`
Р Е Ш Е Н И Е
№ 330
гр.София, 16 юни 2010 г.
В името на народа
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ:Фиданка Пенева
Севдалин Мавров
с участието на прокурора Руско Карагогов
и при секретаря Иванка Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 225/2010 година.
Производството е образувано по искането на осъдения Г. Х. В., изготвено от адв. К, за възобновяване на решение № 150 от 21.12.2009 год. по внохд № 540/09 год.на Сливенски окръжен съд и отмяна потвърдената с него присъда № 496 постановена по нохд № 2047/08 год. на Сливенски районен съд, с преквалифициране на деянието по чл.133 НК и прекратяване на производството поради амнистия.
В искането се оспорват приетите за достоверни от съдилищата по същество гласни доказателства и се твърди, че обективно удара е бил насочен към причиняване на лека телесна повреда, а към по-тежкия резултат е действал непредпазливо. Прави се искане за преквалификация на деянието по чл.133 НК и наказателното производство се прекрати поради изтекла абсолютна давност. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата.
Повереникът на гражданския ищец В. Т. намира искането за неоснователно. Двата съдебни акта кореспондират със събраните по делото доказателства и по безспорен начин е доказано авторството на деянието. Претендира и за присъждане на разноски пред тази инстанция.
Прокурорът също счита искането за неоснователно тъй като е установено, че деянието е извършено при евентуален умисъл.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 496 от 29.06.2009 год. по нохд № 2047/08 год., Сливенски районен съд е признал подсъдимия Г. Х. В. за виновен в това, че на 02.01.2008 год. на път ІІ-66, причинил умишлено средна телесна повреда на В. Д. Т. и на основание чл.129 ал.2, вр. с ал.1 и чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от четири години. Осъден е да заплати на В. Т. сумата от 12 000.00 лв. за причинен му неимуществени вреди, със законните последици, като до предявения размер гражданският иск е отхвърлен.
С посоченото решение присъдата е потвърдена и влязла в сила.
Искането е процесуално допустимо, като подадено в срока по 421 ал.3 НПК и разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:
В него се претендира за неправилна оценка на гласните доказателствени източници по отношение на достоверността на установеното от очевидец и останалите свидетели възприели извършеното от осъдения В. деяние. В разглеждания случай и двете съдебни инстанции са изпълнили в пълен обем задължението си по чл.305 ал.3 и чл.339 ал.2 НПК и въпроса за достоверността на доказателствата не може да се пререшава от касационния състав, за да се възприеме позицията на защитата за несъставомерност на деянието по чл.129 ал.1 НК и преквалификацията му по чл.133 НК. В мотивите на решението въззивната инстанция след самостоятелен и подробен анализ на доказателствата по делото е установила фактически състав, при който законосъобразно е прието, че след нанесен удар с ръка с отворена длан в областта на брадата, пострадалия е паднал на замразената и заснежена настилка, и последвало счупване на шийката на дясна бедрена кост-средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК.
Относно формата на умисъла /като основно възражение в искането/, като евентуален и двете съдебни инстанции са изложили подробни и убедителни съображения, съобразени със съдебната практика и не се налага да бъдат повтаряни, само защото не удовлетворяват защитната теза. При установените факти по чл.102 НПК, материалния закон е приложен правилно. Поради това не е допуснато нарушение по смисъла на чл.348 ал.1, т.1 НПК, което да е основание по чл.422 ал.1, т.5 НПК за възобновяване на делото.
Гражданският ищец е направил разноски за възнаграждение на процесуален представител пред тази инстанция в размер на 200.00 лв., които следва да бъдат възстановени от осъдения
По тези съображения и на основание чл.424 ал.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Х. В. за възобновяване на решение № 150 от 21.12.2009 год.по внохд № 540/09 год. на Сливенски окръжен съд и ОТМЯНА на потвърдената с него присъда № 496 от 29.06.2009 год., постановена по нохд № 2047/08 год.на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА Г. Х. В. да заплати на В. Д. Т. сумата от 200.00 лв./двеста лева/, направени разноски пред ВКС за възнаграждение на повереник.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: