Р Е Ш Е Н И Е
№ 331
гр.София, 01.10.2008 г.
Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
Фиданка Пенева
с участието на прокурора Ваня Ралева
и при секретаря Лилия Гаврилова,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 318/08 година.
Производството е образувано по искане на осъдената Н. А. И. за възобновяване на решение № 41 от 22.04.2008 год. по внохд № 84/08 год. на Разградски окръжен съд и отмяна на изменената с него присъда № 7 от 21.01.2008 год., като бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото обвинение.
В искането изготвено от адв. Е се твърди, че присъдата почива на предположения, тъй като авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин. Липсват преки доказателства по делото, а косвените не са достатъчно за постановяване на осъдителна присъда. Възприети са показания на свидетели, които възпроизвеждат факти предадени от св. Н. Неправилно осъдителната присъда и решението се позовават на двата диска с видеозапис, които са негодно доказателство, защото не е събрано по реда на НПК. Прави се искане за оправдаване на подсъдимата И. по повдигнато обвинение, или присъдата се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимата И. и упълномощеният защитник адв. Е редовно призовани не се явяват.
Становището на прокуратура е за липса на основания за възобновяване на делото. Инкриминираното престъпление е доказано по несъмнен начин, установен е и механизма на извършване. Показанията на свидетелката Н са последователни и правилно кредитирани от съда.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 7 от 21.01.2009.8 год.по нохд № 62/2007 год., Разградски районен съд е признал подсъдимата Н. И. ; за виновна в извършване на кражба по чл.195 ал.1,т.4, пр.2 НК и осъдена на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.
С посоченото решение присъдата е изменена, като наложеното наказанието е намалено на шест месеца лишаване от свобода. В останалата част е потвърдена.
Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл.421 ал.2 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Постановената осъдителна присъда е потвърдена правилно от въззивната инстанция, след цялостна служебна проверка на фактическата и правилност и приложимия към приетите факти материален закон. На всички доводи изложени в искането с което се оспорва авторството на деянието, след правилна оценка на доказателствената съвкупност по делото е отговорено с убедителни съображения от редовните съдебни инстанции, за да ги приемат като неоснователни.
Недопустимо е и по реда на възобновяването да се оспорва достоверността на доказателствата въз основа на които са установени фактическите положения от въззивната инстанция от предмета на доказване. И в това производство касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а само проверява приложението на закона в рамките на установените от въззивния съд. Доводите за необоснованост на съдебния акт, чрез различна от защитата интерпретация и игнориране на доказателствените източници в искането, са извън обсега на тази проверка. Може да се уважи такова оплакване само се констатира, че са допуснати съществени и груби нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, в разрез с основните принципи на процесуалния закон и когато фактическите и правни изводи се основават на несъществуващи или изопачени по делото факти и обстоятелства. В разглеждания случай при проверката не се установи, да е нарушен процесуалният ред за събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност и правилата на формалната логика.
От показанията на св. Н е установено, че преди появата в магазина на И. е преброила оборотните пари в двете чекмеджета и след това била налице липса от 70.00 лв., като междувременно друго лице не е имало достъп до парите. Действията на осъдената в отсъствието на св. Н са били записани посредством охранителните камери, и оптичните носители на информацията са приобщени като веществени доказателства по делото с протокол за доброволно предаване. Компактдисковете са били предмет на проверка и анализ от назначената и изслушана от съда техническа експертиза със снимков материал и разбивка по време, която обективно с подробности отразява начина и механизма на извършване на престъпното деяние. Правилно е прието, че твърдението за възможна манипулация на записаната информация е голословно. Вещото лице е категорично, че при изследване на конкретния запис не е установена липса на кадри, или на последователност на събитията отразени в тях, което изключва намеса за тяхната промяна.
Съдът е изложил съображения защо кредитира показанията на св. Н, като правдоподобни и логични. Всичко това не може да не мотивира и заключението на касационния състав за правилното приложение на материалния закон и обосновано ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата по чл.195 ал.1, т.4, пр.2, вр. с чл.194 ал.1 НК с произтичащите от това наказателно-правни последици.
Определеното наказание при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК, значително под предвидения от закона минимум не е явно несправедливо, защото съответства на тежестта на конкретното посегателство и данните за личността на дееца.
Няма причини за отмяна на съдебния акт по реда на възобновяването, с оправдаване на подсъдимата или връщане на делото на предишен процесуален стадий. Не са налице основанията по чл.422 ал.1, т.5, вр. с чл.348 ал.1, т.1 НК, поради което искането следва да се остави без уважение.
По изложени съображения и на основание чл.425 ал.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. А. И. за възобновяване на производството по внохд № 84/2008 год. на Разградски окръжен съд и за ОТМЯНА на решение № 41 от 22.04.2008 год., както и за отмяна на присъда № 7 от 21.01.2008 год. постановена по нохд № 62/2007 год. на Разградски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Определение №571 от 40736 по ч.пр. дело №442/442 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС
2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 571С., 12.07.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение,