Решение №334 от 39743 по нак. дело №342/342 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
                                                   
                                                          №334
 
                                    гр.София, 22 октомври 2008 г.
            Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
                                                    
                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
                                                 ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов                                          
                                                                        Фиданка Пенева
с участието на прокурора Ваня Ралева
и при секретаря Лилия Гаврилова,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 342/08  година.
            Производството е образувано по жалбите на гражданските ищци и частни обвинители А. Ш. М., М. М. М., Г. М. М., А. М. М., А. М. М. и А. М. М. против решение № 80 от 24.04.2008 год. по внохд № 80/08 год. на Великотърновски апелативен съд.
            Частните обвинители и гражданска ищци М. с изготвената касационна жалба от адв. И намират, че присъдата и решението са постановени при допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, довели до нарушение на закона и занижено наказание. Съдът е отказал да се проведе разпит на вещото лице за установяване на точната причина за смъртта на пострадалия. Според жалбата се касае за постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Оспорва се и справедливостта на присъдените обезщетения за причинените неимуществени вреди на граждански ищци в определените от въззивната инстанция размери. Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на чл.371 ал.2 НПК и не са разпитвани за отношенията между тях и пострадалия като баща и съпруг. Прави се искане за увеличаване на наказанието и размерите на гражданските искове. Явилите се в съдебно заседание  граждански ищци и частни обвинители, без процесуалният си представител /редовно призован/ поддържат жалбата, като поставят акцента за увеличаване на наказанието, а не на искането за увеличаване на гражданските искове.
            Защитата на подсъдимия Д изрази становище за оставяне на жалбата без уважение. Като частни обвинители, те не са обжалвали присъдата в наказателно осъдителната част и на проверка от касационният съд подлежи намаления размер на гражданските искове от въззивната инстанция.
            Заключението на прокурора също е за оставяне на решението в сила. Производството по съкратеното съдебно следствие не ограничава правата на частните обвинители и граждански ищци. В заключението си вещото лице е посочило причината за смъртта. Наказанието е справедливостановено е, че семейството не е разчитало на материална подкрепа от пострадалия.
            ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
            С присъда № 93 от 22.02.2008 год. по нохд № 139/07 год., Плевенски окръжен съд е признал подсъдимия Д. И. Д. за виновен в извършено престъпление по чл.124 ал.1, пр.2 НК и на основание чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден на шест лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от  три години.
            Със същата присъда е осъден и да заплати на А. М. , М. М. , Г. М. , А. М. , А. М. и А. М. сумите от по 40 000.00 лв. на всяка една от тях за причинените им неимуществени вреди, със законните последици, като до предявените размери гражданските искове са отхвърлени.
            По протест на прокуратурата и жалба на подсъдимия Д, с обжалваното решение присъдата е изменена като наказанието е увеличено на една година лишаване от свобода и са намалени присъдените обезщетения за причинените неимуществени вреди на всичка граждански ищци от 40 000.00 лв. на 20 000.00 лв.за всеки от тях. В останалата част присъдата е потвърдена.
             Върховният касационен съд разглеждайки жалбата и след проверка на решението с оглед поддържаните в нея основания, преценявайки доводите на страните и данните по делото в рамките на чл.347 ал.1 НПК, я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.
            Въззивното производство е инициирано и проведено по протест на прокурора и жалба на подсъдимия Д. С решението присъдата е изменена, като наказанието лишаване от свобода е било увеличено и е намален размера на присъдените обезщетения на неимуществени вреди  от престъплението, на установените по делото граждански ищци /и частни обвинители/ наследници на пострадалия /съпруга и деца/. Правото на касационно обжалване се поражда като резултат от упражнено право на въззивно обжалване. Частните обвинители не са го упражнили с което са приели изводите на решаващия съд за виновността и вината на подсъдимия, в т.ч. и с наложеното му наказание. В случая по протест на прокурора наказателно правното положение на подсъдимия е утежнено, като наказанието е увеличено. По негова жалба гражданските искове за намалени. Затова оплакванията в подадената касационна жалба в която се излагат и поддържат пред ВКС доводи срещу фактическите и правни изводи на инстанциите по същество и се претендира за нарушение на закона и на процесуалните правила, включително е за справедливостта на наказанието са процесуално недопустими и не следва да се разглеждат по същество. Спрямо гражданските ищци и частни обвинители издадената присъда в наказателно-осъдителната част е влязла в сила. При тези предпоставки, техният правен интерес е  да упражнят правото си на касационно обжалване единствено в направената корекция на присъдата в гражданската и част.
            Въззивният съд е основал решението си за намаляване на присъдените по присъдата обезщетения за неимуществени вреди на установените по делото данни за връзката и съществуващите в семейството на пострадалия приживе взаимоотношения, както и начина му на живот и поведение. Освен кръвната връзка, законът поставя и още едно условие по чл.52 ЗЗД. Това е принципа на справедливостта, за който няма конкретни правила и норми, а е само метод за определяне размера на обезщетението. Задължение на съдилищата е, във всеки конкретен случай да преценят доколко загубата на наследодателя е дала отражение върху душевния мир на всеки от наследниците, от тяхната привързаност към починалия /накърнени чувства на близост, привързаност и обич/, морално-етичната и финансова връзка, от личните отношения между тях и пр. Както апелативният съд е приел, пострадалият се издържал от събиране и продажба на вторични суровини и водил живот на „несретник” и постоянно злоупотребявал с алкохол. Нито съпругата, която е също безработна, нито децата, които живеят в други населени места са получавали материална и морална подкрепа от него, защото придобитите средства е насочвал за закупуване на алкохол. Доказателства за това се съдържат в показанията съпругата и на свидетеля Д. Ц. Определените от въззивната инстанция обезщетения за причинените неимуществени вреди на гражданските ищци в размер от по 20 000.00 лв. за всяка една от тях не са занижени, защото са съобразени с обстоятелствата по делото, чрез които е конкретизиран, общият принцип за справедливост вложен в чл.52 ЗЗД.
            Ето защо въззивната решение като правилно и законосъобразно следва да остане в сила.
            По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
                                               Р  Е  Ш  И  :
            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80 от 24.04.2008 год., постановено по внохд № 80 по описа за 2008 год. на Великотърновски апелативен съд,
            Решението е окончателно.
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:    
 

Решение №91 от 5.2.2010 по гр. дело №1804/1804 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

        РЕШЕНИЕ № 91  гр.София, 05.02.2010 г.  В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на първи февруари две хиляди

Прочети »
Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
today