О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….
София …………………………………
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 67 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. А. М. от гр.Доспад,чрез процесуалния си представител-адвокат Б. против въззивно решение № 229 от 16.10.2009г.по в.гр.д. № 250 по описа за 2009г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение № 35 от 16.04.2009г. по гр.д. № 224/08г.на Девински районен съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове от М. А. М. против Държавно горско стопанство Доспад за признаване за незаконно уволнението,извършено със заповед № 5 от 12.09.2008г.и за отмяната й,за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност”началник ГСУ”и за осъждане на Държавно горско стопанство Доспад да му заплати сумата от 4 044.96лв.,представляваща обезщетение за времето от шест месеца,през което е останал без работа, считано от 12.09.2008г.като неоснователни и е потвърдил решение № 35 от 16.04.2009г. по гр.д. № 224/08г.на Девински районен съд в частта,в която е отхвърлен предявени иск за сумата от 2 341.12лв.-допълнително материално стимулиране по чл.17 т.9 от Браншовия колективен трудов договор и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за приложимостта на основанието по чл.328 ал.2 от КТ по отношение на органите на изпълнителната власт,какъвто е Държавно горско стопанство Доспад,както и за това –дали в случая е налице конкретно възложена стопанска и/или производствена програма,за да се говори за „договор за управление”по смисъла на чл.328 ал.2 от К. се на решение № 688 от 19.04.2002г по гр.д.№ 1012/01г.ІІІг.о. на ВКС, решение № 1864 от 2.01.2003г по гр.д.№ 2063/01г., решение № 949 от 20.07.1999г по гр.д.№ 1105/01г., решение № 1702 от 30.06.2003г по гр.д.№ 2052/01г. и решение № 778 от 21.07.1999г по гр.д.№ 987/98г.-всички на ІІІг.о. на ВКС.
Във връзка с чл.280 ал.1 т.3 от ГПК поставя и въпроса за това дали сумите дължими като допълнително материално стимулиране по чл.17 т.9 от Браншовия колективен трудов договор се включват в брутното трудово възнаграждение.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхъврли предявените искове,въззивният съд е приел,че договор за управление може да бъде сключван не само за управление на ЕООД с държавно имущество, но и за управление на всички дружества,включително и от Държавно горско стопанство и че право на директора е-при сключването на нов договор за управление да прекрати трудовия договор с всяко лице, изпълняващо ръководна длъжност – с оглед формирането на свой екип.
Така приетото от въззивния съд е в противоречие с приетото в част от горецитираните решения,съгласно които основанието за уволнение по чл.328 ал.2 от КТ е приложимо само за предприятия по смисъла на § 1 т.2 от ДР на КТ, при това такива,които развиват стопанска дейност и е неприложимо за организации с нестопанска цел,за централна или местна администрация,за органи на местно самоуправление,за органи на изпълнителната власт,за организации с държавни функции.
Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме,че по поставения от касатор въпрос за приложимостта на основанието за уволнение по чл.328 ал.2 от КТ по отношение на органите на изпълнителната власт,който – е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда, е налице противоречиво произнасяне от съдилищата.Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което следва да се допусне касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното и като констатира,че не се дължи държавна такса, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 229 от 16.10.2009г.по в.гр.д. № 250 по описа за 2009г. на С. окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.