, когато завещателят е имал дееспособност да прави завещателни разпореждания. Твърдението на жалбоподателката М. , че завещанието не е породило правните си последици,тъй като тя и съпругът й са били въведени в заблуда от И. Т. ,че ще ги гледа, не следва да бъде обсъждано, тъй като се прави за първи път в касационната жалба. Правилно въззивният съд е приел , че завещанието не е унищожаемо съгласно чл. 43 ал. 1, б. „а“ ЗН,тъй като състоянието на завещателя не е било такова с разстройство на съзнанието, водещо до неразумност и невъзможност да се разбират и ръководят постъпките по времеизвършването на завещанието. По аргумент за противното от чл.13 ЗН следва, че не могат да се разпореждат със своето имущество за след смъртта си чрез завещание неспособните да действат разумно. Неспособни да действат разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради друга причина са в състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без значение. Важното е да е съществувало по времеизвършването на завещанието. Действително завещателят е прекарал мозъчен инсулт и е бил в невъзможност единствено да изразява с думи това,което мисли,поради пареза, но тя не е повлияла на способността му да разбира извършваните от него действия и да ръководи постъпките си. Затова и крайният извод на съда за способност на Д. М. да завещава е законосъобразен и обоснован.
Неоснователен е доводът,че земеделските земи не се обхващат от завещателното разпореждане съгласно чл.90а ЗН,тъй като от момента на влизане в сила на решението на КС- 16.03.1996 год.за обезсилване на противоконституционния закон-чл.90а ЗН,тази разпоредба не се прилага към онези спорове,които съществуват,но не са заявени пред съд или ще възникнат в бъдеще. В настоящия случай производството е образувано на 27.03.2006 год.и следва да бъде подчинено на общото правило в полза на наследяващия. Наследството е открито след възстановяването на собствеността. Реституцията е настъпила в патримониума на собственика, от който имуществото е отнето. Съставеното общо завещателно разпореждане, макар и след одържавяването на имуществото, е извън приложното поле на разпоредбата. Завещателят е назначил за свой универсален наследник И. Н. Т. и Р. А. Т. и не е променил волята си във връзка с това назначение след 1989 година. По този начин е потвърдил общото действие на завещателното правоприемство като съвкупност от всички права и задължения към момента на смъртта. Завещателят е пожелал ползуващото се лице да придобие цялото имущество след смъртта му, настъпила на 02.10.1997 г. Извършеното разпореждане обхваща и реституираните имоти, а надлежно обективираната воля трябва да се зачете съобразно общите принципи на наследственото ни право./ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС/
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на ответниците се следват направените разноски в размер на 400 лв.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК/отм./,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 551 от 29.10.2007 год.по гр.д. № 560/2007 год.на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Л. М.,И. К. Т. и И. А. Б. да заплатят на И. Н. Т. и Р. А. Т. разноски в размер на 400 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: