Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
Гр.София, 16.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.5215 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Т. срещу решение на Пловдивски окръжен съд №.1194/1.07.15 по г.д. №.1115/15 – с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд №.745/5.03.15 по г.д.№.15578/14 за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.2 т.2 ЗОДОВ за заплащане на 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски.
Прокуратурата на Република България оспорва жалбата.
С определение №.1139/30.11.2015г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „дали единствената предпоставка за ангажиране на отговорността на прокуратурата по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е привличане на лицето в качеството му на обвиняем респективно повдигане на обвинение от прокурора, или отговорността на Прокуратурата на Република България би могла да се ангажира и в случаите, когато е предприето наказателно преследване спрямо конкретно лице с факта на образуването на наказателното производство срещу него, което впоследствие е прекратено поради липса на престъпление или недоказавост на обвинението?”.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за присъждане на претендираното обезщетение, тъй като макар и срещу лицето да е било образувано наказателно производство, то не е било привлечено като обвиняем. При липсата на привличане като обвиняем не е налице елемент от фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и искът е неоснователен.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Съгласно задължителната практика на ВКС, „съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението; основанието за прекратяване по чл.237 ал.1 т.2 НПК съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2 т.2 ЗОДВПГ, а именно – че деянието не е извършено от лицето” /т.7 ТР 3/05г., ОСГК на ВКС/. Поради това и фактът на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извъшено престъпление осъществява хипотезата на чл.2 т.2 ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице да не е привлечено в качеството на обвиняем /реш.№.341/5.10.12 по г.д.№.1310/11, ІV ГО на ВКС/. Лицето, срещу което е образувано наказателното производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение /реш.№.187/13.06.12 по г.д.№.1215/11, ІІІ ГО на ВКС/.
По касационната жалба:
На 27.12.13г. срещу ищеца е било образувано досъдебно производство /пр.№.7629/13 по описа на РП П./ за престъпление по чл.206 ал.2 НК – за това, че през периода 5.07.13-18.07.13 при условията на продължавано престъпление се е разпоредил неправомерно с вещи /7броя машини/, принадлежащи на [фирма] /фирма, собственост на съпругата му, чийто прокурист е бил/, без да запази правата на заложния кредитор [фирма]; с протокол от 26.03.14 С. Т. е бил разпитан като свидетел; на 14.01.14 като свидетел е била разпитана и съпругата му.
На 10.06.14г. производството е било прекратено поради липса на състав на престъпление по чл.206 ал.2 НК от обективна и субективна страна – на основание чл.24 ал.1 т.1 пр.2 НПК. Постановлението за прекратяване е влязло в сила на 26.09.14г.
Образуваното наказателно производство имало отрицателно въздействие върху ищеца и семейството му. Той и съпругата му са били разпитвани. Ищецът се притеснявал много и споделял, че не се чувства добре. Започнал да вдига високо кръвно налягане и да страда от безсъние – за което му били предписани лекарства, приемани и до сега. Не искал да се среща с никого, спрял да контактува с близки и приятели, общувал само със семейството си. Бил негов стълб до образуване на наказателното производство – а впоследствие сам се нуждаел от успокояване. Доходите на семейството му били от фирмата, която той управлявал, но след като започнали действията по наказателното производство, те се променили и тя вече нямала дейност от няколко години /св.Н. П., св. И. Т./.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ /предходна чл.2 ал.1 т.2 – до измен. ДВ бр.98/12г./ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Доколкото срещу ищеца е било повдигнато обвинение по наказателно дело, което впоследствие е било прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на горната разпоредба за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратурата на РБългария. Без значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването е извършено преди или след като на лицето е било повдигнато обвинение. С оглед дадения отговор на правния въпрос следва да се приеме, че лицето, срещу което е образувано наказателното производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено преди да му е повдигано обвинение. Важен е фактът на засягане на личната сфера – който настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство – а не формалното му привличане в качество на обвиняем /чл.54 НПК/ по реда на НПК.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004, ОСГК на ВКС/.
Размерът на търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от него болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и от настъпилите негативни последици.
Предвид неоснователното обвиняване в извършване на престъпление, ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, видно и от показанията на разпитаните свидетели, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в поведението и здравословното състояние на ищеца – променил се начина му на живот /отчуждил се от близки и приятели, общувал единствено със семеството си/; започнал да страда от повишено кръвно налягане и безсъние.
Всички тези вреди са пряка и непоследствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на престъпление и са в причинна връзка с него.
Предвид всичко изложено по-горе и като отчита – тежестта на повдигнатото обвинение /за което се предвижда наказание от 1 до 6г. лишаване от свобода и което е свързано с работата на ищеца/, продължителността на воденото наказателно производство – която не е била голяма /9месеца/, степента на засягане на правата /в това число липсата на наложена мярка за неотклонение/, настъпилата негативна промяна в начина на живот и здравословното състояние, интензитета на търпените болки и страдания, настоящият състав намира, че за обезвредата на търпяните неимуществени вреди следва да се пресъди сумата 2000лв. За същата искът е основателен и следва да се уважи ведно със законната лихва от датата на исковата молба 3.11.14т. /от която се претендира/, а за разликата до пълния предявен размер от 10000лв. – да се отхвърли. На ищеца се дължат и 7,80лв. разноски съразмерно на уваената част от иска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на Пловдивски окръжен съд №.1194/1.07.15, постановено по г.д. №.1115/15.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, [населено място], [улица].2, да плати на С. Д. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. П., [улица].6, ет.2, със съдебен адрес [населено място], [улица].93, адв. Д. Д., на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ 2000лв. /две хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.206 ал.2 НК, пр.№.7629/13 по описа на РП П., производството по което впоследствие е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 пр.2 НПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от 3.11.14г. до окончателното изплащане – като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 10000лв., както и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.10 ал.3 ЗОДОВ 7,80лв. /седем лева и осемдесет стотинки/ разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: