Решение №36 от 43587 по тър. дело №1354/1354 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 36

Гр. София, 02.05.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Силвиана Шишкова
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 1354/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. М. и М. О. М., двамата от с. Беловец, общ. Кубрат, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 5 от 03.01.2018 г. по в.гр.д. № 3657/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав в частта, с която е потвърдено решението от 06.04.2017 г. по гр.д.№ 9958/2014 г. по описа на Софийски градски съд, І-16 състав за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗД БУЛ ИНС АД гр. София искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им Тунджел М. О. в резултат на ПТП, настъпило на 21.12.2013 г., за разликата над присъдените 75 000 лв. до 150 000 лв. за всеки от родителите, на основание чл.226 КЗ /отм./.
Касационно обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса, дали при определяне степента на съпричиняване при деликт, съдът следва да извърши анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
В жалбата се поддържат касационни доводи по чл.281 т.3 ГПК за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост във връзка с приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД от страна на въззивния съд. Оспорва се изводът му, че приносът на пострадалия в настъпването на вредите е равен с този на делинквента. Твърди се, че подобен принос по начало не е доказан, евентуално не съответства на действителния и е силно завишен. По подробно изложени съображения в посочения смисъл се моли решението в обжалваните части да бъде отменено и исковите претенции да бъдат уважени, чрез присъждане на още по 75 000 лв. в полза на всеки касатор, ведно със законната лихва и сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно представения по делото списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по касация – ЗД БУЛ ИНС АД гр. София, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК счита жалбата за неоснователна.
Третото лице – помагач на ответника – И. И. М. от с. Беловец, община Кубрат, не изразява становище по касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в касационната жалба и данните по делото, на основание чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:
За да приеме, че починалият е съпричинил вредоносния резултат, съставът на въззивния съд е посочил, че съгласно дадените в т.7 на ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС указания, когато увреденото лице поеме риска да пътува в автомобил, управляван от употребил алкохол водач, е налице особен случай на съпричиняване, т.к. по този начин пострадалият, макар да не допринася за настъпване на самото вредоносно събитие, допринася за собственото си увреждане. За установено по делото съдът е приел, че виновният водач е управлявал автомобила в пияно състояние, като мнението на вещите лица, че степента на опиянение е била лека, е счетено за неотносимо. Съдът е намерил, че пострадалият е приел да пътува с водач, употребил алкохол, въпреки че е знаел за този факт или е имал възможност да го узнае при полагане на необходимата грижа. Съдът също е приел за безспорна фактическата обстановка /отразена и в мотивите на постановената осъдителна присъда/, според която непосредствено преди инцидента Тунджел и И. М. заедно са посетили заведение, седнали са на една маса и са консумирали алкохол. За правилен е счетен определеният от първата инстанция принос на пострадалия за собственото му увреждане в размер на 50 %. Мотивите в този смисъл са, че неговото поведение е увреждащо в равна степен с това на третото лице – помагач, а връзката между поведението и вредите е каузална, тъй като, ако Т. О. не бе поел риска да пътува в управлявания от И. М. автомобил, то той не би пострадал.
Становището на настоящия съдебен състав по материалноправния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, произтича от следното:
Относно приложението на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице богата и непротиворечива практика на отделните състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК, служебно известна на съда, основана на ППВС № 17/1963 г., както и е постановено ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК – по правни въпроси, свързани със застрахователните правоотношения. Според нея, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Принос е налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства за настъпване на този резултат или за увеличаване на обема на вредоносните последици. Съпричиняването обичайно се свързва с извършването на нарушение, без да е нужно същото да е виновно, но може да се изразява и в поемане на риска от настъпването на вредоносни последици или необоснованото му игнориране. Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем. При определяне степента на съпричиняване е необходимо да се направи сравнение на поведението на участниците в ПТП, като съразмерността на действията /бездействията/ на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили произшествието, ще определят и приноса му за настъпването на вредите – в т.см. решение № 118 по т.д.№ 3871/2013 г. на ВКС, І т.о. Последното съставлява и отговорът на поставения правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика, поради неизвършване на дължимата съпоставка в поведението на двете лица.
С оглед изложеното, въззивното решение в съответната обжалвана част се преценява като частично неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, по следните съображения:
Поемането от страна на пострадалия на предвидим и реално очакван риск или неоправданото му игнориране, каквото в случая се установява, при предприемането на пътуване с водач на лек автомобил, употребил алкохол, но без да са налице други действия или бездействия, допринасящи за настъпването на вредите, не може да се прецени като поведение, което в равна степен с това на делинквента да обуслови обема на реализираните вредоносни последици. Съпоставени, действията на пътника и водача сочат за съществен превес на поведението на последния за настъпването на вредоносния резултат, доколкото именно извършените от него множество нарушения /на чл.5 ал.3 т.1, чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 ЗДвП/ са причинили произшествието, довело до смъртта на сина на касаторите. Пострадалият, макар да не е способствал за настъпване на събитието, е спомогнал за собственото си увреждане – хипотеза, която също се покрива от чл.51 ал.2 ЗЗД, но само поради това, че е избрал да се постави в опасност и тя се е реализирала, съгласно указанията в ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, т.7. Предвид изложеното, неговият реален принос следва да се определи в размер на 1/3, а не на ?, както са приели инстанциите по същество. Или, в полза на касаторите следва да се присъдят по още 25 000 лв., като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди поради загубата на сина им, след отмяна на решението в частта, с която исковите претенции по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ са били отхвърлени за разликата над 75 000 лв. до 100 000 лв. за всеки родител, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието – 21.12.2013 г., до окончателното им изплащане.
В останалата обжалвана част въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати дължимите държавни такси, съобразно уважената част от исковете, в размер на 4 030 лв., както и разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 4 448 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5 от 03.01.2018 г. по в.гр.д. № 3657/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав в частта, с която е потвърдено решението от 06.04.2017 г. по гр.д.№ 9958/2014 г. по описа на Софийски градски съд, І-16 състав за отхвърляне на предявените от Н. Х. М. и М. О. М. против ЗД БУЛ ИНС АД искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им – Т. М. О., починал на 21.12.2013 г. в резултат на ПТП, за разликата над присъдените 75 000 лв. до 100 000 лв. за всеки от родителите, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД гр. София с ЕИК[ЕИК] на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да заплати на Н. Х. М. с ЕГН [ЕГН] и М. О. М. с ЕГН, двамата от с. Беловец, общ. Кубрат общо сумата 50 000 лв. /по 25 000 лв. за всеки ищец/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Тунджел М. О. при ПТП, настъпило на 21.12.2013 г. по вина на третото лице – помагач – И. И. М. от с. Беловец, община Кубрат, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2013 г. до пълното й изплащане, както и сумата 4 448 лв. – съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5 от 03.01.2018 г. по в.гр.д. № 3657/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД гр. София с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт държавни такси в размер на 4 030 лв., дължими по сметка на Върховния касационен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *