Решение №365 от 43406 по нак. дело №1053/1053 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 02.11.2018 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1024/2018г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане” АД, [населено място] и насрещна касационна жалба на С. Ф. Р. от [населено място] срещу решение № 2596 от 12.12.2017 г. по в. гр. д. № 774/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Касаторът „Дженерали Застраховане” АД обжалва въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, І-17 състав решение № 6875 от 23.08.2016 г. по гр. д. № 17653/2013 г., предявеният от С. Ф. Р. частичен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е уважен за сумата 27 250 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ексцес от пътно-транспортно произшествие от 20.11.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.12.2013 г. до изплащането й.
Посоченият касатор поддържа, че в обжалваната от него част решението на Софийски апелативен съд е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че в резултат от едностранното оценяване на събраните по делото доказателства и от необсъждането в нужната пълнота на заявените от него възражения решаващият състав е достигнал до погрешно заключение за основателност на предявените искове. В касационната жалба на застрахователното дружество са развити подробни съображения срещу извода за наличие на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и едно от твърдяните от ищеца заболявания – белодробната тромбемболия, както и за липса на принос на ищеца за настъпване на произшествието. Изрично оплакване е релевирано и срещу размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди поради завишаването му, а така също и срещу отказа на съда да уважи възражението за изтекла погасителна давност на претенцията за обезщетение за вреди от психичното заболяване.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните; 2. Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, което намираме, че противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена в т. 11 и др. на ППВС № 4 от 1968 г.“
По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), както и че са решени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), съответно – решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ІV г. о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ІІ т. о., решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ІV г. о., решение от 09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на ІV г. о. и решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на (за първия въпрос) и ППВС № 4/68 г., решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о., решение № 154 от 30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г. на ІІ т. о. и решение № 142 от 15.10.205 г. по т. д. № 2766/2014 г. на І т. о. (за втория въпрос).
Насрещният касатор С. Ф. Р. обжалва въззивното решение в частта, с която предявеният от него частичен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ексцес от пътно-транспортно произшествие от 20.11.2007 г. е отхвърлен за разликата над сумата 27 250 лв. до пълния претендиран размер 38 000 лв. Счита, че в посочената част въззивният акт е неправилен, тъй като при определяне на дължимото му обезщетение съдът не е оценил в достатъчна степен всички значими за случая обстоятелства, в резултат на което същото не съответства на обема на претърпените вреди и е несправедливо.
Именно с въпроса – „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя“ – е обосновано и допускането на касационния контрол, като се поддържа, че същият е решен в противоречие с практиката на ВС (ППВС № 4/68 г.), практиката на ВКС – решение № 131 от 04.01.2016 г. по т. д. № 2592/2014 г. на ІІ т. о., решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. и практиката на другите съдилища – решение № 493 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 245/2010 г. на САС.
Ответникът по касация – С. Ф. Р. от [населено място] – оспорва касационната жалба на „Дженерали Застраховане” АД и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 11.04.2018 г.
Ответникът по насрещната касационна жалба – „Дженерали Застраховане” АД – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 05.06.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба на „Дженерали Застраховане” АД, [населено място] е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 20.11.2007 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от застрахован при ответника водач по риска „Гражданска отговорност“, в резултат от което ищецът е получил счупване на големия и малкия пищял на лявата и дясната подбедрици. Решаващият състав е счел за неоснователно възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредите поради управление на неосветено ремарке и ненадлежното му обозначаване при настъпилата авария, като се е позовал на показанията на свидетелката-очевидец Р. и на заключението на изслушаната по делото авто-техническа, според която е вероятно кабелите на буксата на задните светлини на ремаркето да са били прекъснати в резултат на удара при процесното пътно-транспортно произшествие, а не преди удара.
Въззивният съд е отчел, че по преписка на застрахователя № 110624 от 11.04.2008 г., съгласно становище на застрахователно-експертна комисия, на ищеца е определено обезщетение за неимуществени вреди от фрактури на тибията и фибулата на лявата и дясната подбедрици и разкъсно-контузни рани на двете подбедрици и главата в размер на 15 000 лв., но поради приет принос от страна на пострадалия в размер на 15%, на същия е изплатена сумата 12 750 лв.
Въз основа на заключенията на медицинските експертизи, приети в двете инстанции, решаващият състав е приел за доказано, че в резултат от продължителната гипсова имобилизация на крайниците ищецът С. Р. е получил дълбока венозна тромбоза, причинила усложнение в здравословното му състояние през 2009 г., изразяващо се в белодробна тромбемболия (БТЕ), рецидивирала през 2010 г., както и че това заболяване и последиците от него вторично са засегнали мозъка на ищеца, предизвиквайки мозъчна дисфункция, която е в основата на появилото се и развито у него органично налудно (шизофреноподобно) разстройство, проявяващо се в: нарушени познавателните функции, спад на енергичния потенциал, нежелание за участие в събития, трудности в организираното справяне, преустановяване на контактите и социалната свързаност, загуба на продуктивност, повишена тревожност, загуба на увереност и песимистичност за бъдещето.
Така установените от експертите вреди са преценени от въззивния съд като ексцес, тъй като са се проявили едва през 2009 -2010 г., не са взети предвид при плащането на обезщетението от 2008г. и не е било прогнозирано настъпването им. В тази връзка е отчетен и фактът, че по молба на ищеца от 28.02.2011 г., с протокол от 07.04.2011г. комисия на ответника е определила обезщетение на същия и за неимуществени вреди от настъпилите усложнения в състоянието му – масивна БТЕ и рецидивираща БТЕ – в размер на 12 750 лв., при отчетен принос 15%. Решаващият състав е приел обаче, че изплатеното на ищеца обезщетение в посочения размер не покрива в пълна степен вредите от БТЕ и не обхваща вредите от психичното му разстройство. Съобразявайки тежестта на новонастъпилите заболявания; необходимостта от непрекъснато поддържащо медикаментозно лечение, провокиращо други увреждания на организма; неблагоприятните прогнози за възстановяване; възрастта на ищеца към датата на ПТП (59 години) и на настъпване на психичното разстройство (62 години); икономическите условия в страната към момента на ексцеса, отразени в действащите за периода застрахователни лимити, въззивната инстанция е приела за справедливо обезщетение за неимуществени вреди сумата 40 000 лв. и след отчитане на заплатената от застрахователя през 2011г. сума 12 750 лв. е преценила претенцията за основателна за сумата 27 250 лв. Затова, след частична отмяна на обжалваното решение, е присъдила на ищеца допълнително 21 000 лв.
Въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция за погасяване по давност на вземането за обезщетение за настъпилото психично разстройство на ищеца, като е приел, че доколкото БТЕ е една от първопричините за появата на същото, няма логика давността за първоизточника да не е изтекла, а за последващото заболяване да е изтекла. Направеното от застрахователя възражение за давност е счетено за основателно само по отношение претенцията за лихви за забава върху обезщетението за периода, предхождащ повече от три години датата на подаване на исковата молба, т. е. преди 27.10.2010 г. Поради това, след частична отмяна на обжалвания акт, предявеният акцесорен иск за лихва върху допълнително присъдената сума 21 000 лв., дължима за периода 27.12.2010 г. – 26.12.2013 г., е отхвърлен за сумата 6 475.16 лв. (изчислена с програмен продукт).
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първият от поставените от касатора „Дженерали Застраховане” АД въпроси представлява по своята същност оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в недостатъчна мотивираност на обжалваното решение, което обаче е едно от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за самото касационно обжалване, но не и основание за допускането му. Освен това, обосноваващото така поставения въпрос твърдение на касатора, че съдът не е разгледал в пълнота аргументите във въззивната жалба досежно доказаността на белодробната тромбемболия и че незадълбочено и неизчерпателно е обсъдил доводите срещу основателността на исковете, не кореспондира на мотивите на въззивния акт. Точно обратното, решаващият съдебен състав е извършил задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства и се е произнесъл по всички заявени от страните доводи и възражения, като е изложил подробни мотиви по всяко от тях. Ето защо, така поставеният въпрос не само, че не може да бъде счетен за такъв, обусловил изхода на спора, по смисъла на указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но същият не е решен и в отклонение от цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК.
Що се отнася до приложението на чл. 52 ЗЗД, в действителност липсва поставен въпрос в тази връзка. Нареченият от касатора „материалноправен въпрос“ е всъщност само негово твърдение за противоречие на даденото от въззивния съд разрешение досежно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди с постоянната практика на ВКС, но не и конкретно формулиран правен въпрос.
Дори и да се прецени обаче като надлежно поставен, въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е налице противоречие на въззивното решение с цитираната практика – задължителна и казуална. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди решаващият състав е взел предвид всички релевантни за случая обстоятелства, като не само ги е посочил, но е обсъдил конкретно и значението им за размера на дължимото обезщетение.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че подадената от „Дженерали Застраховане” АД, [населено място] касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане.
При този резултат и с оглед изричната норма на чл. 287, ал. 4 ГПК, по насрещната касационна жалба на С. Р., макар и депозирана в срок, не се дължи произнасяне.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2596 от 12.12.2017 г. по в. гр. д. № 774/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. Ф. Р. насрещна касационна жалба срещу решение № 2596 от 12.12.2017 г. по в. гр. д. № 774/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на насрещната касационна жалба без разглеждане. В останалата му част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Определение №419 от по гр. дело №694/694 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                  № 419 гр. София,  18.05.2009 год.   В ИМЕТО НА НАРОДА        Върховният касационен съд,  първо гражданско

Прочети »
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest