Решение №34 от 43661 по тър. дело №1562/1562 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

Р Е Ш Е Н И Е

№34

гр.София, 15.07. 2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1562 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. М. и С. В. М., представлявани от адв. П. П. срещу решение № 68/08.01.2018г. по гр.д. № 1395/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 57/21.06.2016г. по гр.д. № 180/2014г. на СОС в частта за отхвърляне исковете на касаторите против „БУЛ ИНС“АД за заплащане на разликата над 65 000 лв. до 220 000лв. за всеки един ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./. и са присъдени разноски по делото.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил високия интензитет на търпените болки и страдания с оглед тежката загуба на обичан млад човек и лишаване на ищците от опора в бъдеще. Обстоятелството, че родителите са двама и споделят мъката си, не може да намали търпените от тях неимуществени вреди. Не са били съобразени и минималните нива на застрахователни обезщетения към датата на деликта. Неправилно е бил определен и приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, а оттук и крайно завишен е бил приетият процент на съпричиняване от 50%. Иска се отмяна на атакуваното решение на САС в съответната отхвърлителна част и уважаване изцяло на предявените искове срещу застрахователя. Ответникът по касацията „БУЛ ИНС“АД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба. Счита за обосновани и в съответствие със закона изводите на САС относно размера на обезщетението за неимуществени вреди на всеки един ищец, както и за приложения процент на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач М. А. Р. не е депозирал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС със сключена към момента на деликта задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ при застрахователното дружество-ответник, е починал синът на касаторите. Като е отчел вида и интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на пострадалия и на родителите му, съдържанието на установените между тях близки отношения, конкретните социално-икономически условия в страната към датата на деликта – 27.05.2012г., САС е определил обезщетение в размер на по 130 000лв. за всеки ищец. Въззивната инстанция е намерила за основателно възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Въз основа на заключението на вещото лице по КСМАТЕ, решаващият състав е заключил, че липсата на поставен предпазен колан е довела при удара на участващите в произшествието два автомобила до получаване на травматичните увреждания в областта на главата, които са в причинна връзка с настъпилата смърт. Поради което на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е заключил, че обемът на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е равен на този на виновния за ПТП водач. Като краен резултат САС е присъдил обезщетения в размер на по 65 000лв. за всеки касатор.
С определение № 548/30.11.2018г. по т.д. № 1562/2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на САС при условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: За предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степентта му
За да даде отговор на поставените правни въпроси настоящия състав на ВКС съобрази следното :
По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е формирана задължителна практика, обективирана в ППВС № 17/63 г. и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС: Решение № 144/27.12.2016г. по т.д. № 1000/2015г. на ВКС, II т.о.- сочено от касаторrje и служебно известните на настоящия състав: Решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 98/ 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 151/12.11.2010г. по т.д. № 1140/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Решение № 117/08.07.2014г. по т.д. № 3540/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 118/27.06.2014г. по т.д. № 3871/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 159/24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г. на ВКС, II т.о. и др. Според възприетото в тях разрешение при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се съпостави конкретното поведение на делинквента и това на увредения и да се отчита тежестта на допуснатите от всеки нарушения, намиращи се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. За да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение и за да се определи степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, следва да се прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата. Последните трябва да бъдат доказани по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която е въвела възражението за съпричиняване.
Настоящият състав на ВКС напълно споделя така даденото разрешение по поставения правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване.
По основателността на касационната жалба:
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил съдебната практика по чл.52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г. и постоянната практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. , Решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ / отм./ във връзка с § 27 ПЗР КЗ /отм./. Неоснователни са оплакванията на касаторите за необсъждане от страна на САС на всички релевантни за спора критерии. Решаващият състав е преценил въз основа на свидетелските показания конкретните проявления на създадената между родителите и техния син дълбока, емо-ционална, трайна връзка на обич, разбирателство, подкрепа, привързаност. Съобразил е внезапността на смъртта на пострадалия, при това в началото на неговия самостоятелен живот, поради което обосновано е направил извод за непредолимата загуба, която са понесли ищците, оттук и за претърпяната дълбоката душевна травма и покруса в резултат на деликта. Изрично САС е отчел в пълна степен конкретните икономически условия в страната към датата на деликта, а като ориентир се е позовал и на съответните нива на застрахователно покритие, които са индиция за икономическите условия. Поради което ВКС намира, че определеното обезщетение в размер на 130 000лв. за всеки ищец се явява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД за овъзмездяване на претърпените от тях неимуществени вреди.
Материалноправният въпрос, свързан с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му, и преценката за съотношението, в което всеки от участниците в процесното ПТП е допринесъл за настъпване на деликта, е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Правилно въз основа на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдебният състав е изяснил механизма на настъпване на процесното събитие, както и че предвид заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза синът на касаторите е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан, довело до свободно движение на тялото в купето и получаване на черепно-мозъчна травма. Не може да бъде споделен изводът на решаващата инстанция относно определения принос от 50% на пострадалия, тъй като съдебният състав не е отчел в достатъчна степен отговорността на водача на лекия автомобил, причинил процесното ПТП, предвид влязлата в сила присъда по нохд № 37/2013г. по описа на ОС-Монтана. Нарушените от третото лице помагач М. А. Р. правила за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл. 20, ал. 2 ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“; чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП: „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“ и чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП: „Водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея”, както и че деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1,29 на хиляда, налагат цялостен извод, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на делинквента е в значително по-голям обем от тази на пострадалия и следва да се определи в съотношение ѕ за водача към ј за пострадалия.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че при приетото съотношение на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и определеното обезщетение за неимуществени вреди от 130000 лв. дължимото обезщетение следва да бъде намалено с размера на приетото съпричиняване, т. е. с 1/4 или искът на всеки касаторът се явява основателен за сумата от 97 500 лв.
Поради изложеното въззивното решение е частично неправилно. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в обжалваната част за разликата над 65 000лв. до 97 500лв. ВКС следва да постанови решение по същество, с което се уважи искът по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ на всеки касатор в този размер и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД, тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция.
С оглед изхода от спора застрахователното дружество дължи държавна такса както следва: допълнително върху уважената част от исковете за разглеждане на исковата молба – 2600лв., за разглеждане на въззивната жалба – 1300 лв., за допускане и разглеждане на касационната жалба – 1330 лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
В полза на адв. П. на осн. чл.38 ЗА ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение върху уважената част от касационната жалба в размер на 3010 лв. В полза на всеки касатор дължи още 975лв. /над присъдените от СОС и САС/ – разноски за адвокатско възнаграждение за първа инстанция. За въззивна инстанция ответникът по касацията не дължи на касаторите разноски, тъй като такива не са доказани, че са извършени от тях.
Касаторите дължат заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени от застрахователя, съобразно отхвърлената част от исковете за първа инстанция в размер общо на 6 084,88лв. и за вещи лица за първа инстанция в размер на 266лв., поради което осъждането им за сумите над 6084,88лв. до 9673,41лв. и над 266лв. до 422,72лв. следва да се отмени.
В полза на ответника по касацията се присъждат и разноски за настоящата инстанция съобразно отхвърлената част от касационната жалба в размер на 1887лв. общо за двамата касатори, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 68/08.01.2018г. по гр.д. № 1395/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 57/21.06.2016г. по гр.д. № 180/2014г. на СОС в частта за отхвърляне исковете на И. Н. М. и С. В. М. против „БУЛ ИНС“АД за заплащане на разликата над 65 000 лв. до 97 500 лв. за всеки един ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./. и за осъждане на И. Н. М. и С. В. М. да заплатят на „БУЛ ИНС“АД разноски, както следва: за разликата над 266лв. до 422,72лв. – за вещи лица и за разликата над 6084,88лв. до 9673,41лв. – за юрисконсултско възнаграждение пред първа инстанция, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“АД да заплати на И. Н. М. и С. В. М. по още 32 500лв. / разликата над 65 000 лв. до 97 500 лв./ за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 27.05.2012г., на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 27.05.2012г. до окончателното изплащане, както и още по 975лв. за всеки един ищец, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за първа инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68/08.01.2018г. по гр.д. № 1395/2017г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част, с която се потвърждава решение № 57/21.06.2016г. по гр.д. № 180/2014г. на СОС в частта за отхвърляне исковете на И. Н. М. и С. В. М. против „БУЛ ИНС“АД за заплащане на разликата над 97 500 лв. до 220 000лв. за всеки един ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“АД да заплати на адв.П. П. от САК сумата от 3010лв., адвокатско възнаграждение за касационна инстанция, на осн. чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“АД да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5230 лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. М. и С. В. М. да заплатят на „БУЛ ИНС“АД сумата от 1887лв., представляваща сторените от дружеството разноски за касационна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач М. А. Р..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.