Решение №341 от 43803 по нак. дело №1051/1051 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 04.12.2019 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 556/2019 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т.“ О., [населено място] и насрещна касационна жалба на „Арх. др. Ф. и партньор“ Е., [населено място] срещу решение № 2 от 16.02.2018 г. по гр. д. № 389/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
Касаторът „Т.“ О. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 280 от 13.07.2017 г. по гр. д. № 1832/15 г. на Бургаски окръжен съд, с което е уважен предявеният от „Арх. др. Ф. и партньор“ Е. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор от 07.02.2011 г. за продажба на: 770/10437 ид. части от поземлен имот с идентификатор 81178.5.428 по К. в [населено място], м. „А.“; гараж, представляващ имот с идентификатор 81178.5.428.7 с площ от 25 кв. м по К. на [населено място], общ. С.; 12.97% ид. части от общите части на Комплекс В. селище „Скалите“, включващи всички Ел и В и К – дворни инсталации, плочници, алеи, озеленяване, асфалтови вътрешни улици, плувен басейн, тенис корт, ограда, места за паркинг, напоителни и отводнителни системи; 12.97 % ид. части от малка административна сграда (пропуск-охрана с приемна с две стаи), представляваща имот с идентификатор 81178.5.428.13 по К. на [населено място]; 12.97 % ид. части от малка спортна зала (покрита спортна площадка), представляваща имот с идентификатор 81178.5.428.12 по К. на [населено място], както и в частта, с която е отменено решение № 280 от 13.07.2017 г. по гр. д. № 1832/15 г. на Бургаски окръжен съд за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД при условието купувачът по предварителния договор „Арх. др. Ф. и партньор“ Е. да заплати сумата 76 456.67 евро, представляваща неплатен остатък от продажната цена.
Насрещният касатор „Арх. др. Ф. и партньор“ Е., [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от него срещу „Т.“ О. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 26 000 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение на поетите от ответника-продавач по процесния предварителен договор задължения.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна и моли за недопускането й, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, съответно – от 05.10.2018 г. на „Арх. др. Ф. и партньор“ Е. и от 12.02.2019 г. на „Т.“ О..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационна жалба на „Т.“ О., [населено място] е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за иск, който е с цена под установения в закона лимит.
В обжалваната от касатора „Т.“ О. част въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, по искове за сключване на окончателен договор размерът на цената на иска е стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – размерите по т. 2, т. е. по данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. В случая за обектите, предмет на сключения между страните предварителен договор, който е обявен за окончателен, има данъчна оценка – изх. № 003937 от 24.11.2015 г., издадена от [община]. Видно от същата, данъчната оценка за имотите, включени във ваканционния комплекс, част от които са и процесните обекти, е съответно: за 10 437 кв. метра земя – 59 515.90 лв.; за гаража с площ 25 кв. метра – 3 176.60 лв.; за обект „пропуск“ с площ 75 кв. метра – 9 529.90 лв. и за обект „спортна база“ с площ 117 кв. метра – 14 866.60 лв. С оглед идеалните части от земята и общите за целия комплекс обекти „пропуск“ и „спортна зала“, предмет на процесния предварителен договор, данъчната оценка на същите е: 4 390.84 лв. – за земята; 1 236.03 лв. – за обект „пропуск“ и 1 928.12лв. – за обект „спортна зала“. Или, данъчната оценка на всички обекти, предмет на предварителния договор (гараж и идеални части от земя, „пропуск“ и „спортна зала“) възлиза на е 10 731.59 лв. С оглед на това, цената на предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е под предвидения в закона размер 20 000 лв., при който е допустим касационен контрол за търговските дела.
Търговският характер на делото произтича от обстоятелството, че негов предмет е вземане по търговска сделка, определена като такава с оглед качеството на страните по нея (търговци) и презумпцията по чл. 286, ал. 1 ТЗ, предвид свързаността на сделката с упражняваното от тях занятие (съобразно данните от Търговския регистър). Именно поради търговския характер на делото, с разпореждане на и.ф. председател на четвърто отделение на Гражданска колегия същото е изпратено по компетентност на Търговска колегия.
Поради изложеното, депозираната от „Т.“ О. касационна жалба е процесуално недопустима. С оглед на това, не подлежи на разглеждане и депозираната от „Арх. др. Ф. и партньор“ Е., [населено място] насрещна касационна жалба, независимо, че същата отговаря на изискването на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото цената на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка, решението по който е предмет на тази жалба, е с цена 26 000 евро.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 2 362.50 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане по банков път се установява от приложения договор за правна защита и съдействие от 17.09.2018 г. и преводно нареждане от 02.10.2018 г. на „Пощенска банка“ АД.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Т.“ О., [населено място] и насрещната касационна жалба на „Арх. др. Ф. и партньор“ Е., [населено място] срещу решение № 2 от 16.02.2018 г. по гр. д. № 389/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Т.“ О., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на „Арх. др. Ф. и партньор“ Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], направените по настоящото дело разноски в размер на 2 362.50 лв. (две хиляди триста шестдесет и два лева и петдесет стотинки).
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото определение делото да се докладва за произнасяне по депозираните от страните частни жалби, по които е образувано ч. т. д. №555/2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Решение №448 от 27.10.2009 по нак. дело №483/483 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е № 448     гр.София, 27 октомври 2009 година       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА           Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно

Прочети »
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest