О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 03.06.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2599/2018г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. С., Република С., чрез адвокат Г. Ч. – САК, срещу решение № 1156 от 10.05.2018 г. по в. гр. д. № 1511/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-4 състав решение № 4739 от 02.07.2015 г. по гр. д. № 191/2008 г., изцяло са отхвърлени предявените от касатора евентуално съединени искове срещу Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (Н.), гр. София (предпочитан ответник) и Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.” АД, гр. София с правно основание чл. 282, ал. 3 и ал. 5 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 160 000 евро – обезщетение за неимуществени вреди и на сумата 168 256 евро – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ексцес в резултат от пътно-транспортно произшествие от 23.07.2001г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Основното му оплакване е, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и по-конкретно – доказателствата, събрани чрез съдебни поръчки, в резултат на което погрешно е приел за недоказан осъщественият от виновния за процесното ПТП водач И. Я. деликт. В касационната жалба са изложени подробни аргументи и срещу извода на решаващия състав, че ответникът ЗАД „Б. В. И. Г.” АД не е пасивно легитимиран по предявените искове, като е обоснована поддържаната пред предходната инстанция теза, че компетентността на застрахователното дружество произтича от Устава на Н., според който висящите (заварените) случаи, включително ексцесите от тях, се отнасят към него, докато нововъзникналите случаи и ексцесите от тях се отнасят към Н..
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание чл. 226 КЗ, освен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, да съобразява размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития съобразно чл. 266 КЗ, предвид динамиката на последната норма съобразно § 27 ПЗР на КЗ; 2. Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и в обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени; 3. Какви са правните последици от постановените съдебни решения, при които решаващият състав не е съобразил в решението текста на чл. 14, ал. 1 ЗНА, при положение, че възникващите по делото въпроси водят до тълкуване, уредено в посочения текст; 4. Правилно и законосъобразно ли е решението на САС като постановено в противоречие с нормите на ЗНА; 5. Правилно и законосъобразно ли е постановеното от САС решение, което страда от съществен порок – не е обсъден от въззивния съд въпросът за характера и правната същност на правоприемството, осъществено между Б. и нововъзникналото Национално Бюро (Н.). Решаващ ли е този въпрос за предмета на делото и за постановяване на правилно и законосъобразно решение, изразяващо точния смисъл на закона; 6. Какво е правното значение на съдържащите се по делото съдебни поръчки и на материалите по поръчките в цялост за постановяването на правилно, законосъобразно и справедливо съдебно решение; Какви са последиците от това, че материалите по съдебните поръчки не са обсъждани от САС при решаване на делото след връщането му от ВКС за ново разглеждане от друг състав; 7. Правилно и законосъобразно ли е постановеното от САС решение, в което съдът не е обсъждал по никакъв начин доказателства, съдържащи се в съдебните поръчки по делото, които имат решаващо значение за постановяване на правилно, законосъобразно и справедливо решение; 8. Правилно и законосъобразно ли е постановеното от САС решение, което е произнесено и се основава само на част от събраните по делото доказателства; 9. В какво се състои действието ex nunc на Устава на Н. и как то се отнася към компетентността и пасивната легитимация по настоящия правен спор; 10. Какво е значението на правопораждащия юридически факт (ПТП) от 23.07.2001 г. и може ли този правопораждащ юридически факт да се разглежда от един правен субект (Б.), а възникналият и свързан с него ексцес от друг правен субект (Н.); 11. Какво е правното значение на преходните и заключителни разпоредби на Устава на Н. и отчел ли е съдът тези разпоредби за правилното произнасяне по спора; Решаващ ли е този въпрос за предмета на делото и за постановяване на правилно и законосъобразно решение, изразяващо точния смисъл на закона”.
По отношение на така поставените въпроси се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като в подкрепа на първото от тях (без да са отнесени към конкретен въпрос) са представени следните съдебни актове: ППВС № 4/1968 г.; ППВС № 7/1978 г.; решение № 410 от 29.10.2008 г. по н. д. № 396/2008 г. на ВКС, І н. о., решение от 30.12.2012 г. по гр. д. № 2205/2011 г. на Софийски апелативен съд, решение № 187 от 12.05.2009 г. по н. д. № 124/2009 г. на ВКС, ІІ н. о.; решение от 11.07.2011 г. по в. гр. д. № 1394/2011 г. на Софийски апелативен съд; решение № 23 от 12.09.2013 г. по т. д. № 752/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 258 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 88/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответниците по касация – Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.” АД, [населено място] и Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения, изложени в писмени отговори, съответно – от 09.07.2018 г. и от 30.08.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 218з ГПК (отм.). При новото разглеждане на делото, в изпълнение на дадените от ВКС задължителни указания в решение № 20 от 22.03.2017г. по гр. д. № 60055/2016 г. на ІІ г. о. и с оглед направените от ищеца З. С. уточнения на исковата молба, Софийски апелативен съд е приел, че е сезиран с обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 282, ал. 3 и ал. 5 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 160 000 евро – обезщетение за неимуществени вреди и на сумата 168 256 евро – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ексцес в резултат от пътно-транспортно произшествие от 23.07.2001г., предявени, съответно: главните искове – срещу Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (Н.), [населено място], а евентуалните – срещу Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.” АД, [населено място].
Съобразявайки обстоятелството, че претенциите са за обезщетения за настъпили през 2004 г. и 2006 г. усложнения в здравословното състояние на ищеца, като резултат от претърпяното пътно-транспортно произшествие на 23.07.2001 г., т. е. за вреди от ексцеса, а не от самото ПТП, решаващият състав е приел, че легитимиран да отговаря по тях е ответникът Н., а не евентуалният ответник Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.” АД. За да достигне до този извод, съдът е взел предвид, че: След регистрацията му през 2002 г. само С. Н. действа като Национално бюро по споразумението „Зелена карта“; Съгласно първоначално действащата разпоредба на КЗ (отм.), регламентираща статута на сдружението, то извършва дейностите по международните договори за застраховане на гражданската отговорност на собствениците и водачите на МПС, урежда претенциите за вреди, причинени на територията на Република България от МПС с чуждестранна регистрация, чиито водачи притежават сертификат „Зелена карта“, издаден от чуждестранен застраховател, включително като изплаща застрахователни обезщетения за сметка на чуждестранен застраховател; При действието на КЗ (отм.) Сдружение Н. има представителни функции на Национално бюро по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите-членки и изпълнява функциите на Компенсационен орган, като извършва плащания на увредените лица – чл. 282 КЗ.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че предявените срещу предпочитания ответник искове са недоказани. На първо място, за недоказан е счетен твърденият от ищеца деликт, механизмът на твърдяното ПТП, кой е водачът, причинил вредите и неговото противоправно поведение. Съдебният състав е посочил, че представените в тази връзка доказателства – заключение на авто-техническа експертиза, постановление за привличане на обвиняем, удостоверение за висящо досъдебно производство, удостоверение за висящо наказателно производство – не установяват подлежащите на пълно и главно доказване от ищеца факти, че действително е настъпило ПТП, в което, като водач на л. а. Опел Вектра с ДК № KG 1337, е участвал И. Я. и че ищецът е пострадал именно при това ПТП, тъй като: експертизата е изготвена по друго дело и няма доказателствена стойност за настоящото; постановлението за привличане на обвиняем установява, че към 2001 г. следовател към СтСлС е имал данни и законен повод за образуване на производство и повдигане на обвинение против Я., но за гражданския съд то не представлява доказателство за настъпил деликт и за авторството му; същото се отнася и за удостоверението за висящо наказателно производство, като се отчете и липсата на данни за приключването му с влязла в сила присъда. Според въззивния съд, доколкото по делото не е представен полицейски протокол, какъвто е следвало да бъде съставен по реда на чл. 125 ЗДвП във връзка с чл. 60, ал. 1, т. 6 ЗМВР при ранен човек, не е налице дори индиция, че е осъществено твърдяното в исковата молба ПТП с посочените участници и пострадали в него.
Като неоснователно във връзка с установяването на елементите от фактическия състав на отговорността на ответника въззивният съд е преценил позоваването от страна на ищеца на заведеното от него в Република С. (гр. Н.) производство по иск/тъжба против твърдения извършител-увреждащо лице по съображения, че същото е прекратено поради последващото оттегляне на претенциите и това препятства възможността по настоящото дело да се приеме, че при нарушаване на правилата на ЗДвП лицето И. Я. е причинил противоправно увреждане на ищеца и че отговаря за ексцес от това увреждане, съответно, че неговият застраховател или Н. по реда на системата „Зелена карта“ отговаря за осъществения от него деликт.
Въззивният съд не е споделил становището на ищеца, че извършеното в негова полза от чуждестранното юридическо лице „А. Елементар“, А. плащане на сумата 15 000 евро представлява признание на отговорността му и на правопораждащите исковите претенции факти. Приел е, че доколкото се касае за действие на лице, неучастващо в процеса, същото не може да се счете за признание на страна по делото, а освен това е съобразил обстоятелството, че извършилото плащането дружество изрично е оспорило ангажираността си като застраховател по твърдения деликт, мотивирайки плащането единствено с това, че е посочено като застраховател в неистинска застрахователна полица по реда на чл. 5 и чл. 8 от Унифицираното споразумение между бюрата.
С оглед неоснователността на претенциите срещу предпочитания ответник Н., въззивната инстанция е разгледала евентуалните претенции срещу ответника Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.” АД, като по вече изложените съображения за липса на материалноправна легитимация на застрахователното дружество и за недоказаност на елементите от фактическия състав на деликта е преценила същите за неоснователни.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на конкретния спор. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такъв характер имат въпросите, които са от значение за изхода на конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда, но е и въпросите, които са от значение за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, първите два въпроса са ирелевантни за допускане на касационния контрол, тъй като по тях липсва произнасяне. Доколкото претенциите на ищеца и срещу предпочитания, и срещу евентуалния ответник са отхвърлени като неоснователни, т. е. съдът не е присъдил обезщетение за неимуществени вреди, въпросите, свързани с прилагане принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, нямат обуславящ за изхода на делото характер.
Тази задължителна предпоставка не е осъществена и по отношение на въпроси № 3 и № 4, касаещи съобразяването на правилото на чл. 14, ал. 1 ЗНА, предвид обстоятелството, че въззивната инстанция не е преценявала действието във времето на приложимите към случая нормативни актове. Отделно от това, тези два въпроса, както и въпроси № 5, № 8, № 9 – № 11, свързани с пасивната легитимация на Н. по предявените искове, не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като същите вече са били релевирани в първото касационно производство и по тях е налице произнасяне от Върховен касационен съд в постановеното от него решение № 20 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 60055/2016 г. на ІІ г. о. В мотивите на посочения съдебен акт касационната инстанция е приела, че: Проявените при действието на отменения Закон за застраховането вреди (2004 год.) са заявени за обезщетяване чрез предявяване на исковете при действието на Кодекса за застраховането (отм./, в сила от 2006 г., срещу Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.” АД, в качеството му на Национално бюро по споразумението „Зелена карта”, каквото качество ответникът не е имал към нито една от двете дати, поради което и не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за обезщетяване на претендираните от ищеца неимуществени и имуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние; Релевантният момент за възникване на правото за обезвреда на вреди при ексцес е моментът на проявлението им, (според твърденията на ищеца през 2004 г.), към който момент ответното дружество не притежава материалноправната легитимация да отговаря по исковете, каквато притежава учреденото през 2002 г. Н.. Следователно, въпросите, касаещи пасивната легитимация по предявените искове, са решени при първото касационно разглеждане на делото и поради това същите не могат да бъдат заявявани повторно като въпроси за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, постановено при новото разглеждане на делото.
Следва също да се посочи, че начинът, по който са поставени: „правилно и законосъобразно ли е постановеното от САС решение…“ и „какво е правното значение на на…“, сочи, че решаването на тези въпроси е предпоставено от проверка на правилността на обжалвания акт, която обаче е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по неговото допускане.
На последно място, касационното обжалване не може да бъде допуснато и по въпроси № 6 – № 8 от изложението. Освен по посочените по-горе съображения досежно начина на формулирането им, тези въпроси са основани на твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил всички значими за установяване на деликта доказателства, в т. ч. доказателствата, събрани чрез съдебни поръчки, което твърдение не кореспондира с мотивите на обжалваното решение. Точно обратното, решаващият състав е извършил задълбочен анализ на целия доказателствен материал, включително и на доказателствата, събрани чрез съдебни поръчки, като именно въз основа на тях е приел, че предявените от касатора искове срещу лицето И. Я. в Република С. за присъждане на обезщетения за твърдяното от него ПТП са оттеглени и по тях няма произнасяне по същество, от което е направил и извод, че въпросът за елементите от фактическия състав на твърдяния деликт не е решен с влязъл в сила съдебен акт.
Предвид изложените съображения за отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на поставените от касатора въпроси, не подлежи на обсъждане наличието на заявените за тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1156 от 10.05.2018 г. по в. гр. д. № 1511/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: