4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 06.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 7336 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1196 от 04.08.2014 г. по гр.д. № 1185/2014 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 715 от 17.02.2014 г. по гр.д. № 8251/2013 г. на Варненски районен съд, с което на основание чл. 127а, ал. 2 СК е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата М. Г. П. от [населено място], [община], малолетното му дете Р. М. Г. да напуска пределите на страната за неограничен брой пътувания до Република Германия, придружавано от своята майка М. Г. Т. от [населено място], [община]; да пребивава в Република Германия за периодите от началото до края на всяка учебна година и да се връща през училищната ваканция до навършване на 18 години, както и да и бъде издаден паспорт за пътуване в чужбина. В решението е прието за установено, че детето Р. е родено на 02.01.2010 г. от майка М. Г. Т. и баща М. Г. П., двамата граждани на Република България. Фактическата раздяла между родителите е настъпила когато детето е било на осеммесечна възраст. От тогава то се отглежда в дома на родителите на майката, които целогодишно полагат грижи за него, а майката осигурява паричните средства за пълноценно задоволяване на потребностите му. Майката пребивава трайно в [населено място], Германия, където се е устроила в двустайно жилище и упражнява стопанска дейност, регистрирана в съответствие с местното законодателство. Осигурява издръжка на семейството си в България; работи и при завръщанията си в страната в местна частна кооперация, като организацията на живота и дава възможност да полага грижи за дъщеря си и да не прекъсва изградената силна емоционална връзка. Бащата рядко посещава и общува с детето. При така установените факти е прието, че в интерес на детето е да живее със своята майка постоянно; че напускането на страната и пребиваването на детето за продължителни периоди в Германия ще гарантира отглеждането му в семейна среда, под непосредствените грижи на родителя, към когото е силно емоционално привързано; че възрастта на детето (на четири години) не съставлява пречка то да пътува и живее в Германия – страна член на ЕС, чието социално икономическото и политическо положение не поставя детето в риск, а създадените от майката материални условия и съществуваща с детето близост могат да способстват за правилното му емоционално и интелектуално развитие. Същевременно бащата, макар и до момента сериозно дезинтересиран от живота на детето, в т.ч. и от издръжката му, ще разполага с възможност да осъществява контакти с детето при ежегодното му завръщане в страната през летните месеци.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от М. Г. П.. Поддържа се, че обуславящия изхода на делото въпрос в интерес на детето ли е да бъде извеждано неограничено в чужбина по преценка на единия родител и без да са налице обективни данни за условията, при които детето би живяло и учило в чужбина е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 483 от 01.03.2012 г. по гр.д. № 473/2012 г. и решение № 147 от 19.04.2011 г. по гр.д. № 845/2010 г. 3-то г.о.. Поддържах се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г. 4 г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК) е разрешен и въпросът в интерес ли е на малолетното дете неограниченото му извеждане в чужбина от единия родител за срок по-дълъг от десет години.
Ответникът по касационната жалба М. Г. Т. я оспорва като неоснователна.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът в интерес на детето ли е да бъде извеждано неограничено в чужбина по преценка на единия родител без да са налице обективни данни за условията, при които детето би живяло и учило в чужбина не е обуславящ изхода на делото. Разрешението, заместващо съгласието на бащата за пътуване на малолетното дете извън страната е дадено при доказателства за условията, при които детето ще живее в Германия – доказателствата за постоянно местоживеене на майката в Германия; за установена постоянна работа, гарантираща и постоянен месечен доход и осигурено жилище в [населено място], т.е. при обективни данни за условията, при които детето би живяло и учило в чужбина.
Повдигнатият от касатора въпрос относно интереса на детето да пребивава продължителни периоди в Германия със своята майка е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд – съобразено е, че детето ще бъде извеждано в Германия, страна от Европейския съюз, пребиваването в която не е свързано с неизвестност и риск. В този смисъл не е налице и противоречие със сочените от касатора решение № 483 от 01.03.2012 г. по гр.д. № 473/2012 г. 4 г.о. ВКС и решение № 147 от 19.04.2011 г. по гр.д. № 845/2010 г. 3-то г. о. ВКС, в които е прието, че не е в интерес на малолетното дете да се разреши извеждането му от страната без съгласие на родителя, когато не е определена държавата, в която детето ще пребивава; че когато разрешението не е за определена държава или кръг от държави, съществува риск детето да бъде изведено в страна, в която условията биха създали опасност за живота и здравето му – въпроси, явяващи се неотносими към процесния случай, в който даденото от съда разрешение, заместващо съгласието на бащата е за извеждане на детето в точно определена държава член на Европейския съюз.
Основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е налице по въпроса в интерес ли е на малолетно, ненавършило десет години дете да се даде разрешение за излизане от страната без ограничение в броя на пътуванията със срок до навършване на пълнолетието му. С оглед преценка доколко въпросът е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г. 4 г.о., решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване само в частта му относно срока на даденото разрешение по чл. 127а, ал. 2 СК.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1196 от 04.08.2014 г. по гр.д. № 1185/2014 г. на Варненски окръжен съд в частта му относно срока на даденото разрешение на основание чл. 127а, ал. 2 СК – до навършване на пълнолетие.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1196 от 04.08.2014 г. по гр.д. № 1185/2014 г. на Варненски окръжен съд в останалата му част.
УКАЗВА на жалбоподателя М. Г. П. от [населено място], [община] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 15 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: