О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
С., 30.06.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2840/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 172 от 24.06.2014 г. по в. т. д. № 124/2014 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3 от 14.02.2013 г. по гр. д. № 1176/2013 г. на Великотърновски окръжен съд. С първоинстанционния акт са уважени изцяло предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 38 000 лв. – платена по предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 30.11.2012 г., развален поради неизпълнението му, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.09.2013 г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 179.80 лв. – обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, считано от 09.07.2013 г. до 25.07.2013 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Касаторът изразява несъгласие с извода на съда за дължимост на исковата сума с твърдението, че е предал процесния автомобил на купувача [фирма], [населено място] още в деня на сключване на предварителния договор, поради което същият не е развален поради неизпълнение и следователно не се дължи връщане на платената по него цена. Освен това, счита за недопустимо прехвърлянето на вземането за цената на автомобила, като застъпва становище, че то е преминало върху новия кредитор (ищеца [фирма]) с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, каквато в случая, според касатора, е самото моторно превозно средство, предмет на предварителния договор.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са поставени въпросите: „1. Следва ли да се приеме, че е развален предварителен договор за покупко-продажба на МПС при положение, че е реално изпълнен от продавача и вещта е предадена и е във владение на купувача; 2. Валиден ли е договорът за цесия при положение, че вещта не е предадена на цесионера при цедиране на вземането по предварителния договор за покупко-продажба на МПС от 30.11.2012 г.; 3. Допустимо ли е прехвърлянето на твърдяното от ищеца вземане с оглед разпоредбите на чл. 99 във връзка с чл. 88 от ЗЗД”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 15.09.2014г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 38 000 лв., въззивният съд е приел, че същата е дължима поради отпадане на основанието за плащането й, тъй като сключеният между [фирма], [населено място] и ответника [фирма], [населено място] предварителен договор от 30.11.2012 г. за покупко-продажба на МПС е развален поради неизпълнението на поетото от ответника-продавач задължение за прехвърляне на собствеността на автомобила в предвидената от закона форма. Чрез извършеното по реда на чл. 272 ГПК препращане към мотивите на обжалвания акт, изцяло е възприет изводът на първата инстанция, че макар поканата с изявлението на купувача за разваляне на договора да не е получена от продавача, от приетото по делото неоспорено писмо № 12/05.07.2012 г. се установява, че същата му е станала известна и следователно развалянето е произвело действие. С оглед на това и предвид обстоятелството, че купувачът е цедирал вземането си за цената по разваления договор на ищеца [фирма], последният е счетен за активно легитимиран да претедира заплащане на исковата сума.
Като неоснователни решаващият състав е преценил заявените във въззивната жалба оплаквания, че предварителният договор не е развален, тъй като автомобилът е предаден на купувача, както и че е недопустима цесия на вземането за платената по него цена. По отношение на първото оплакване е прието, че доколкото предварителният договор за продажба поражда единствено задължение за сключване на окончателен договор, то предаването на вещта на купувача не представлява изпълнение на същия. Що се отнася до второто оплакване, решаващият състав е счел, че в случая не се касае за непрехвърлимо вземане, тъй като предмет на цесията е парично вземане – продажната цена по разваления предварителен договор, което не е свързано с личността на цедента, нито съществува пречка по закон или поради естеството на правото то да бъде предмет на прехвърляне.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Отговорът и на трите поставени от касатора въпроса произтича от възприемането на фактическата обстановка и от обсъждането на доказателствата по делото, поради което, съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, същите са въпроси, относими към правилността на въззивния акт, а не към допускането на касационния контрол. Дали е настъпило разваляне на процесния предварителен договор и дали е валидна цесията на вземането за платената по него цена, това са въпроси, чието решаване е обусловено единствено от анализа на доказателствения материал. В резултат именно на него инстанцията по същество е изградила своите фактически и правни изводи. Следователно, тези въпроси не изпълват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са от значение за изхода на делото по смисъла, разяснен в посочената задължителна съдебна практика. Ето защо, не подлежат на преценка допълнителните предпоставки на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Още повече, че посоченото основание е заявено само бланкетно – чрез цитиране на правната норма, но без да е аргументирано наличието му.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 172 от 24.06.2014 г. по в. т. д. № 124/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: