Решение №333 от 39728 по нак. дело №340/340 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
№ 333
 
гр.София, 07.10.2008 г.
 
 
            Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
 
                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
 
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов                                                 
                                                                                                 Фиданка Пенева
 
с участието на прокурора Ваня Ралева
и при секретаря Лилия Гаврилова,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело 340/08  година.
            Производството е образувано  по искане на осъдения Й. Г. Т. за възобновяване на решение № 11 от 04.01.2008 год. по внохд № 877/2007 год. на Пазарджишки окръжен съд и отмяна на потвърдената с него присъда № 522 от 28.09.2007 год., на Пазарджишки районен съд постановена по нохд № 2433/2006 год., като бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, или делото се върне за ново разглеждане.
            Според искането за възобновяване, което е копие на въззивната жалба, решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на закона. Доводите за това са, че не е посочено в какво качество осъдения Т. е подписал съставените документи-пълномощник или изпълнителен директор. Съществува противоречие в обвинителния акт, като в обстоятелствената част е обвинен за заверяване на копие от трудов договор, а в диспозитива за съставяне на трудов договор, в който удостоверил неверни обстоятелства. Трудовият договор е диспозитивен, а не удостоверителен документ и затова не са осъществени обективните признаци на престъплението по чл.311 ал.1 НК. Искането е  да бъде оправдан, или делото се възобнови и върне за ново разглеждане от стадия в който са допуснати съществените нарушения на процесуалните правила. Това се поддържа и от договорния защитник.
            Становището на прокурора е за липса на основания за възобновяване на делото. На всички доводи с които се оспорва съставомерността на деянието, след правилна оценка е отговорено мотивирано от двете предишни съдебни инстанции, за да ги приеме като неоснователни.
            ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното:
            С присъда № 522 от 28.09.2007 год. по нохд № 2433/2006 год., Пазарджишки районен съд, е признал подсъдимия Й. Г. Т. за виновен в извършено престъпление по чл.311 ал.1 НК и на основание чл.54 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.
            Признат е за невинен по чл.311 ал.1 НК за сключен между него и П. трудов договор от 18.02.2002 год. и удостоверение от 10.10.2003 год. изготвено и подписано от Т.
            По делото е осъдена и В. Д. П. за две документни престъпления-по чл.316, вр.чл.311 ал.1 и по чл.308 ал.1 НК.
С посоченото решение присъдата е потвърдена и влязла в сила.
            Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл.421 ал.2 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
            Постановената осъдителна присъда спрямо Й. Т. е потвърдена правило от въззивната инстанция след като решаващият съд е направил всестранен, пълен и логически издържан анализ на доказателствената съвкупност и въз основа на нея, без да е опорочена от нарушение на процесуалните норми при събирането и проверката са възприети фактическите констатации. При конкретните доказателствени източници е установено по несъмнен начин, че осъденият Т. като длъжностно лице в кръга на службата си съставил официален документ-трудов договор в който удостоверил неверни обстоятелства, относно наличието на трудово правоотношение между Ф#8222;Парагон” ЕООД и В. П. , без фактически това да е така, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред „Райфайзенбанк” ЕАД, за да получи П. потребителски кредит. Съобразявайки всичко това правилно редовните съдилища са квалифицирали деянието като престъпление по чл.311 ал.1 НК. В мотивите на постановените съдебни актове са посочени достатъчно фактически и правни съображения за наличието както на обективния, така и на субективния състав на престъпното деяние.
Неоснователно е възражението, че трудовият договор е диспозитивен документ и не може да бъде предмет на лъжливо документиране по чл.311 НК. Изявлението в него не изразява разпоредителни действия. Той е официален първичен удостоверителен документ, защото в него се установяват съществуването на определени факти, съставен е от длъжностно лице в кръга на службата по установения ред и форма.
При конкретните доказателство по делото е явно, че Т. като длъжностно лице в кръга на службата си е съставил трудов договор № 1 от 01.07.2003.2 год., в който удостоверил неверни обстоятелства с цел за бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, че П. е в трудово правоотношение с Фирма „Парагон” ЕООД с определена длъжност и трудово възнаграждение. С трудов договор от 15.03.2002 год. Т. е бил назначен във Фирмата в качеството на изпълнител директор от св. И управител на дружеството. Същият е прекратил този трудов договор със заповед № 11 от 03.01.2003 годстановено е от съдебно-почерковите експертизи, че подписите на трудовият договор сключен между Т и заверката на копието представено в банката са положени от Т. и заверени с печат на фирмата. В длъжностната характеристика е включено правото да назначава и уволнява работници във фирмата. И двамата подсъдими са знаели, че договора отразява неверни обстоятелства, относно съществуването на трудовото правоотношение отразено в него и ще бъде използван този документ, като доказателство за тези обстоятелства. Следователно всички елементи на чл.311 ал.1 НК са осъществени от осъдения Й. Т. Нищо повече не се изисква за осъществяването на този престъпен състав.
По повдигнатите обвинения за извършени документни престъпления, когато не е имал качеството на изпълнителен директор на Фирма „Парагон” ООД е бил признат за невинен и оправдан.
На възражението на защитата, че обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл.246 НПК първостепенният съд е отговорил с мотивирано определение. С него се е занимала и въззивната инстанция и също стигнала до правилния извод, че съдът не е нарушил процесуалните права на подсъдимия, като не е упражнил правомощията си по чл.349 НПК. От диспозитива на обвинителния  акт и неговата обстоятелствена част е ясно, че става въпрос за заверени преписи от трудов договор. Но те също са такива официални документи, когато се съставят от длъжностното лице в кръга на неговата служба и то с подписа си удостоверява идентичността на копието с оригинала. Същественото в случая е, че отразените обстоятелства в трудовия договор са неверни, което е установено по несъмнен начин.
При правилно установените факти материалният закон е приложен законосъобразно. Поради това няма причини за отмяна на съдебния акт по реда на възобновяването, с оправдаване на подсъдимия или връщане на делото в предишен процесуален стадий.
            Не са налице основанията за по чл.422 ал.1, т.5, вр. с чл.348 ал.1, т.1и 2 НПК за възобновяване на наказателното дело, поради което искането следва да се остави без уважение.
            По изложени съображения и на основание чл.425 ал.1, т.1-3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
 
                                               Р  Е  Ш  И  :
           
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й. Г. Т. за възобновяване производството по внохд № 877/2007 год.на Пазарджишки окръжен съд и за ОТМЯНА на решение № 11 от 04.01.2008 год., както и за отмяна на присъда № 522 от 28.09.2007 год. постановена по нохд № 2433/2006 год. на Пазарджишки районен съд.
            Решението е окончателно.
 
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                       
                                                                                                                                          
                                            ЧЛЕНОВЕ: